Показват се публикациите с етикет Дискусия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дискусия. Показване на всички публикации

събота, 31 декември 2016 г.

Книгите на 2016.

 Ето, че дойде и последния ден за 2016 - не съм особено развълнуван, но поне ще погледна към нещата, които осъществих през нея и всички мои добри моменти. В последния пост за годината, разглеждаме любимите ми книги, които прочетох в нея. Не бих казал, че бях особено активен читател, често изпадах в reading slump и четенето като че ли не бе на първо място, но това не ме притеснява, защото знам, че дадох каквото можах. Малко са книгите, които всъщност ми направиха впечатление, а ето ги и тях.



Кралица на сенките


 Прочетох две книги от поредицата "Стъкленият трон" на Сара Дж.Маас като и двете ми допаднаха много, но последната - "Кралица на сенките" просто ме зашемети. Това бе една от най-вълнуващите и интересни книги за годината. В началото бях уплашен от големия и обем в размер на 700 страници, но смятам, че когато нещо е наистина добро - просто забравяш за страниците и се отпускаш в сюжета. С нетърпение очаквам да прочета продължението.


Уинтър


 Очаквах последната книга от поредицата за "Лунните Хроники" да е наистина силна... и точно такава бе "Уинтър". Обичам, когато очаквам много и всичките ми надежди и очаквания са изпълнени. За жалост, това бе края на една история, на която аз се наслаждавах да чета последните две години. Тъжно е, че повече няма да се срещна с героите на Мариса Мейър, но сбогуванията винаги са трудни. 


Градът на гладните


 Тази година успях и да се впусна в приключението за "Домът на мис Перигрин" и нейните чудати деца и останах повече от очарован от целия сюжет и обстановка. За първи път, втора книга от трилогия всъщност ми хареса повече от предишната част. "Градът на гладните" като че ли съдържаше в себе си повече приключения, интриги и загадки. В очакване съм сега на финалната книга от серията.


Верижна реакция


 Последната книга, с която ще приключа този обзор е "Верижна реакция" - една съвременна романтика, която изобщо не очаквах да харесам толкова много. Тя ми е по скоро като guilty pleasure, защото от една страна не бе най-великолепното нещо някога, но просто се влюбих в геройте и химията между тях.

 Това бе от мен за тази година, ще се видим през 2017, а на вас ви пожелавам весели посрещане на новата година и само позитивни емоции през нея.

четвъртък, 29 декември 2016 г.

Сериалите на 2016.

 Да точно така - след музиката идва телевизията. Моята най-голяма страст от всички мой забавления. Не мога твърдо да кажа дали 2016 бе успешна година за телевизията, защото като че ли не се случиха толкова революционни и експлозивни продукции. Все пак има много сериали, които просто се открояват лично за мен от другите. Представям ви най-добрите телевизионни сериали и шоу програми за 2016, лично подбрани, изгледани и обичани от мен.


Game of Thrones


 Започвам с нещо до болка (и щастие) познато - "Игра на Тронове". Ако не знаете за какво става дума в...  Хайде стига, всички знаем какво е GOT - една от най-популярните продукции в момента, определено нейното поколение ще се запази за дълго време в сърцата на много тв маниаци. Не искам да говоря много за този шедьовър, защото вие самите знаете за него. На кратко искам само да кажа - перфектен сезон, феноменална актьорска игра, пленяващ сюжет. Стига толкова.


Crazy Ex-Girlfriend


 Нямате си и на представа колко обичам недооценени и непопулярни сериали. Обичам ги, защото в честото случай те са добри. "Crazy Ex-Girlfriend" е и повече от добър, това е един свеж мюзикъл, изпълнен с много хумор и драма. Бих казал комедия на много високо ниво, въпреки че сериала е изключително лек и не натоварващ. В края на миналата година, това шоу дори не влизаше в топ 30 на любимите ми сериали, а сега заема челните места, за което съм повече от щастлив. Епизод след епизод всичко става все по-добре, по-забавно, по-лудо и по-диво. Любовта ми към сериала и актрисата Rachel Bloom е неизмерима (всъщност е измерима, но в много висока степен).


How to get away with Murder


 Дежа вю! "How to get away with Murder" отново е сред топ сериалите ми за втора поредна година. Това не ме изненадва, нивото на шоуто не е паднало и със сантиметър, дори напротив расте все повече и повече. Последния сезон е едновременно много по-мрачен, но и по-забавен от всички предишни досега. Любимото ми нещо са героите - всичките са толкова различни, разнообразни и интересни, всеки носи своя драма и свои белег. Ако не сте гледали HTGAWM трябва да го направите, защото е вероятно да го срещнете догодина отново тук. 


The Good Place


 "The Good Place" е единственото ново шоу за сезон 2016-17, което реших, че заслужава вниманието на най-добрите. Вярно е, че има и други нови попадения, но този сериал е сигурния ми фаворит, защото както винаги имам трудна история с него. Намразих продукцията още в началото, когато видях трейлъра и си казах, че това е най-лошото и най-незабавното нещо и никога няма да го погледна. Вижте какво стана, не само го погледнах, но и се влюбих. Какво клише само, нали? Ако търсите добра комедия с интересни обрати (точно така комедия с обрати) ви го препоръчвам. 

Honorable Mentions:
Nashville
This Is Us
The Fosters
Jane the Virgin
Big Brother 18 (US)
Designated Survivor


The People v O.J. Simpson: American Crime Story


 И за финал оставяме първи сезон на лимитираната драма "American Crime Story". Има стотици телевизионни и филмови продукции, които излизат само в рамките на една година, но ние помним само тези, които наистина ни докосват и завладяват. "The People v. O.J.Simpson" е отличен пример за запомнящ се сериал. Той е изключително провокативен и реалистичен като засяга важни теми за расизъм, сексизъм, полицейска корупция  и медийна манипулация. Доста тежки проблеми, нали? Но това превръща шоуто в шедьовър, който заслужава вниманието на всеки. 


сряда, 28 декември 2016 г.

Песните на 2016.

