събота, 30 юли 2016 г.

July Wrap Up & August TBR


 Не мога да повярвам. Аз пиша обзор на месеца. Това се случва за първи път от месец февруари насам. Толкова съм горд със себе си. Сега осъзнавам, че е Юли т.е. 07 месец. Вече не само преполовихме годината, а се движим с бясна скорост към нейния край. Само ако можех да забавя времето. Но стига с оплакванията, днес ще ви представя малкия сбор от книги, които прочетох този месец.

 Започнах месеца много обещаващо с "Кралици на красотата" от Либа Брей - една книга, която прочетох в най-подходящото време. Обожавам да чета леки и забавни романи, които крият в себе си и много обрати. И това беше точно такова четиво. Въпреки че ми отне само две години да премахна тази книга от списъка си с непрочетени, важното в момента е, че го направих.
 Месецът продължи с нещо не толкова приятно, познато за мен като "Самодива" от Краси Зуркова. Публикувах обширно и сурово мнение за романа в блога си затова няма да навлизам в подробности, а просто ще оставя ревюто тук. Единственото, което ще спомена е, че не обичам да се разочаровам от популярни книги, но не всеки път мога да предотвратя това чувство.
 И месеца за мен приключи рано, но с нещо зашеметяващо. "Домът на мис Перигрин за чудати деца" е моята книга на месеца. Четивото е увлекателно и завладяващо, просто ти носи радост да го четеш. Нямаше как да не напиша ревю, което може да видите тук.
 Имам обяснение защо прочетох едва три книги този месец, макар че не бях в депресия (какво постижение само). Имах възможността и времето да чета само през първата половина на Юли, за което бях изключително нещастен, защото точно започнах да набирам скорост в четенето и трябваше да го прекъсна. Понеже отсъствах не можах да се включа и в нито един от добре замислените маратони като Българският Книжен Маратон или BookTube-A-Thon.  Надявам се да успея да се реванширам на себе си и предизвикателството си в goodreads, с което изоставам. Имам много идеи за постове просто нямам времето да ги напиша, защото все ме няма. Тая голяма надежда за Август, това трябва да е месеца посветен изцяло на четенето, а ако нещо се обърка или провали има вероятност да изпадна в криза.
 Сега ви представям книгите, които искам да прочета следващият месец или поне на кои съм хвърлил око.

"Летни дни и летни нощи" от Стефъни Пъркинс и др. автори - Вече я започнах и не мисля, че ще имам проблем да я завърша в близките дни, докато съм на почивка.

"Уинтър" от Мариса Мейър - Време е! Твърде много се бавя с нея, а е 800 страници. Абсурдно би било да я започна през училищните месеци (които са натоварени и от 30+ сериала). Романът трябва да бъде прочетен веднага.

"Верижна реакция" от Симон Елкелес - Насладих се изключително много на първите две книги и съм готов за тази. Тя е кратка и лека, затова непременно я искам.

"Сърца за разбиване" от Али Новак - Не знам дали ще успея да прочета и "Верижна реакция" и тази, но с малко късмет ще успея да стигна поне до една от двете.

"Неизчезваща" от Александра Бракен или "Кралица на сенките" от Сара Дж.Маас - Не вярвам достатъчно в себе си и не мисля, че ще ги прочета, а толкова много искам. Ще се моля за чудо.

вторник, 26 юли 2016 г.

"Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс - Ревю.


 Днес съм тук за да говорим за още една книга, която прочетох. Както разбрахте от заглавието това е "Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс. Ако не знаете за какво става дума в тази трилогия, ще ви информирам. Проследяваме историята на Джейкъб, който заминава на таен остров заедно с баща си за да открие повече от историята на неговия дядо. Джейкъб скоро научава, че островът е необикновен и зад всеки негов ъгъл се крие някоя загадка.
 Първите ми впечатления за историята са, че тя беше изключително оригинална. Определено бих я препоръчал на някои, които е изпаднал в книжна депресия. Точно заради интересният и увлекателен сюжет, книгата се чете много бързо и преди да си осъзнал вече си завладян от всички герои и приключения. Не за първи път чувам за Рансъм Ригс и в социалните мрежи има много дискусии и мнения по този роман. Искам да потвърдя, че всичкия този шум не е напразен. Книгата заслужава цялото внимание, което получава. Ако все още не сте прочели "мис Перигрин" (така реших да съкратя заглавието) или се колебаете дали трябва да и дадете шанс, ви съветвам да го направите. Няма да останете разочаровани.

ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ!

 Ако не сте чели книгата, то трябва да ви кажа, че за вас четенето на това ревю приключи. Ще се видим отново, когато изпълните вашата част с прочитането. А, за по-нетърпеливите, които вече са имали удоволствието от това "изживяване" е време да навлезем в подробности. 
 Рансъм Ригс много внимателно и прецизно е изградил всеки един своите герои. Най-вероятно има свой план, който е създал за развитието на поредицата, защото си личеше, че романа е много добре изпипан и усъвършенстван. Любимите ми герои в книгата са Милърд и неговата способност да бъде невидим, както и Бронуин и супер силата ѝ. Знам, че има още много деца с най-различни способности и се надявам нови герои да бъдат включени в предстоящите части.
Трябва да обърна внимание и на факта, че главният ни герои е момче. Изключително съм щастлив, защото както знаете това централен персонаж да е от мъжки пол е много рядко срещано в YA/тинейджърските книги. 


 Да обсъдим странната връзка между Джейкъб и Ема. Ема е имала много силна емоционална връзка с Ейб (дядото на Джейкъб) и сега изведнъж се влюбва във внука му? Всичко това е много особено. Аз лично мисля, че има нещо повече към цялото това тяхно привличане и е възможно Ема да крие още тайни за миналото на Ейб. Надявам се да се окажа прав, защото това би направило нещата още по-любопитни, а и съм убеден, че през тези три книги връзката между Джей&Ем ще стане по-силна и по-здрава. 
 Мис Перигрин е един от главните персонажи в книгата. Нейният образ е много аристократичен. Тя е представата за твърда, утвърдена и самостоятелна жена-лидер. Изключително съм привързан към този герои заради нейната отдаденост. Тя ще направи всичко възможно да защити чудатите деца, въпреки че тя не им е биологична майка и това не е нейно задължение. Но тя се е посветила на този свят и на работата си и това е вдъхновяващо.
 Не обичам книги без обрати, винаги искам да съм изненадан и дори поразен от сюжетни завръзки или развръзки. И точно изненадата с д-р Голдън ме спечели. Поздравления за това, г-н Ригс. О, и една бележка, която видях току-що от мен. Когато психиатъра каза, че е на летището да посрещне сестра си, знаех, че ще има нещо гнило в цялото това извинение. Затова когато обратът настъпи си казах "знаех си", но това изобщо не беше така. 
 Нямам абсолютна никаква идея до къде ще стигне въображението на автора, което ме кара да се подготвя за още приключения. Има толкова неща, които нашите герои имат да изследват и научат за света, в който живеят. Вече разполагам със следващата част - "Градът на гладните" и само чакам удобен момент, в който да я започна, а силно се надявам и издателство БАРД скоро да преведе и издаде последната трета книга, озаглавена "Hollow City".


 "Домът на мис Перигрин за чудати деца" е един нов, увлекателен и завладяващ роман, който без много усилия може да се превърне в една от любимите ви книги. Филмът по тази част излиза този Октомври, затова няма никакво време за чакане - вземете я сега и оставете историята да ви завладее.

четвъртък, 21 юли 2016 г.

"Самодива" от Краси Зуркова - Ревю.


ВНИМАНИЕ ПОСТА СЪДЪРЖА СУРОВА КРИТИКА!

