Показват се публикациите с етикет YA. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет YA. Показване на всички публикации

неделя, 15 януари 2017 г.

Vas happening?


 Първи пост за 2017 🎉🎉🎉! Колко вълнуващо, нали. Днес е неделя и просто реших да ви кажа здравейте и да споделя как съм, какво чета, гледам и слушам. Можем да наречем това нещо като daily пост. Та, какво става - 2017 започна изключително добре с ваканцията след коледната ваканция, през която успях допълнително да си почина и "науча" (последното беше шега). За жалост не четях толкова колкото си почивах, но няма значение. В момента чета "По Залез" на Александра Бракен, която започнах още през Декември и продължавам да я влача и този месец. Напоследък чета изключително бавно, въпреки предоставеното ми свободно време. Днес сметнах, че ако чета по 18 страници всеки ден ще успея да прочета книгата до края на Януари. Колко амбициозно нали - да прочета цяла една книга за един месец? Надявам се плана ми да проработи. Докато говорим за книги ще споделя и някои издателски новини, които най-вероятно вече сте чули, но все пак и аз се вълнувам за излизането на "Библиотека от души" и "Империя на бури" този месец. Съмнява ме да успея да прочета тези книги в близките три-четири месеца, но е хубаво, че поне ще излязат на българския книжен пазар.
 От страна на сериали съм по-добре като не изоставам с абсолютно нищо, дори тази седмица намерих време да binge-watchвам (мразя да пиша тази дума така) една нова комедия от Netflix, която се казва "One Day At A Time". Изгледах 13-те епизода в рамките на няколко дена и останах силно впечатлен. Проверих и другата продукция на Netflix - "A Series Of Unfortunate Events", която е адаптирана по поредицата книги със същото име, но за жалост тя не успя да ми се хареса и я изоставих след изгледаните два епизода. Тъжно, защото наистина очаквах този сериал с нетърпение и се надявах на много повече.
 И предпоследния абзац се пада на музиката, защото трябва да изпълним пълното мото на блога ми, което е музика, книги, сериали. Все още сме само 15 дена в новата година и няма кой знае какви забележителни неща, освен песните "Shape of You" и "Castle on the Hill" на Ed Sheeran. Скоро очаквам и клипа на Taylor Swift & Zayn за "I Don't Wanna Live Forever", както и целия саундтрак на филма "Fifty Shades Darker", който ще включва песни от други добри изпълнители като Halsey, John Legend, Nick Jonas ft. Nicki Minaj и Sia. 
 Това бе от мен за днес, този пост изключително много ми хареса и мисля, че трябва да започна да пиша повече такива публикации. Надявам се скоро отново да се "срещнем" с още интересни за мен теми. 

събота, 31 декември 2016 г.

Книгите на 2016.

 Ето, че дойде и последния ден за 2016 - не съм особено развълнуван, но поне ще погледна към нещата, които осъществих през нея и всички мои добри моменти. В последния пост за годината, разглеждаме любимите ми книги, които прочетох в нея. Не бих казал, че бях особено активен читател, често изпадах в reading slump и четенето като че ли не бе на първо място, но това не ме притеснява, защото знам, че дадох каквото можах. Малко са книгите, които всъщност ми направиха впечатление, а ето ги и тях.



Кралица на сенките


 Прочетох две книги от поредицата "Стъкленият трон" на Сара Дж.Маас като и двете ми допаднаха много, но последната - "Кралица на сенките" просто ме зашемети. Това бе една от най-вълнуващите и интересни книги за годината. В началото бях уплашен от големия и обем в размер на 700 страници, но смятам, че когато нещо е наистина добро - просто забравяш за страниците и се отпускаш в сюжета. С нетърпение очаквам да прочета продължението.


Уинтър


 Очаквах последната книга от поредицата за "Лунните Хроники" да е наистина силна... и точно такава бе "Уинтър". Обичам, когато очаквам много и всичките ми надежди и очаквания са изпълнени. За жалост, това бе края на една история, на която аз се наслаждавах да чета последните две години. Тъжно е, че повече няма да се срещна с героите на Мариса Мейър, но сбогуванията винаги са трудни. 


Градът на гладните


 Тази година успях и да се впусна в приключението за "Домът на мис Перигрин" и нейните чудати деца и останах повече от очарован от целия сюжет и обстановка. За първи път, втора книга от трилогия всъщност ми хареса повече от предишната част. "Градът на гладните" като че ли съдържаше в себе си повече приключения, интриги и загадки. В очакване съм сега на финалната книга от серията.