Тази година е вече към своя край. Затова дойде време да започна с моя ежегоден обзор на годината. В серия от постове ще изразя мнението си кои според мен са най-добрите песни, книги и сериали за годината. Откривам обзора с песните на 2016 като този път ще ви представя моята лична топ 10 класация за песни, които са излезли през тази календарна година. Определено няма да направя грешката от миналия път и да уповавам мнението си на други музикални класации и прочее. Все пак, ако искате да си я припомните, има линк тук.
 Бях изключително притеснен дали ще съм доволен от музиката като цяло тази година, тъй като знаех, че любимият ми артист Taylor Swift ще си вземе почивка и няма да издаде нищо ново. Същото важи и за други мои фаворити като One Direction и Ed Sheeran. Но годината беше повече от добра. Няма да се бавя повече, това е класацията за най-добрите песни на 2016... (тън-тън)


10. PILLOWTALK - Zayn




 След десетки заглавия най-накрая успях да оформя тази класация от началото до края. На десето място влиза Zayn Malik и неговото дебютно соло парче Pillowtalk. Помня колко развълнуван бях за новата глава в кариерата на Zayn. Никой не знаеше какво точно да очакваме от него, но той ни изненада със стил, различен от предишния му в One Direction. Добра работа!


9. Formation - Beyonce


 Да знам, може би ощетявам Queen Bey с това девето място, но както казах ми беше изключително трудно дори да я включа в топ 10. "Lemonade" определено е един от най-големите трендове за годината, а песента Formation беше първата страница от главата. Песента освен, че звучи мега готино (да точно това написах) засяга и някой важни теми за афро-американците и #BlackLivesMatter.


8. Cheap Thrills - Sia


 Определено това бе една много успешна година за Sia, защото се влюбих във всички нейни проекти. Говорим за "Alive", "Cheap Thrills", "The Greatest" и като цяло целият албум, озаглавен "This is Acting". С нетърпение очаквам още музика от нея.


7. This Town - Niall Horan


 На седмо място идва още един член на One Direction. Никога не бих предположил, че първи Niall ще издаде солов материал по време на почивката на групата. Песента "This Town" е изключително емоционална и нежна балада, в която ще се влюбиш твърде лесно. Любувам се на артисти, които не използват твърде много блясък, а единственото, което им трябва са китара и микрофон.


6. Closer - The Chainsmokers ft. Halsey


 Продължаваме с един голям хит за 2016, който е възможно да стане и песен на годината сред тинейджърите. Не мисля, че има някой, който да не е чул това парче. Уникалния и оригинален глас на Halsey се слива отлично с денс бийта, създаден от The Chainsmokers. 


5. This Is What You Came For/Better Man - ft. Taylor Swift


 Споменах в началото как това бе една година без Taylor Swift, е всъщност година без нейн солов материал. Затова петото място посвещавам на нея и песните, които написа тази година. "This Is What You Came For" на Calvin Harris, която предизвика огромен шум заради скандала за написването й от TSwift и "Better Man" на Little Big Town също сътворена от нея. Важно да споменем тук е и дуета и със Zayn, който също заслужава внимание.


4. Starboy - The Weeknd ft. Daft Punk


 Класацията продължава с една изненада за мен, а именно The Weeknd, който стана популярен миналата година с парчетата "The Hills" и "Can't Feel My Face", който ми допадаха, но до там. Този нов Weeknd със сигурност ми харесва повече от предишния - и нямам предвид новата му прическа, а новата му музика. "Starboy" е изключително свежа с интригуващ бийт, който всеки ден си припявам.


3. Rise - Katy Perry


 Навлизаме в дълбоките води със силната песен на Katy Perry - "Rise". Определено това бе песента на лятото ми - помня как не можех да спра да я слушам всеки ден. А първият път, когато я чух бе на трейлър за Олимпийските игри. Изключително емоционална и мотивираща. Заслужава повече внимание честно казано. Песента е продуцирана от Max Martin - отговорника за още много добри хитове като "Blank Space", "Shake It Off", "Style" на Тейлър Суифт (любимка) и други големи изпълнители като Lady Gaga, Britney Spears, The Weeknd и още.


2. Into You - Ariana Grande


 Ariana Grande бе моят лъч надежда по-рано през 2016. Тя бе единствения артист, чиито албум в действителност очаквах с нетърпение. Чаканият от мен албум "Moonlight" всъщност бе преобразен в поп изяществото "Dangerous Woman". Първоначално не знаех какво да очаквам от тази промяна след като и песента "Focus" отпадна от проекта. За щастие, Ariana ме изненада приятно и издаде хит песни като "Side to Side", "Dangerous Woman" и "Into You", която както виждате заема второ място за годината при мен. Помня, когато парчето излезе, че го слушах по около 10 пъти на ден, след това точно го бях забравил - и излезе секси клипа към него. Песента е изключително забавна и е една от причините защо обичам поп музиката. А и каква изненада - също е продуцирана от Max Martin, за който споменах по горе.

 Преди да обявя първата позиция, ето и някои песни, които си струва да спомена, които за жалост на косъм не влязоха в класацията за топ 10.

Honorable Mentions:
The Greatest - Sia
Mercy - Shawn Mendes
Perfect Illusion - Lady Gaga
Me Too - Meghan Trainor
Can't Stop The Feeling - Justin Timberlake
Shout Out To My Ex - Little Mix
That's My Girl - Fifth Harmony
No - Meghan Trainor
Hands to Myself - Selena Gomez
We Don't Talk Anymore - Charlie Puth ft. S.Gomez
Ain't Your Mama - Jenifer Lopez
MILF$ - Fergie
Heathens - Twenty-One Pilots


1. Treat You Better - Shawn Mendes


 И почетното първо място за "Любима моя песен на 2016" отива при... The One, The Only - Shawn Mendes. (фойерверки и конфети тук) Мястото не е само за изумителното парче "Treat You Better", което заобичах от мига, в който го чух, но и давам и първото място на Shawn като мой любим изпълнител за годината. Преди една година не бях толкова задълбочен в музиката му и знаех само най-известните му песни, но сега всичко е различно. Вторият му студиен албум "Illuminate" промени играта. Както казах и през 2015 по същото време в същия пост - "Не всичко опира до скъпи продукции, милиони фенове или популярност. Главната цел е музиката.". Shawn Mendes не е продукт. Той е просто едно момче с китара и завладяващ глас. Песните му ще ви накарат да усетите всички чувства на света - от любов и щастие до разочарование и болка.



. 

неделя, 25 декември 2016 г.