 Днес ви представям ревюто си за "Самодива" от Краси Зуркова, която прочетох наскоро. Ако не сте чували за тази книга наистина ще се изненадам, защото тя се чакаше с нетърпение от много читатели и нашумя още веднага след като беше издадена. Редно е да спомена, че книгата влезе в много български класации за най-много продажби и се съмнявам да сте я пропуснали. Аз съм сигурно един от последните хора, които са прочели тази книга, защото повечето от вас я прочетоха веднага след излизането ѝ, но аз нямах времето и възможността да я прочета тогава. Затова се и забавих с ревюто.
 Трябва да ви предупредя, защото в следващите редове ще разкрия моето различно и непопулярно мнение. Дълго се колебаех дали изобщо да публикувам този пост, защото се страхувах, че ще си помислете, че съм някакъв хейтър, който не харесва нищо и търси само "лошото". Все пак, щом четете това, значи съм се решил все пак да изразя и моята страна. Смятам, че не трябва да пишем ревюта само за книги, които харесваме, а трябва свободно да изразяваме мнението си по всички въпроси и гледни точки. Дори и то да не е толкова позитивно и сладко, и да не се хареса на повечето хора. Все пак няма нищо лошо в това да си различен и да имаш индивидуално и независимо от другите мнение.
 Ако случайно не знаете за какво става въпрос в тази книга, набързо ще ви въведа в нея. В "Самодива" проследяваме историята на Теодора Славин, която заминава за Принстън да следва мечтите си. Там тя се запознава с нова култура и нови хора, сред които и загадъчния Рис и неговия брат Джейк, които преобръщат живота ѝ. Теа тръгва по следите на изгубената си сестра, за да открие нови мистериозни светове и да разбули дълбоко пазени тайни. 
 Първият ми проблем с книгата започва още от героите или по-скоро техните отношения. Имаме любовен триъгълник. Добре, нищо необичайно. В повечето книги това присъства. Между братя. О,не! Коя година сме? Защото очевидно аз не съм в 2016. Нямаме нужда от продължение нито на "Дневниците на вампира", нито на "Здрач". Определено не ми се чете повече за момиче и нейната дилема между неустоими роднини. Сигурен съм, че това излезе от мода още през 2011. Според мен, литературата трябва да "еволюира" с годините и с всяка изминала година очаквам нови оригинални идеи. Нямам нужда от еднообразни сюжетни линии.
 Някои хора ми казаха, че книгата била написана за "американската аудитория" затова някои определени сцени били абсурдни. Какво изобщо трябва да означава това? Че книгата е "олекотена" за да може американските читатели да я разберат? Не мисля, че те са толкова глупави, че да имат нужда от каквато и да е литературна помощ. Намирам това за крайно обидно и изобщо не е добро обяснение за някои от сцените. 
 Романтиката. Какво е една книга без малко любов? Очевидно би била по-добра. Изобщо не усетих никаква химия между нито един от героите. Всичко ми се стори толкова принудено и най-вече нелепо. За да се аргументирам ще изложа следните цитати и сцени от книгата като след прочитането им имах нужда от огромна почивка. (ВНИМАНИЕ! Предстои сарказъм)
 "Но все пак имаше и по-лоши неща от това да те „преследва“ или „притежава“ мъж като Рис. И каква беше тази американска мания относно преследването? В България нямахме дори точен превод на американския термин. Там хората изразяваха емоциите си по най-различни начини и това мъж да преследва жена си беше в реда на нещата, вместо да граничи с криминално престъпление."
 Всички обичаме да бъдем преследвани понякога. Няма нищо обезпокоително в случая. 



"– Защото… ти дори не ме познаваш. – Не ми трябва да те познавам. – Красивите му очи бяха безмилостни. – Трябва ми да те имам."
Няма проблем. Напълно позволено е да се отнасяш към жена като към с предмет. Все пак тя е просто едно притежание. Няма от какво да се боите, читатели. 

"– Няма никакво „ние“, Теа. Не възнамерявам да те деля с никого."
Да имаш личен живот? Сериозно ли, Теа? Естествено това изобщо не е абсурдно, много е романтично, нали? 

 Време да поговоря малко и за митологията в сюжета. Въпреки че не съм чел други такива книги, в които се преплита мит и реалност, нямах проблем със самите легенди тук, а по-скоро с количеството им. Бяха много описателни, тежки и определено не по вкуса ми. Все пак харесах идеята за самодивите. Те "събудиха" любопитството ми още в пролога, но включването на други свръхестествени създания по-скоро навреди на историята, отколкото помогна.
 Дадох 2/5 звезди на книгата, които тя получи заради неща, които не бяха свързани със сюжета - например невероятната корица, удобното издание и симпатията ми към Краси Зуркова. Затова тези две звезди са по скоро за издателство ЕГМОНТ.