Верижна реакция


 Последната книга, с която ще приключа този обзор е "Верижна реакция" - една съвременна романтика, която изобщо не очаквах да харесам толкова много. Тя ми е по скоро като guilty pleasure, защото от една страна не бе най-великолепното нещо някога, но просто се влюбих в геройте и химията между тях.

 Това бе от мен за тази година, ще се видим през 2017, а на вас ви пожелавам весели посрещане на новата година и само позитивни емоции през нея.

понеделник, 14 ноември 2016 г.

Книги, които искам да прочета, но не са издадени.

 Живеем в свят, пълен с книги. Невъзможно е за един човешки живот да прочетеш всички книги. Все пак се стараем да подбираме най-интригуващите четива, които удовлетворяват нашия вкус. Понякога се случва така да чуем за някоя невероятна книга от социалните мрежи или пък от чуждестранен booktuber. Прочита ме анотацията, влюбваме се в корицата и няколко минути по-късно ни удря реалността, че тази книга не е издадена на български език. Всички знаем чувството. След като това ни се случи, започваме да досаждаме на издателства по фейсбук страници как им "препоръчваме" да издадат тези книги, после казваме някоя друга молитва и започваме да стискаме палци един ден и ние да видим тази книга в България. Възможно е това да не сте вие, но това определено съм аз. Яснo е, че има граница в книжния свят - граница между издадените и неиздадените (непреведени) книги. В близките години има издателства, който влагат огромни усилия да ни направят щастливи като подбират едни от най-желаните заглавия из целия свят. На тези издателства им казвам БЛАГОДАРЯ.
 Познавам хора, които просто не могат да се стърпят и веднага поръчват книгата на английски език, но не всеки читател иска да се занимава с поръчки от чуждестранни сайтове и да чете всяка книга на друг език. Аз се опитвам винаги да бъда търпелив и да изчаквам издателствата сами да ми предоставят тези книги на роден език. Днес, ще ви представя едни от топ романите, които много искам да прочета, но все още не са издадени у нас.

This Is Where It Ends


10:00 часа. Директора на гимназията завършва речта си по случай новия учебен срок. 
10:02. Учениците напускат салона за следващия си час. 10:03. Вратите в салона не се отварят. 
10:05. Някой започва да стреля. 
 Книгата разказва историята през четири различни перспективи в период от петдесет и четири минути. Става дума за стрелба в училище и адът, през който минават геройте в романа. Не съм чел нищо подобно досега, затова и книгата ме заинтригува толкова много. Гледал съм епизоди на сериали с подобни концепции и съм ревал на повечето. 
 Чел съм смесени коментари относно книгата, но няма как да я съда при условие, че не съм запознат по-подробно с нея. Виждам това като една невероятна възможност за един различен съвременен роман. Надявам се някой ден да го видя на бял свят. Смятам, че си заслужава.

Salt to the Sea


 Следващото ми "предложение" или по-точно желание е също нещо ново и нечетено от мен досега. История по време на Втората световна война за четирима тинейджъри - всеки от различна държава, всеки преследван от трагедии, лъжи и... война.
 Не съм чел никакви YA исторически романи, а много ми се иска. Представям си тази книга като една епична история с много сърцераздирателни моменти и жестоки решения. Искам да я прочета! Преди няколко месеца бях на крачка да си я купя, защото вече не можеш да дочакам издаването и у нас, но за жалост се разколебах. 
Оставам позитивно настроен, че може би не тази, но поне следващата година ще е на българския книжен пазар и ще пишем ревю за нея.


Passenger


Сега ще навлезем малко по-надълбоко и във фентъзи жанра с "Passenger" от Александра Бракен. Хвърлил съм око на книгата още от мината година по това време. Не съм запознат със сюжета, но знам, че става дума за пътуване в миналото. А, аз обичам пътуване из времето. Една от първите ми книги в тази общност беше свързана именно с подобен сюжет - става дума за поредицата "Скъпоценни камъни", която е една от любимите ми книги някога.
 Още един плюс е автора. Александра Бракен е създателката на "Тъмна дарба", която ми допадна изключително много. В момента дори чета продължението й, а когато то приключи определено ще искам още от Бракен.  