Норвежкият феномен - SKAM


 В днешния пост ще говоря за сериала, който наскоро преобърна живота ми и ме вкара в депресия. Обикновено не правя ревюта на цели сериали, а само дискусии на определени епизоди от специални сезони. Все пак знаете, че сериалите заемат голяма част от ежедневието и хобито ми. Наясно сте с големия брой тв продукции, които следя. Този пост няма да бъде дискусия или "TV Favourites", а ще е малко по-различен, защото ще разгледам един по-необикновен сериал.
 "Skam" е нова мания, завладяла тинейджърите по цял свят, за която аз научих малко късно, но все пак на време. Моята мисия с тази публикация е да успея да разпространя идеите, които се съдържат в самия сериал и да привикам много повече почитатели към тази продукция.
 Едва ли ще ви е интересно, но все пак ще ви разкажа - как точно открих SKAM. Всичко започна в началото на месец декември - знаех, че моите американски сериали скоро ще излязат в коледна почивка и затова както всяка година започнах да търся следващата си мания, с която да се обсебя по коледните празници. Можех само да предполагам на какво ще се спра, тъй като съм изключително капризен в избора на нови сериали. Мой приятел ми изпрати линк към профила в IMDb на "Skam" и ми препоръча да го гледам. Не направих пълна проверка на продукцията и единственото, което разбрах е, че е норвежка и скептично си казах "От кога пък Норвегия разбира от сериали?". По-късно прегледах и трейлъра за първи сезон, но той изобщо не насочваше към сюжета затова бързо го отписах от списъка си и продължих да търся. Един слънчев ден, няколко седмици по-късно, започнах твърде често да се натъквам на снимки и клипове от Skam. Точно тогава разбрах и за популярността на сериала и за лоялните фенове, които го гледат. Реших да направя пълен анализ и проверка и напълно спонтанно реших да пусна първи епизод. Започнах да търся епизода навсякъде - в zamunda, arena, extratorrent и какви ли не още торент сайтове, но каквото и да правех не го намирах. Оказа се, че хората, които следят "Скам" трудно намират сериала с английски субтитри, а поради авторски права, не може да бъде качван в YouTube. Благодарение на дружелюбно настроените фенове в Twitter намерих линковете, които ми бяха необходими. И така започнах да гледам. Слушах на норвежки, четях на английски и си превеждах на български. Мислех си, че цялата тази система ще е по-голямо предизвикателство, но успях лесно да се справя с превода и езиковата бариера изобщо не ми пречеше. 


Първи епизод бе изключително странен, беше само петнадесет минути. Свикнал съм на американските пилотни епизоди, в които веднага ни запознават с всички герои и цялата история, но тук нещата бяха по-различни и объркващи за мен в началото. Странното не значи лошо затова продължих напред с още един епизод и после още един и още един и така докато не погледна към часовника и той не покаже един през нощта. След това лягам, защото на следващия ден съм на училище, на следващия ден съм там и единственото нещо, за което мога да мисля е как ще се прибера и как ще гледам "Скам". Повтаряме този мъчителен цикъл цяла седмица докато изведнъж стигам десети епизод на 3ти сезон и Скам свършва. Депресия - не знаеш какво да правиш с живота си. Единственото, което ти идва на ум е - 1.) да накараш всичките си приятели да гледат СКАМ, 2.) да гледаш фен клипове на сериала в YouTube и 3.) да напишеш ревю в блога си.


 Запознах ви със скучната, но дълга част затова как се запознах със сериала, а сега е време аз да ви запозная с него. "Скам" се фокусира върху ученици от гимназия в Осло - техният личен живот, проблеми и скандали. Представен е по-много интересен начин като голяма част играят социалните мрежи. Героите дори имат собствени профили във Facebook и Instagram и можете да ги добавете в приятели и последвате. Постовете им задължително са свързани с историята от сериала. Не предполагах, че "Skam" може да е чак толкова популярен. Това е един от най-гледаните сериали в Норвегия някога и е тотален хит в други европейски страни. Феновете умоляват телевизия NRK за английски субтитри за да може да разширят сериала още по-надалеч. Тази тийн продукция причинява истинска истерия сред тинейджърите. Някой фенове дори бягат от училище само за да чакат поредния епизод на Скам. Норвежката телевизия получава нон стоп писма от фенове затова как не могат да спят, защото постоянно висят в сайта на шоуто. Напълно ги разбирам, аз преди няколко дена се събудих в 3 през нощта и започнах да мисля за Скам. Лудост нали? Това, което прави Скам толкова оригинален са темите, които засяга. Тук става дума за пристрастеност, сексуалност, лични проблеми, социални проблеми и всичко, от което тинейджърите имат нужда да чуят и видят. Темите са напълно актуални и реални и могат да помогнат на човек в дадена подобна ситуация. 


Всеки сезон има различен главен герой - в първи сезон проследяваме живота на 16-годишната Ева и нейната несигурна връзка с гаджето и Джонас. Втори сезон е за Нора - безстрашна феминистка и една на пръв поглед невъзможна любов. А в трети сезон става дума за Исак, който изследва сексуалността си и по пътя открива себе си и момче на име Евън. Последния сезон получава най-голямо внимание заради темата с LGBT общността и показва, че е възможно основната връзка в един сериал да е между две момчета, а не стереотипа за любовта между красива жена и добър мъж. Други проблеми, които "Скам" засяга са ислямофобия, хомофобия, насилие, феминизъм, сексуален тормоз, анорексия и психични заболявания. Създателите на сериала са провели проучване в Норвегия сред тинейджърите от 14 до 19 за да могат успешно да представят живота и проблемите на днешното поколение.
 "Skam" чупи стереотипи и разбива клишета чрез жестока истинност и реалност. "Скам" не е историята за принца и принцесата. Той не е черен и бял, а съдържа в себе си нюансите на живота и трудните преживявания на младостта.

неделя, 25 септември 2016 г.

New Fall Series - To-Be-Watched

 Напоследък чета и пиша само за краят на лятото - обзор на книги, филми, сериали, музика и велики моменти, но не нека спрем да гледаме към миналото и да се насочим към бъдещето. Това смятам да направя аз сега, защото ще ви представя едни от най-вълнуващите американски телевизионни продукции, които ще се завъртят на екран тази есен. Точно на 20 Септември открихме тв сезон 2016-2017 и аз съм страшно развълнуван от този факт. Надявам се това да е още един добър период на сериали и дано повече продукции бъдат подновени, но има време да мислим и за това. Ето ги най-горещите и очакваните от мен сериали за есента.