 Финални думи:  Дайте шанс на "Самодива", ако си падате по българска и гръцка митология и нетрадиционни любовни връзки. Книгата не се откроява с много оригинални идеи или мотиви, но може да изненада приятно някои от вас, а други не.


събота, 16 юли 2016 г.

Книги, които буквално са известни песни.

 Здравейте, докато в момента ме няма и не мога да се включа в нито един от предстоящите маратони (Българският книжен маратон или BookTube-A-Thon), измислих този пост, който дори не знам как да обясня. Днес ще ви представя песни, който направо са написани за любимите ни книги, въпреки голямата независимост между литературата и музиката. Две произведения на изкуството, които се допълват. Съмнявам се, че разбрахте нещо, но изобщо не ме бива в обясненията затова да превключим към същинската част.


 Започваме с така съчетаемите "Кралици на красотата" от Либа Брей и "Pretty Hurts" на Beyonce. Тук много силно се вижда допирната точка на двете произведения - красотата и всички онези абсурдни състезания за нея. Поуката, която можем да изведем е, че перфектността е болест на нацията и душата е тази, която има нужда от хирургия (а не тялото).
 Кралици на красотата ---> тук
 Pretty Hurts ---> тук



 Следващият сблъсък е между "Правилата на привличането" на Симон Елкелес и "I Knew You Were Trouble" от Taylor Swift. Тук мотивът е влюбването в лошото момче и обърканото момиче, което му се доверява. Набляга се на всички лудории и приключения, които можеш да изпиташ с любимата/любимия си. За щастие книгата на Елкелес е малко по-позитивна и завършва с щастлив край, за разлика от връзката на Swift. (opps)
Правилата на приличането ---> тук
I Knew You Were Trouble ---> тук



 А сега правим една голяма стъпка към паранормалното. "Петата вълна" от Рик Янси и "E.T." на Katy Perry. Някога били ли сте влюбени в извънземно? Ами, аз не, но "Петата вълна" ще ви покаже какво всъщност е усещането. А ако след прочитането ѝ си пуснете "E.T." може би и ще започнете да търсите перфектното извънземно гадже. 
 Петата вълна ---> тук
E.T. ---> тук


понеделник, 11 юли 2016 г.

The Elementals Book Covers Tag



 Време е за ТАГ! Благодаря много на Paris Love, че ме тагна. В днешния пост ще направя The Elementals Book Covers Tag, който както виждате от заглавието му е свързан с четирите стихии на природата и корици на книги. А какво обичам аз най-много? Да гледам красиви красиви корици. Какво ме дразни най-много? Грозни корици. Но, хей - не съди книгата по корицата.










1. Намери книга с вода на корицата и книга със синьо.









2. Намери книга с огън на корицата и книга с червено.













3. Намери книга с нещо свързано със земята на корицата и книга със зелено.










4. Намери книга с въздух на корицата и книга с бяло/сиво.










5. Намери книга със синьо, червено, зелено и бяло на корицата.



понеделник, 4 юли 2016 г.

Сериали, които искам да гледам през лятото.

 Лятото е сезон за почивка, наслади и приключения, но също така може и да е сезон, който да ви послужи много добре - като например да наваксате с няколко книги или сериали, докато нямате кой знае какви задължения. Не знам за вас, но аз обичам да binge-watch[вам] (гледам нон стоп) добри и силни сериали през ваканцията. Задачата в избора на такава продукция е трудна. Днес ще ви разкрия малко от този To-Be-Watched списък.
 

Започваме с Mr.Robot и отсега да кажа, че подредбата на сериалите в поста е напълно случайна. Та, този проект се превърна в един от най-гледаните през предходното лято, но аз го отбягвах поради куп причини. Не мислех, че този жанр е за мен, а също и нямам доверие на телевизията, която го продуцира USA Network.
 По-късно много хора започнаха да говорят за него. Някои от приятелите ми се влюбиха в историята и сюжета, а след това заваляха и номинациите в купища престижни награди. Сериалът дори спечели Златен глобъс в категорията "Най-добра драма", а чувам и, че актьорската игра на Rami Malek и Christian Slater е повече от невероятна. Всичко изглежда убедително от страна на отзиви и награди, затова се надявам и аз да го харесам.