My True Love Gave to mе

 И за финал един сезонен и празничен избор, а именно коледния сборник с разкази, озаглавен "My True Love Gave To Me". Може би си спомняте летния сборник "Летни дни и летни нощи" отново под редакцията на Стефани Пъркинс. Може и да не ми е любим, но най-обичам коледни книги като тази, затова искрено я желая на български език. Такива видове романи винаги ми приповдигат настроението. Оригиналната корица е прелестна. Също така са включени отново популярни и любими YA автори като Рейнбоу Роутъл, Лейни Тейлър, Холи Блек и други. 



четвъртък, 27 октомври 2016 г.

"Кралица на сенките" от Сара Дж.Маас - Ревю.


 Докато всички са луднали по най-дългоочакваната книга за годината - "Empire of Storms", аз ще ви върна година по-рано за да ви припомня издаването на "Кралица на сенките". Помня, че вълнението беше на същото ниво. Най-накрая успях да разбера за какво е целият този шум около поредицата. Днес ще ви представя ревюто си по "Кралица на сенките" от Сара Дж.Маас и ще дискутирам всички важни моменти и въпроси от книгата. Публикацията съдържа спойлери, затова внимавайте. Тук ще намерите и ревютата ми по останалите части от поредицата за "Стъкленият трон":


 Когато всички прочетоха "Огнената наследница" не спираха да говорят как това е най-добрата книга и как не могат да живеят без нея. По-рано тази година имах щастието да я прочета и въпреки че и се насладих не можех да изпитам всички силни чувства, които изпитваха другите читатели. Е, "Кралица на сенките" промени играта. Нямаше почти нищо, което да не харесах. Имаше невероятно развитие на героите, епични екшън сцени и много болка. И като казвам болка имам в предвид болка от страна на читателя, защото тази книга ме подложи пред толкова много емоционални препятствия, че ако книга можеше да ми докара инфаркт, то нямаше да пиша това ревю в момента. Говоря за изпълнените с напрежение сцени като спасяването на Едион, смъртта на Аеробин, битката между Селена и Дориан и какво ли още не. Това бе едно запомнящо се изживяване.
 Поглеждам назад към първата и втората част от поредицата и се питам "Това същата серия ли е?". Помните ли Селена преди - живееше в дворец, пробваше рокли и един от най-големите и проблеми бе дали да избере Каол или Дориан. А, вижте я сега - бореща се за правата си като кралица и тръгнала по опасния път на отмъщението. Определено тази книга е по-мащабна и много по-сериозна, от която и да било предходна част.


 Да преминем към деликатна за мен тема и това е - Каолена. Това ли е краят на шипа ми? Нима всичко между Селена и Каол приключи? Отказвам да го повярвам, въпреки че шансовете те да се съберат са нищожни. Не знам кого да "обвиня" за гибелта на шипа ми? Може би промяната в Каол или пък Роуан? Дали пък просто Сара Дж.Маас не е виновна? Чувствам се зле, когато три книги подкрепяш отбор Каол и внезапно всичко се променя. Все пак, Каол бе доста различен в тази част и чух много читатели да се оплакват от това, но трябва да възразя. Не смятам, че промяната в характера му се е случила само за забавление на автора. Трябва да осъзнаем в какъв свят живеят героите и че те не винаги могат да бъдат щастливи и наивни. Според мен Каол е такъв в момента заради всичко, което му се случи. Той изстрада много - гледа как домът му (неговият град) бива разрушен от чудовища и как трябваше да се бори за свободата на най-добрия си приятел. Промяната му се случи заради неговата болка и жестокия променящ се свят, в който живее.
 Продължавам да говоря за неща, които харесах в книгата, защото както споменах не мразя абсолютно нищо. Главите за Дориан бяха крайно интересни, макар и кратки. Имахме шанса да разберем колко трудно и болезнено е да бъдеш обладан от валгски принц. Герой или по-скоро сюжетна линия, която също ме изненада много е тази за Манон и вещиците. При условие, че никак не харесах историята им в "Огнената наследница", тук те бяха глътка свеж въздух. Все още не знам дали да възприемам Манон като герой или анти-герой. От една страна искам да я мразя, но от друга и се възхищавам за силата и решителността.
 Мога да говоря и говоря часове за тази книга, но просто вече се уморих да пиша и смятам да сложа край на това ревю. По традиция за финал ще споделя няколко добри обобщаващи думи. "Кралица на сенките" е поредната феноменална книга от младата авторка Сара Дж. Маас. Това е антиутопичен роман за света на любовта и войната, за щастието и болката и най-вече оцеляването.