Timeless (NBC)


 Винаги започвам с най-интересното или по-скоро с най-добрия трейлър за нов сериал. Тази година е спорно да кажа коя е най-очакваната от мен продукция, но "Timeless" е някъде на върха. Става дума за пътуване във времето - една тема, която напоследък е крайно популярна сред такива продукции. Миналото е застрашено от злодей, който иска да промени важни исторически събития и войни. Екип от войник, учен и преподавател по история ще тръгнат на невероятно пътешествие за да спасят миналото и да предотвратят заплахата, която тегне в бъдещето. За да разберете по-добре историята, линк към трейлъра ще оставя тук. Не знам за вас, но на мен това ми звучи крайно интригуващо, въпреки неуспеха ми с "Legends of Tomorrow", тук съм уверен, че пътуване из времевото пространство ще ми допадне.
ПРЕМИЕРА: 4 Октомври за България


Frequency (The CW)


 Докато сме на вълна минало-бъдеще, ще ви представя и една продукция на CW, озаглавена "Frequency". Тук проследяваме историята на жена, която случайно се свързва с починалия си баща от миналото. След като тя го предупреждава, че той ще умре, живота и в настоящето се променя - всичките и приятели не я помнят и тя самата не знае коя е. Не успях много добре да преразкажа сюжета, но трейлъра е тук. Винаги съм бил почитател на телевизия CW и се радвам, че тази година няма нови шоута със супергерои (като изключим втори сезон на Supergirl). Този сериал ще е глътка свеж въздух за телевизията, както и за мен.
ПРЕМИЕРА: 6 Октомври за България


This is US (NBC)


 Определено ще имам проблем да ви въведа в сюжета на този сериал, защото от трейлъра не се разбира много. Знам, че "This is US" проследява историите на хора, които споделят един и същи рожден ден и това колко различно живеят те. Ами, това е което успях да измисля, промото е тук. Това ми прилича на една много вдъхновяваща и сладка семейна драма, а аз съм фен на неща, които стоплят сърцето. Ще му бъде даден шанс на сериала и се надявам да имаме бъдеще заедно. (да току-що осъзнах как прозвуча това) 
ПРЕМИЕРА: 21 Септември за България


No Tomorrow (The CW)


 От създателите на "Jane the Virgin" идва... Да ще го гледам! Никога не бих изпуснал нещо от сценаристите на една от любимите ми комедии "Непорочната Джейн". Много хора се изказват негативно по адрес на този сериал още преди да са го видели. Това са хора, които смятат, че трябва да има повече шоу програми със супер герой, но аз казвам достатъчно. Време е за малко разнообразие и това в случая е "No Tomorrow". В него ще проследим историята на Ейви, която разбира, че краят на света е близо. Понеже апокалипсиса идва тя иска да изпълни всички неща, които не е успяла през живота си. И забавното и изживяване започва. Трейлъра (тук) не бе много убеждаващ, но аз вече бях решил, че ще гледам тази продукция, затова ще се надявам на добър резултат.
ПРЕМИЕРА: 5 Октомври за България

 Понеже няма как да представя всички сериали подробно, ето го и останалият списък със сериалите, които ще започна тази есен. А по-долу са тези, които все още са под въпрос. 

Други обещаващи сериали:
Designated Survivor (ABC)
Pitch (FOX)
American Housewife (ABC)
Speechless (ABC)

Рискове:
Conviction (ABC)
The Good Place (NBC)
Kevin Can Wait (CBS)
Notorious (ABC)

неделя, 18 септември 2016 г.

68-и награди ЕМИ - Прогнози, мнения и коментари.


 Отново е това време на годината. Време да отличим най-добрите телевизионни продукции и шоу програми на годината. Това събитие е познато още и като наградите ЕМИ, които тази година ще се проведат за 68-ми път. Номинациите бяха обявени на 14 Юли, 2016 и от тогава насам чета само прогнози за това кой ще грабне една от най-престижните статуетки в Холивуд. Тъй като наградите ще се състоят този Понеделник за България (19.09.2016) реших, че е време да направя и свой собствени прогнози и коментари. Не бях сигурен дали тази година отново ще пиша такъв пост, но бях изключително щастлив със миналогодишният и се радвам, че отново пиша такъв вид публикация.


Най-добър драма сериал:
The Americans (FX)
Game of Thrones (HBO)
Downton Abbey (PBS)
Better Call Saul (AMC)
House of Cards (Netflix)
Mr. Robot (USA)
Homeland (Showtime)

 Една от най-големите категории, но честно казано не мисля, че е най-сложната. Тук има три фаворита за спечелване. Първи са "The Americans", който доколкото разбрах са имали невероятен сезон. Този сериал е на екран вече четири години, а това е едва първата му номинация в тази категория. Тази година главните актьори също са номинирани за първи път. Вторият претендент за титлата е новата драма "Mr.Robot". Отново добър първи сезон, който мигновено му направи място към номинациите. Нека ви напомня, че сериалът спечели Златен Глобус в същата категория. И естествено най-големият опонент от всички е "Game of Thrones", който води драма категорията с цели девет номинации. Няма човек на света, който да не знае за това шоу - то е толкова мащабно и добре направено и няма да се изненадам, ако спечели за втора поредна година.
Прогноза: Game of Thrones/Mr. Robot/The Americans
Кой искам да спечели: Game of Thrones или Mr. Robot


Най-добра кратка поредица:

American Crime (ABC)
Fargo (FX)
The Night Manager (AMC)
The People vs O.J. Simpson: American Crime Story (FX)
Roots (History)



 За мен тук има само един единствен победител и това е "American Crime Story". Не съм гледал нищо от другите номинации, но не мисля, че дори и да го бях направил щеше да има значение. Ако ACS не спечели ще съм разочарован, но статистиката е в негова полза. Той пък събра 13 номинации в категорията си и буквално не виждам от кой друг сериал може да изгуби.
Прогноза: The People vs O.J. Simpson: American Crime Story
Кой искам да спечели: The People vs O.J. Simpson: American Crime Story

Най-добра актриса в драма сериал:
Claire Danes (Homeland)
Viola Davis (How to get away with Murder)
Taraji P. Henson (Empire)
Tatiana Maslany (Orphan Black)
Keri Russell (The Americans)
Robin Wright (House of Card)

 Номинациите в тази категория са почти идентични с миналогодишните. Само, че този път си нямам и на идея кой ще вземе статуетката. Искам Viola Davis или Taraji за победителки, но като се замисля няма да съм разстроен ако примерно Keri Russell вземе да спечели. 
 Тъй като се раздават награди в много категории не искам да ви занимавам подробно с всичко затова ето и останалите от прогнозите ми или по-скоро желанията ми.

