неделя, 28 юни 2015 г.

"Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир - Ревю.


  Империята на Воините е най-могъщата военна сила в познатия свят. Армиите й смазват всяка съпротива, благодарение на по-добрите си оръжия и безмилостните си войници. Завоеванието, което слага началото на империята, е държавата на Книжниците – някога велика цивилизация, обсебена от жаждата за знание, чиято култура е почти напълно заличена след пет века робство.
 Лайа е обикновено момиче от Книжниците, което живее с брат си при дядо си и баба си. Една вечер имперски отряд напада дома им, убива дядо й и баба й и пленява брат й. Лайа успява да избяга, свързва се с бунтовническото движение в града и успява да ги убеди да й помогнат. В замяна се съгласява да бъде изпратена като шпионин в крепостта, където се обучават най-страховитите имперски воини - Маските. Ако се окаже полезна и намери ценна информация, брат й ще бъде спасен.
 В същата крепост Елиас Валерий планира да дезертира след дипломирането си. Въпреки, че е наследник на един от най-могъщите имперски родове, жестокостта на Воините му е чужда и единственото, което желае е свобода. Плановете му се променят, когато е обявено,че по силата на древен закон, следващият император ще бъде избран измежду четиримата най-добри ученици в крепостта. Елиас е един от тях.
 Скоро Елиас и Лайя ще разберат, че техните съдби се преплитат и изборите им ще променят съдбата на самата Империя.(тън-тън-тън)


 "Въглен в пепелта" е дебютната книга на авторката Сабаа Тахир. Научих за нея от BookTube общността, тъй като тя беше нова за САЩ. Веднага се натъжих, че ще трябва да чакаме години докато я издадат при нас. За мое огромно щастие, невероятното издателство СИЕЛА я преведе и издаде само с месец закъснение. Затова не се и поколебах и веднага я добавих в дългия ми TBR списък. 

 Започнах книгата на 1 Юни (в Понеделник) и до Неделя вече я бях прочел. Изненадах се, защото обикновено чета доста по-бавно, но книгата беше толкова вълнуваща, че дори и не усетих кога си заминаха 400те страници. 
 А сега по книгата. Харесвам, когато авторите представят историята си от гледната точка на няколко героя. Лайя и Елиас бяха така непознати през първата част от книгата, но ми хареса как Сабаа Тахир преплете двете им истории и ги обедини в нещо невероятно. В началото, книгата започва малко бавно, но е разбираемо тъй като в този жанр книги трябва внимателно да се изгради света, в който живеят героите, а Сабаа се справи изумително. Това е първата и книга, но така и не си пролича от писането и, защото тя е роден талант. Не знам защо но свързвам "Въглен в пепелта" с "Игра на тронове",може би защото имаше много добри екшън сцени и динамичност.




 Сега смятам да разгледам героите по отделно. Започвам с Лайя - в началото на книгата тя се подценяваше и си натякваше колко е слаба и безполезна. Това донякъде ме издразни, защото не обичам слаби и депресирани герои. За щастие до края на книгата, Лайя беше съвсем друг човек - силна, решена и целеустремена. Тя няма да се спре пред нищо за да спаси брат си.
 Не мога да кажа, че обикнах Елиас, но определено харесвах постъпките му - как помагаше на Лайя и как все мислеше за нея, всичко щеше да е добре с него, ако не беше историята с Хелене.



 Малко са нещата, които не харесах. Първо е Хелене и любовния триъгълник (или четириъгълник?), който се формира между Лайя, Елиас, Хелене и Кийнан. Според мен книгата щеше да си бъде много по-добре и без тази усложнена любов, можем просто да оставим Лайя и Елиас да потеглят щастливо към залеза. Другата ми отрицателна мисъл е, че започнах тази книга, мислейки, че ще бъде единичен роман, но естествено трябва да съм свикнал с YA литературата, за да знам по-добре, че и тази книга ще бъде превърната в поредица. Тя изобщо не е била написана за единичен роман, но по незнайна причина така я рекламираха. Но това не ми пречи особено, защото книгата беше "трепач".


 За финал, ако обичате екшън, напрежение, вълнение и всякакви невероятни емоции, то побързайте да прочетете "Въглен в пепелта", защото няма да намерете подобна. Оценката ми е 4.5/5 и със сигурност ще прочета следващата книга/книги.



1 коментар:

  1. Прекрасно ревю! Отвсякъде съм съгласна с теб. Сабаа Тахир е изградила много красив, но в същото време плашещ свят. Аз също правя някакъв паралел с "Игра на тронове", между другото. Макар че няма чак толкова много допирни точки.
    За първи път от много време харесвам любовния триъгълник/четириъгълник, защото хем го има, хем го няма. А и поставя начало на размисли за следващите книги.
    Отново, чудесно ревю! :)

    ОтговорИзтриване