събота, 15 октомври 2016 г.

"Бронзовият ключ" от Холи Блек и Касандра Клеър - Ревю.


 Предполага се, че учениците в Магистериума са в безопасност. Под зоркия поглед на маговете, те придобиват умения, които ще им помогнат да внесат ред в хаоса на света. Но хаосът се съпротивлява. Кал, Тамара и Аарън би трябвало да се тревожат за неща като тестове и изпити по магия. Вместо това обаче, след шокиращата смърт на техен съученик, се налага да се впуснат в издирване на зловещ убиец, рискувайки собствения си живот. Но магията е толкова добра, колкото магьосника, който я използва. В зли ръце тя има възможността да извърши непоправимо зло. Освен ако не бъде спряна навреме.
 Сред тежките и изморителни училищни дни има нещо, което те държи от това да не скочиш от скала, нещо, което ти напомня - животът може и да е по-добър. Това нещо са книгите, а "Бронзовият ключ" се оказа моето спасение от пореден reading slump. Светлината в тунела. Както знаете отдавна очаквам третата книга от поредицата "Магистериум" и няма как да не спомена, че тя заемаше едно от първите места в "най-дългоочакваните книги за 2016". Сега ще разберете защо тази книга е толкова популярна и защо трябва да я прочетете.


 "Бронзовият ключ" е фантастичното продължение на една история, която започна преди три години. История за момче и един магически свят, който прилича на Хари Потър (но не е Хари Потър, хора!). В тази част сме по следите на убиец и нашите приятели Кал, Аарън и Тамара трябва да намерят отговора на класическия въпрос - "кой е убиеца?"
 Тази книга ме остави без думи и напълно изпълни всички мои очаквания. Но какво е различното може би се питате. Е, ами много неща. Това бе най-мрачната книга от поредицата до този момент и не искам да знам какво замислят Клеър и Блек за продължението й. В "Бронзовият ключ" наблюдаваме развитие на връзките между любимите ни герои, но не обикновените детски моменти, за които сме свикнали да четем. Тук приятелството се поставя под съмнение - "Аарън мои истински приятел ли е?" "Кого предпочита Тамара повече?". Имаме ново разглеждане на тези отношения, но вече от различни гледни точки. Всички тези съмнения бяха породени заради злодея, който се опита да погуби главните герои на историята. Тази част ме накара и да вникна малко повече в света на магията. Преди я виждах като дарба, но сега това също бива поставено под съмнение.

"Магията може да те спаси.
Магията може да те убие."

Все още не мога да повярвам, че това е книга предназначена за аудитория между 8 и 12 годишни. Кара ме да се чувствам толкова стар отвън, но млад по душа. Ако все още не сте  я прочели ви препоръчвам да го направите преди да се натъкнете на неприятен спойлер. Точно за ваше удобство и удоволствие и аз се въздържах да не споделям никаква информация с вас този път, а само да изразя мнението си на кратко.
Поредното парче от пъзела на Касандра Клеър и Холи Блек бе поставено на мястото си. Това е едно епично продължение на поредицата "Магистериум", което отново ще ви хвърли в едно спиращо дъха приключение, което ще помните дълго.

събота, 1 октомври 2016 г.