Най-добър актьор в драма сериал: Rami Malek (Mr.Robot)
Най-добър главен актьор в кратка поредица: Courtney B. Vance (ACS)
Най-добра главна актриса в кратка поредица: Sarah Paulson (ACS)
Най-добър поддържащ актьор в драма сериал: Kit Harrington (Game of Thrones)
Най-добра поддържаща актриса в драма сериал: Maisie Williams (GOT)


сряда, 14 септември 2016 г.

Summer TV Favourites

 Отдавна не бях правил такъв пост. И като казвам отдавна - имам в предвид още от миналата година. След като направихме пълно обобщение на книжното ми лято, защо пък да не направя и такова за телевизионното ми. Напоследък мисля да попиша малко постове и за телевизия, защото отдавна не съм и определено ми липсва. Надявам се нямате нищо против. Въпреки че това бе един от най-слабите летни тв сезони до момента, все пак имаше сериали, които изпъкнаха. Днес, ще ви ги представя. Преди да започна ще отбележа, че това са предавания, които са излъчвани само през лятото от Юни до Септември тази година и за жалост шоутата, които binge-watch(нах) няма да се важат.

Stranger Things


 Започвам с хита на сезона, а именно мистериозната продукция на Netflix - "Странни неща". Трябва да съм честен с вас и да ви споделя, че още преди шоуто да започне гледах неговия трейлър и никога не бих и помислил, че ще се превърне в такава сензация. Дори не мислех да дам шанс на този сериал по ред необясними причини. Тук трябва да благодаря на половината свят и медиите, които гледаха, харесаха и популяризираха този проект. Заради тях сега с нетърпение очаквам и следващия втори сезон. Ако не сте гледали "Stranger Things" го направете, особено ако сте фенове на мистерията, ужасите и загадките. Доверете ми се - ще ви допадне. Не случайно е най-добрия сериал на лятото.

Devious Maids


 Това мнение ще е едновременно сладко и горчиво, защото дойде време да поговорим и за ситуацията с "Подли камериерки". Сериалът отново се доказа на зрителите с невероятно си чувство за хумор, поредното заплетено убийство и много тайни и лъжи. За жалост, това не беше достатъчно за американската телевизия Lifetime, които решиха преди няколко седмици, че камериерките няма да се завърнат за пети сезон. Това бяха едни от най-тежките тв новини, които трябваше да прочета след прекратяването на "Nashville". "Devious Maids" е мъртъв и няма никакъв шанс за неговото подновяване. Радвам се, че поне имах щастието тези четири години да се любувам на свежите и интересни премеждия на Марисол, Роузи, Кармен и Зойла. Благодаря ви. Този сериал никога не получи вниманието, което заслужаваше.

The Fosters


 "The Fosters" пък може би имаха най-добрия си сезон до този момент. Винаги съм имал огромно увлечение по този сериал и смятам, че тази година те надминаха очакванията ми. Отново развълнуваха зрителите с много семейни и социални проблеми - стрелбата в американските училища, употребяването на наркотични вещества и какви ли още не разкрития. Летният финал на сезона бе изумителен и не мога да дочакам до Януари (в най-добрия случай). Радвам се, че въпреки промените във Freeform - залязването на старите им продукции и неуспеха на новите, този сериал продължава да бъде себе си и да ме вълнува всяко лято.

Big Brother 18 (US)


 Да, знам. Никой не гледа американското издание на "Big Brother" и никой не иска да слуша за него, но не мога да го пренебрегна след като е една от любимите ми програми този сезон. Този сезон е по-слаб от предишния, но стратегията и социалната игра е много добра. Знам, че най-вероятно не разбирате защо толкова много харесвам това реалити предаване, но просто се възхищавам на състезателите, техния борбен дух и най-вече отличната стратегия за спечелването на половин милион долара. Скоро всичко ще приключи, а аз не съм готов да чакам още една година до следващото приключение.

Mr. Robot


 Дълго се чудих дали да включа и този сериал в любимите си, но стигнах до решението, че "Господин Робот" напълно заслужава да е тук. Може би втори сезон е малко по-слаб от първи, но обратите все още са там и аз все още не знам как да ги приемам леко. Да не изключваме и феноменалната игра на Рами Малек, която просто трябва да му спечели Еми. Събирам емоциите си много бързо, защото просто не знам какво ще ми донесе дву-часовия финал този Четвъртък.

четвъртък, 21 юли 2016 г.

"Самодива" от Краси Зуркова - Ревю.


ВНИМАНИЕ ПОСТА СЪДЪРЖА СУРОВА КРИТИКА!