 Следва в списъка един мини-сериал от създателя на AHS, Glee и Scream Queens - Ryan Murphy, който никога не ме е разочаровал. Говоря за "The People vs O.J. Simpson: American Crime Story". Няма да ви лъжа и ще ви кажа честно, че дадох шанс на пилотният епизод, но не ме грабна особено и затова взех решението да не продължа със сериала. За моя изненада и тук влияние имат критиците, които дадоха повече от позитивни мнения за амбициозния проект и актьорската игра, което ме накара да преосмисля решението си. И така ACS отново се върна в списъка To-Be-Watched.
 Сега ли е момента, в който да благодаря на критиците, че усложниха още повече живота ми?
 О, за малко да забравя - историята се върти около това напълно реално и известно дело с/у O.J.Simpson, който е обвинен за убийството на семейството си (мисля?).


 Може би това е най-голямата изненада за мен в списъка ми. Никога не съм бил фен на това да гледам вече приключили или спрени сериали, което знам е странно, но така го виждам аз. Изглежда това е на път да се промени, защото съм склонен да дам шанс на "Gilmore Girls". Естествено има и уловка - миналата година от NETFLIX обявиха, че ще върнат сериала за един специален сезон (revival). Тази новина ме накара да проуча малко повече проекта и ето ме сега. 
 Актьорският състав тук е огромен и изобщо няма да ми стигне времето да го изреждам, затова може да проверите сами. А една от любимите ми booktuber(ки) Christine от polandbananasbooks направи цяло видео защо трябва да гледаме точно GG. Линк към видеото ще намерите тук.
 Сериала има цели 7 сезона като всеки е с по 22 епизода, което за мен е чисто блаженство. Просто не знам дали съм готов да захвърля целия си живот в името на тези 153 епизода.

 И още едно попълнение точно в последния момент е Mercy Street. Ами първо ще ви кажа, че не знаех, че този сериал дори съществува до преди два дни. Обикновено следя новини за всякакви сериали, дори и такива които не следя за да се държа в течение, но изглежда този ми се е изплъзнал жестоко.
 Това, което ми направи огромно впечатление е отново актьорския състав, в който разпознавам познати лица като Jack Falahee (HTGAWM) и AnnaSophia Robb (The Carrie Diaries). После пък реших да изгледам трейлъра и да видя за какво всъщност е сюжета. Историята проследява събитията на гражданската война в САЩ от гледна точка на две медицински сестри, които работят в двете различни части на държавата. 
 Звучи ми изключително интересно и се надявам да не ме разочарова. Обикновено бих прескочил такъв сериал, защото не мисля, че е точно за мен, но съм изключително раздаващ се тези дни затова ще му дам един огромен шанс.

 Ако случайно знаете нещо за тези сериали или пък сте ги гледали моля пишете ми в коментарите ще ми е изключително полезно. А ако вие самите имате различни предложения не сте страхувайте да ми препоръчате нещо. 

неделя, 3 юли 2016 г.

Завръщането!


 Точно така - завърнах се! След кошмарни читателски шест месеца, най-накрая дойде време да се взема в ръце и да продължа да правя това, което обичам най-много. Както много от вас знаят бях в книжна депресия още от началото на годината, която се засили към Април и беше тръгнала да се оправя към Май, но Юни месец също се оказа фатален. Сега училището свърши, а то определено бе едно от основните неща, които ме спираха да пиша тук в блога. Повечето от сериалите ми също приключиха, което означава, че мога да се отдам изцяло на четенето. 
 Гледам на тази лятна ваканция като на "Възраждане" - имам толкова много задачи, които искам да осъществя, свързани със света на книгите. След повече от 3 месеца изолация е време да стана отново човек. Това означава да съм много по-активен в блога, да чета повече книги (надявам се), да посещавам по-често социалната мрежа goodreads и други книжни блогове, които също занемарих от известно време. 
 Радвам се, че не оставих блога напълно празен и от време на време пишех по някое друго ревю, което да освежи сайта. В момента чета "Кралици на красотата" от Либа Брей и съм почти на финала - нямам търпение да споделя всички емоции от книгата с вас много скоро.
 Ами това е, което исках да ви кажа. Искам да пожелая приятно лято на всички, нека да е по-добро, по-лъчезарно и по-лудо от предходното. А с вас ще се видим много скоро.