September Wrap-Up & October TBR


 Когато усетиш отново стреса, напрежението и умората, то знаеш, че е месец Септември. Винаги съм имал смесени чувства към първия месец от есента. Тази година се опитах да бъда колкото се може по-позитивен в личния си живот и по-активен в читателския. Бих казал, че се справих добре този месец - прочетох четири пълни книги, а като знам, че не съм от най-бързо четящите хора, това ми носи радост.
 Началото на месеца поставих с "Без Хоуп" от Колийн Хувър. Трябва да призная, че не съм планирал прочитането на тази книга, но както и в живота - понякога нещата просто се случват случайно. Първата част ми бе крайно безинтересна и бързо изгубих "надежда" за книгата. Но последните сто страници определено промениха нещата. Неочакваният обрат и напрегнатите последни сцени ме накараха да дам три и половина звезди. Ако ви се чете нещо случайно и различно, то знаете, че "Без Хоуп" е моята препоръка. 
 След това прочетох и първия си комикс от Marvel на български език, озаглавен "International Iron Man". От дълго време чакам някое издателство да се реши да издаде комиксите на Marvel и DC, затова когато разбрах новината от Artline Studios знаех, че трябва да имам този първи брой. За жалост, тази първа част не бе кой знае какво и останах леко разочарован, но имам чувството, че следващите броеве ще са по-вълнуващи. 
 Книгата на месеца за Септември е "Градът на гладните" от Рансъм Ригс. Прочетох "Домът на мис Перигрин за чудати деца" през Юли и историята ми допадна много, но не очаквах продължението да е още по-силно и интригуващо. Колебаех се малко в оценката си, но дадох 4.5/5 звезди, защото книгата просто го заслужава. Едно от задълженията ми сега е да чакам издаването на третата книга от Бард, а през това време може да хвърля и едно око на филма, който излезе този петък. 
 След като малко се бях отклонил от TBR списъка ми за месеца, реших да избера някой кратък роман от там и затова следващата книга, за която сега ще говоря се оказа "Сърца за разбиване" от Али Новак. Както знаете планирам прочитането ѝ още от Август и реших, че няма време да се бавя, защото идва зима и не мисля, че ще съм в особено настроение са такъв вид любовна история. Романът не беше нещо специално, но е много лек и лесно се чете. Бих казал дори, че е нереалистичен, но не по онзи досаден натрапчив начин. Дадох 4/5 звезди за Али Новак и сега ще си дам малко почивка от тинейджърските издания на издателство Ибис.
 Завърших Септември със "Сирената" от Кийра Кас. Нямах големи надежди за тази книга, но очаквах да ми хареса малко повече. Не бих казал, че е разочарование - просто имах нуждата да е по-интересна. За жалост тя не изпълни това мое желание и получи суровата оценка от две звезди. 

 И тук месец септември приключва. Опитах се да завърша и "Връзка" от Рейнбоу Роуъл, но тази книгата щеше да ме вкара в книжна депресия, затова я спрях на време, защото не мога да си позволя това точно сега. Понеже съм на училище всеки ден и не ми остава много време за четене, не мога да си направя точен план за това колко и какво да чета през Октомври. Единствената книга, която знам, че ще прочета следващия месец е "Бронзовият ключ" от Холи Блек и Касандра Клеър - една от най-очакваните книги за мен тази година. Ще добавя и "За да си спомня" на Лара Ейвъри, защото я наблюдавам от известно време. Това беше от мен. Пожелавам на всички успешен и силен месец. Надявам се харесвате есента толкова, колкото и аз, защото тя вече настъпи и е готова да ни изненада.

петък, 9 септември 2016 г.

Книгите през Септември.

 Септември месец често се свързва с доста неприятни събития като краят на лятото и началото на поредната учебна година, но аз се опитвам да гледам на този месец по малко по-различен начин. Например това е месецът, в който започва новия тв сезон или това е месецът, в който дългоочакван от мен албум ще излезе на музикалния пазар. Е, тази година Септември ще бъде още по-добър, защото издателствата са ни приготвили куп нови книги, които да продължат да ни задоволяват. Днес ще ви представя всички книги, които са обявени до момента за издаване този месец, както и някои мой желания.

 Започвам с може би най-очакваната книга за мен до този момент. Става въпрос за "Бронзовият ключ" от Холи Блек и Касандра Клеър - третата книга от поредицата "Магистериум". Любовта ми към тази серия започна миналата година. Просто обожавам този свят на магия и опасност. Ако все още не сте прочели дори първата книга от поредицата ви съветвам да го направите, въпреки че е предназначена за по-млада аудитория.
 "Бронзовият ключ" ще продължи приключението на Кал, Тамара и Аарън и доколкото разбирам в тази книга основната им задача ще бъде да намерят убиеца на техен съученик, което звучи повече от вълнуващо.
 Според издателство ЕГМОНТ тази книга трябва да е на пазара на 17 Септември. Надявам се да се сдобия с едни от първите бройки, но едно е сигурно - тази книга едва ли ще ме разочарова. 


 Следва една книга, с която може би сте запознати - "Всички, всичко" на Никола Юн. Това е съвременен романтичен роман, разказващ за момиче, което страда от имунодефицит. Болестта и я прави алергична към света и тя не е напускала дома си от седемнадесет години. Докато един ден не пристигат нови съседи в квартала. Новият ѝ съсед е Оли, а той може би ще се окажа единственото ѝ спасение.
 Усещам силни вибрации от "Вината в нашите звезди", която бе хит преди години. "Всичко, всичко" беше номиниран за Най-добър дебют на наградите на goodreads през 2015. Слушал съм единствено позитивни мнения около романа и очаквам да бъде леко и приятно четиво. 
 Не знам дали ще го прочета на момента, но е в плановете ми. Книгата трябва да излезе на 20 Септември.