 Днес ви представям ревюто си за "Самодива" от Краси Зуркова, която прочетох наскоро. Ако не сте чували за тази книга наистина ще се изненадам, защото тя се чакаше с нетърпение от много читатели и нашумя още веднага след като беше издадена. Редно е да спомена, че книгата влезе в много български класации за най-много продажби и се съмнявам да сте я пропуснали. Аз съм сигурно един от последните хора, които са прочели тази книга, защото повечето от вас я прочетоха веднага след излизането ѝ, но аз нямах времето и възможността да я прочета тогава. Затова се и забавих с ревюто.
 Трябва да ви предупредя, защото в следващите редове ще разкрия моето различно и непопулярно мнение. Дълго се колебаех дали изобщо да публикувам този пост, защото се страхувах, че ще си помислете, че съм някакъв хейтър, който не харесва нищо и търси само "лошото". Все пак, щом четете това, значи съм се решил все пак да изразя и моята страна. Смятам, че не трябва да пишем ревюта само за книги, които харесваме, а трябва свободно да изразяваме мнението си по всички въпроси и гледни точки. Дори и то да не е толкова позитивно и сладко, и да не се хареса на повечето хора. Все пак няма нищо лошо в това да си различен и да имаш индивидуално и независимо от другите мнение.
 Ако случайно не знаете за какво става въпрос в тази книга, набързо ще ви въведа в нея. В "Самодива" проследяваме историята на Теодора Славин, която заминава за Принстън да следва мечтите си. Там тя се запознава с нова култура и нови хора, сред които и загадъчния Рис и неговия брат Джейк, които преобръщат живота ѝ. Теа тръгва по следите на изгубената си сестра, за да открие нови мистериозни светове и да разбули дълбоко пазени тайни. 
 Първият ми проблем с книгата започва още от героите или по-скоро техните отношения. Имаме любовен триъгълник. Добре, нищо необичайно. В повечето книги това присъства. Между братя. О,не! Коя година сме? Защото очевидно аз не съм в 2016. Нямаме нужда от продължение нито на "Дневниците на вампира", нито на "Здрач". Определено не ми се чете повече за момиче и нейната дилема между неустоими роднини. Сигурен съм, че това излезе от мода още през 2011. Според мен, литературата трябва да "еволюира" с годините и с всяка изминала година очаквам нови оригинални идеи. Нямам нужда от еднообразни сюжетни линии.
 Някои хора ми казаха, че книгата била написана за "американската аудитория" затова някои определени сцени били абсурдни. Какво изобщо трябва да означава това? Че книгата е "олекотена" за да може американските читатели да я разберат? Не мисля, че те са толкова глупави, че да имат нужда от каквато и да е литературна помощ. Намирам това за крайно обидно и изобщо не е добро обяснение за някои от сцените. 
 Романтиката. Какво е една книга без малко любов? Очевидно би била по-добра. Изобщо не усетих никаква химия между нито един от героите. Всичко ми се стори толкова принудено и най-вече нелепо. За да се аргументирам ще изложа следните цитати и сцени от книгата като след прочитането им имах нужда от огромна почивка. (ВНИМАНИЕ! Предстои сарказъм)
 "Но все пак имаше и по-лоши неща от това да те „преследва“ или „притежава“ мъж като Рис. И каква беше тази американска мания относно преследването? В България нямахме дори точен превод на американския термин. Там хората изразяваха емоциите си по най-различни начини и това мъж да преследва жена си беше в реда на нещата, вместо да граничи с криминално престъпление."
 Всички обичаме да бъдем преследвани понякога. Няма нищо обезпокоително в случая. 



"– Защото… ти дори не ме познаваш. – Не ми трябва да те познавам. – Красивите му очи бяха безмилостни. – Трябва ми да те имам."
Няма проблем. Напълно позволено е да се отнасяш към жена като към с предмет. Все пак тя е просто едно притежание. Няма от какво да се боите, читатели. 

"– Няма никакво „ние“, Теа. Не възнамерявам да те деля с никого."
Да имаш личен живот? Сериозно ли, Теа? Естествено това изобщо не е абсурдно, много е романтично, нали? 

 Време да поговоря малко и за митологията в сюжета. Въпреки че не съм чел други такива книги, в които се преплита мит и реалност, нямах проблем със самите легенди тук, а по-скоро с количеството им. Бяха много описателни, тежки и определено не по вкуса ми. Все пак харесах идеята за самодивите. Те "събудиха" любопитството ми още в пролога, но включването на други свръхестествени създания по-скоро навреди на историята, отколкото помогна.
 Дадох 2/5 звезди на книгата, които тя получи заради неща, които не бяха свързани със сюжета - например невероятната корица, удобното издание и симпатията ми към Краси Зуркова. Затова тези две звезди са по скоро за издателство ЕГМОНТ.

 Финални думи:  Дайте шанс на "Самодива", ако си падате по българска и гръцка митология и нетрадиционни любовни връзки. Книгата не се откроява с много оригинални идеи или мотиви, но може да изненада приятно някои от вас, а други не.


събота, 16 юли 2016 г.

Книги, които буквално са известни песни.

 Здравейте, докато в момента ме няма и не мога да се включа в нито един от предстоящите маратони (Българският книжен маратон или BookTube-A-Thon), измислих този пост, който дори не знам как да обясня. Днес ще ви представя песни, който направо са написани за любимите ни книги, въпреки голямата независимост между литературата и музиката. Две произведения на изкуството, които се допълват. Съмнявам се, че разбрахте нещо, но изобщо не ме бива в обясненията затова да превключим към същинската част.


 Започваме с така съчетаемите "Кралици на красотата" от Либа Брей и "Pretty Hurts" на Beyonce. Тук много силно се вижда допирната точка на двете произведения - красотата и всички онези абсурдни състезания за нея. Поуката, която можем да изведем е, че перфектността е болест на нацията и душата е тази, която има нужда от хирургия (а не тялото).
 Кралици на красотата ---> тук
 Pretty Hurts ---> тук



 Следващият сблъсък е между "Правилата на привличането" на Симон Елкелес и "I Knew You Were Trouble" от Taylor Swift. Тук мотивът е влюбването в лошото момче и обърканото момиче, което му се доверява. Набляга се на всички лудории и приключения, които можеш да изпиташ с любимата/любимия си. За щастие книгата на Елкелес е малко по-позитивна и завършва с щастлив край, за разлика от връзката на Swift. (opps)
Правилата на приличането ---> тук
I Knew You Were Trouble ---> тук



 А сега правим една голяма стъпка към паранормалното. "Петата вълна" от Рик Янси и "E.T." на Katy Perry. Някога били ли сте влюбени в извънземно? Ами, аз не, но "Петата вълна" ще ви покаже какво всъщност е усещането. А ако след прочитането ѝ си пуснете "E.T." може би и ще започнете да търсите перфектното извънземно гадже. 
 Петата вълна ---> тук
E.T. ---> тук


понеделник, 4 юли 2016 г.

Сериали, които искам да гледам през лятото.

 Лятото е сезон за почивка, наслади и приключения, но също така може и да е сезон, който да ви послужи много добре - като например да наваксате с няколко книги или сериали, докато нямате кой знае какви задължения. Не знам за вас, но аз обичам да binge-watch[вам] (гледам нон стоп) добри и силни сериали през ваканцията. Задачата в избора на такава продукция е трудна. Днес ще ви разкрия малко от този To-Be-Watched списък.
 

Започваме с Mr.Robot и отсега да кажа, че подредбата на сериалите в поста е напълно случайна. Та, този проект се превърна в един от най-гледаните през предходното лято, но аз го отбягвах поради куп причини. Не мислех, че този жанр е за мен, а също и нямам доверие на телевизията, която го продуцира USA Network.
 По-късно много хора започнаха да говорят за него. Някои от приятелите ми се влюбиха в историята и сюжета, а след това заваляха и номинациите в купища престижни награди. Сериалът дори спечели Златен глобъс в категорията "Най-добра драма", а чувам и, че актьорската игра на Rami Malek и Christian Slater е повече от невероятна. Всичко изглежда убедително от страна на отзиви и награди, затова се надявам и аз да го харесам.

 Следва в списъка един мини-сериал от създателя на AHS, Glee и Scream Queens - Ryan Murphy, който никога не ме е разочаровал. Говоря за "The People vs O.J. Simpson: American Crime Story". Няма да ви лъжа и ще ви кажа честно, че дадох шанс на пилотният епизод, но не ме грабна особено и затова взех решението да не продължа със сериала. За моя изненада и тук влияние имат критиците, които дадоха повече от позитивни мнения за амбициозния проект и актьорската игра, което ме накара да преосмисля решението си. И така ACS отново се върна в списъка To-Be-Watched.
 Сега ли е момента, в който да благодаря на критиците, че усложниха още повече живота ми?
 О, за малко да забравя - историята се върти около това напълно реално и известно дело с/у O.J.Simpson, който е обвинен за убийството на семейството си (мисля?).


 Може би това е най-голямата изненада за мен в списъка ми. Никога не съм бил фен на това да гледам вече приключили или спрени сериали, което знам е странно, но така го виждам аз. Изглежда това е на път да се промени, защото съм склонен да дам шанс на "Gilmore Girls". Естествено има и уловка - миналата година от NETFLIX обявиха, че ще върнат сериала за един специален сезон (revival). Тази новина ме накара да проуча малко повече проекта и ето ме сега. 
 Актьорският състав тук е огромен и изобщо няма да ми стигне времето да го изреждам, затова може да проверите сами. А една от любимите ми booktuber(ки) Christine от polandbananasbooks направи цяло видео защо трябва да гледаме точно GG. Линк към видеото ще намерите тук.
 Сериала има цели 7 сезона като всеки е с по 22 епизода, което за мен е чисто блаженство. Просто не знам дали съм готов да захвърля целия си живот в името на тези 153 епизода.

 И още едно попълнение точно в последния момент е Mercy Street. Ами първо ще ви кажа, че не знаех, че този сериал дори съществува до преди два дни. Обикновено следя новини за всякакви сериали, дори и такива които не следя за да се държа в течение, но изглежда този ми се е изплъзнал жестоко.
 Това, което ми направи огромно впечатление е отново актьорския състав, в който разпознавам познати лица като Jack Falahee (HTGAWM) и AnnaSophia Robb (The Carrie Diaries). После пък реших да изгледам трейлъра и да видя за какво всъщност е сюжета. Историята проследява събитията на гражданската война в САЩ от гледна точка на две медицински сестри, които работят в двете различни части на държавата. 
 Звучи ми изключително интересно и се надявам да не ме разочарова. Обикновено бих прескочил такъв сериал, защото не мисля, че е точно за мен, но съм изключително раздаващ се тези дни затова ще му дам един огромен шанс.

 Ако случайно знаете нещо за тези сериали или пък сте ги гледали моля пишете ми в коментарите ще ми е изключително полезно. А ако вие самите имате различни предложения не сте страхувайте да ми препоръчате нещо. 

събота, 9 април 2016 г.

"Стъкленият меч" от Виктория Айвярд - Ревю


 Днес сме тук за да обсъдим "Стъкленият меч" - книга втора от поредицата "Алена кралица" от Виктория Айвярд. Почти съм убеден, че сте чували за нея - дебютния роман на авторката и осигури място сред бестселърите на NYTimes, а обратите в него предизвикаха бурни реакции сред читателите.

 Благодаря много на издателство Сиела и The Crazy Admins за предоставената възможност!

 Кръвта на Мер Бароу е червена – червена като на простолюдието. Но уменията й да подчинява електричеството са я превърнали в смъртоносно оръжие, което сребърнокръвният елит иска да впрегне в своите цели. 
 Кралската фамилия я обявява за измамница, за лъжа. Отрича самата мисъл, че червената и сребърната кръв могат да бъдат равни. Но докато бяга от двореца, Мер открива разтърсваща истина – тя не е единствената от вида си. Мер започва да набира малка войска от други червенокръвни със специални способности, за да ги поведе срещу тираничните им господари.  Това се оказва трънлив път. Трудно й е да избегне опасността да се превърне в същото чудовище като тези, които се опитва да срази. С всеки следващ спасен от кръвожадния взор на новия крал властта на Мер се затвърждава – ала положението й става все по-нестабилно. Дали тежестта на животите, пожертвани в името на бунта, ще я смаже? Или коварството и предателствата са направили сърцето й неподвластно на разкаяние?

 "Стъкленият меч" започва точно от там, откъдето приключи първата част. Повече от доволен съм за това решение, защото виждам, че в повечето книги - авторите често избират времевото прескачане и да ни отведат няколко седмици или дори месеца по-късно. Тук това се е получило добре, защото краят преди година, ни остави в много опасна и вълнуваща сцена и ние успяхме да я продължим точно там, откъдето я оставихме.

 Към героите имам смесени чувства, защото нямам много в списъка с любими, но няма и такива, които да ненавиждам и презирам. Смятам, че главната ни героиня - Мер Бароу, има качества за водещо лице и лидер в антиутопичен роман, но в сравнение с други жени (в подобно на нейното положение) тя бледнее пред тези силни и решителни персонажи. Мер е още в развитие, а автора все още продължава експеримента си с нейния образ, който е направил стъпка напред от позицията си в "Алена кралица". Бароу е тръгнала по пътя на развитие и промяна. Тя е все още невинна, но се опитва да пречупи това си качество и да излезе от пашкула. Надявам, че докрая на тази серия - тя ще стане могъщия завоевател, който крие дълбоко в себе си.
 Кал е другият герой, който е във фаза на трансформация. Той е все още объркан и е поел по пътя да открие себе си като е поставен под ужасяваща дилема - да предаде своя народ и своята сребърна кръв и да се присъедини към бунтовниците или да се обърне срещу приятелите си и да помогне на поданиците си, който копнеят за неговата смърт (благодарение на брат му).
 Любовният триъгълник (или друга геометрична фигура) тук не заемаше особено важно място и дори беше без значение. За момент, успяхме да се отървем от всякакви романтични жестове, преструвки и игри. Тази кратка "почивка" от всички тези взаимоотношения подейства освежаващо. 
 Твърде малко видяхме и от главният злодей - Мейвън. Вярвам, че книгата се нуждаеше от него и неговите пъклени планове и жестоки решения. Радвам се, че все пак не беше напълно изключен и успяхме да видим тази дяволита и така опасна част от него и тук. А и в края на книгата, когато той получи това, което искаше - и победи Мер.
 Продължавам със започнатата преди малко критика. Определено мога да кажа, че романа притежаваше "синдрома на втората книга" (както аз обичам да го наричам). Нека да ви обясня малко повече за него. Много често срещам, първата част в поредица да е много добра и изчерпателна, но много пъти следващата не е толкова добра и оригинална, колкото предходната. Това е така, защото в първата присъстват толкова много елементи, който са ме изненадали и развълнували и просто понякога е трудно за авторите да представят абсолютно същото качество, защото нямат нужните средства за това. "Стъкленият меч" е добър пример. В "Алена кралица" имахме неочакван обрат, който накара всички да говорят. Докато тук липсваше според мен този елемент на неподозирана изненада. Не казвам, че нямаше обрати - напротив имаше, просто не бяха толкова вълнуващи.
 Друг минус, на който ще обърна внимание е представянето на новите герои. Мер събра своята група от "надарени" деца и възрастни, които да помогнат да спрат Мейвън и сложат начало на революцията. Проблемът ми е в самият начин на въвеждане на тези персонажи - смятам, че беше твърде прибързано. Не успях да усвоя и разбера образите на всички, обърках се в имената и способностите им. Наистина ми се иска, Айвярд да беше намерила друг начин да ни ги представи един по един.



 "Стъкленият меч" е малко разочароващо продължение. Все пак, феновете най-вероятно ще я харесат и ще намерят много сцени, който да запомнят. Обратите не спират, въпреки забавеното действие. Смъртта е готова да приеме всеки наш любим герой, а ние изглежда никога не сме готови за това.

неделя, 13 март 2016 г.

"Тъмна Дарба" от Александра Бракен


 Здравейте, отново съм тук за да представя още едно ревю на още една книга. Наскоро прочетох "Тъмна Дарба" от Александра Бракен и реших по обичай, да изкажа мнението си. В ревюто ще има спойлери затова ви съветвам първо да сте прочели книгата, преди да го прочетете, но ако все пак искате да разберете мислите ми относно книгата, просто внимавайте за спойлери.
 Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да подтикне родителите й да я заключат в гаража и да повикат полицията. Нещо, което я изпраща в Търмънд, брутален правителствен „рехабилитационен лагер“. В действителност Руби успява да преживее мистериозното заболяване, което погубва повечето деца в Америка. Но тя и останалите като нея оцеляват, като се сдобиват с нещо много плашещо – умения, които не могат да контролират. Вече на шестнайсет, Руби е една от опасните.

 Това е първа книга от една нова антиутопична YA трилогия. Бях я срещал преди из интернет пространството, но нямах представа за какво става на въпрос. Благодарение на издателство ЕГМОНТ, тази година ще имаме възможността да разберем. Няма как да не призная, че съм впечатлен от тази първа част. В началото започнах много несигурно към нея, действията ми бяха леко бавни и монотонни, определено се бях притеснил - дали книгата изобщо ще ми хареса. Бях подготвен за разочароващ провал, но постепенно с развитието на историята и на самите герои всичко си дойде на мястото и 100 страници по-късно не можех да оставя книгата, докато не я завърша. Тя наистина те завладява, но така става, когато нещо е много добро и интересно. Затова, ако имате проблем с проточващи се действия и възникне някакъв проблем докато я четете, не я оставяйте - преминете тази част смело и авторката ще си свърши работата. Обещавам.


 Време е да поговорим и за нашата главна героиня - Руби. Тя е един много сложен герой, както са и всички герои в този жанр. Не мисля, че в антиутопиите има лесни и обикновени персонажи, защото винаги те са преживели нещо много тежко в миналото си и най-често се борят здраво срещу злото, както прави и нашето момиче. Тя е била напълно нормално дете - ходила е на училище, завързвала е приятели, докато един ден промените в света най-накрая не я застигат.
 А какви са всъщност тези промени в света - главният проблем е болестта ОМИН, която се е превърнала в глобална пандемия. Буквално, този вирус убива деца на възраст от 10 до 16 години. Докато, оцелелите започват да придобиват странни способности и са наречени Пси-деца. Честно казано, не ми хареса начина, по който беше изграден света, и обвинявам дългите описания за забавеното действие в началото на романа. Така и не успях да придобия голяма представа за възможностите на Пси-децата. Разбрах, че са разделени по цвят, и бях доволен от количеството информация за способностите на оранжевите - но някак си не беше обърнато голямо внимание на другите дарби като червената, зелената и синята и не успях да се ориентирам.


 Нещо, за което исках също да поговоря са съпътниците на Руби и отбора, който се сформира от нея, Лиъм, Дунди и Зу. Обичам, когато зад главните герои стоят техните приятели, готови да помогнат с каквото и да е (като Лиъм) или да ни позабавляват и разсеят за малко (като Дунди). Определено те донесоха много към историята.
 Нямам как да не обърнем и внимание на големият лош злодей. Тук той първо ни беше представен като добра фигура, която може да спаси нашите герои и дори света. Кланси беше символа на надеждата, но всичко завърши с предателство, защото не всичко е такова каквото изглежда. Приятелят на Руби, човека, който уж я разбираше всъщност не беше решителния лидер, за който се представяше. Не харесвах Кланси, но все пак той не беше изграден за обич и смятам, че отново ще се срещнем с него.
 За мен много важно е как ще свърши една книга, от края и мога да направя извод за цялата история до момента и нека да ви кажа - финала на тази книга беше определено запомнящ се. Мисля, че чувствата, който се пробудиха в мен, скоро няма да утихнат. Не и докато не прочета втората част, озаглавена "Never Fade" - имам нужда от продължението и то сега. Настроен съм оптимистично за развитието на трилогията, вярвам, че ще видим още много, ще срещнем нови лица и ще усещаме два пъти по-силно.


 "Тъмна Дарба" е нов загадъчен роман, който ще провокира сетивата ви, ще ви накара да искате още и още, докато желанието ви не стихне, и докато сърцето ви не бъде разбито.