 "Сирената" е следващият ми голям избор на месеца. Сигурен съм, че разпознавате Кийра Кас от другата и поредица, озаглавена "Изборът". За жалост тази поредица вече приключи и трябва да се фокусираме върху други неща. Какво по-добре от един самостоятелен роман за сирени.
 Тук проследяваме историята на Кален, която Океана спасява от удавяне и тя е обречена да му служи като се превърне в сирена. С омайващия си глас, тя трябва да примамва мореплаватели и странници към смъртта. Всичко се променя, когато тя среща красивият и грижовен Акинли, но влюбването в смъртен нарушава всички правила на Океана.
 Сюжетът ми звучи достатъчно интересен за да прочета тази книга и съм крайно развълнуван да науча повече за сирените и океана. Това, което харесвам в Кийра Кас е, че тя пише много леко и е лесно да проследиш мисълта ѝ. Надявам се да не изневери на стила си и да не разочарова страстните и читатели. Книгата е планирана да излезе на 10 Септември.


 Последната книга, която ще ви представя е "A Torch Against The Night" от Сабаа Тахир. Това е продължението на "Въглен в пепелта", която излезе миналата година. За жалост, няма никаква информация относно кога и дали тази книга ще бъде преведена и издадена в България. Единственото, което можем да направим е да чакаме новини от издателство Сиела.
 Крайно съм развълнуван за тази книга, защото "Въглен в пепелта" бе една от любимите ми книги през 2015. Също съм сантиментален към този роман, защото точно по него написах и първото си ревю тук в блога.
 Книгата вече излезе в САЩ преди една седмица и отново чета само позитивни коментари около нея, а аз просто вече не издържам и искам да я прочета, но както вече казах единственото, което ни остава е да чакаме. За жалост, животът не винаги е справедлив. 

понеделник, 5 септември 2016 г.

Ruler of Books Tag


 Измина предостатъчно време откакто не съм правил таг, затова ето ме тук днес. Благодаря много на Павлина, че ме тагна да направя този пост.

1. Коя книга бихте накарали всеки да прочете?
 Бих препоръчал нещо епично като "Огнената наследница" на Сара Дж.Маас или пък "Железният изпит" от Холи Блек и Касандра Клеър. Смятам, че няма човек, който да не обича малко приключение.

2. Какво бихте премахнали от оформлението на дадена книга?
 Нищо. Всяка книга сама по себе си е перфектна. Никога не съм срещал четиво, което е трябвало да бъде променено. Няма нищо, което да ме дразни в излъчването на едно книга.

3. На кой автор бихте възложили да ви напише каквато и да е книга?
 Ще дам малко непопулярен отговор и ще кажа Керстин Гир. Това е една от първите ми автори в света на книгите и за мен ще бъде чест да и възложа някаква работа. Обичам как тя комбинира мистерия с хумор, а точно това обичам аз.

4. Коя книга бихте изпратили в мазето на библиотеката?
 За жалост, когато книгите на рафта станат твърде много на брой, а ти трябва да добавиш следващата книга в поредица, идва момента в който трябва да преместиш някои от романите си на друго място. За мен това би било някое нелюбимо за мен произведение.

5. Кой дизайнер на корици/илюстратор бихте искали да ви направи стенопис?
 Първо не знам имена на дизайнери. Второ, падам си по-скоро по фотографията отколкото от картини и илюстрации.

6. Чие лице на герой бихте сложили върху монета?
 След като прочетох този въпрос ми идват идеи само за книги, свързани с монархии. Предложенията ми са за Елин/Селена от "Стъкленият трон" или Максън от "Изборът".

7. Коя книга би спечелила наградата „Владетел на Книгите 2016”?
 За мен това ще е или "Уинтър" или "Кралица на сенките". Това са единствените книги (заедно с "Правилата на привличането") от 2016, който съм оценил с максималните пет звезди. Надявам се за по-големи изненади през оставащото време от годината.


петък, 2 септември 2016 г.

August Wrap-Up & September TBR


 Август приключи. Сега ми трябва време да осъзная какво всъщност написах преди малко. Леле, това бе неочаквано. Лятото е почти към края си и идва есента, която изключително много харесвам като сезон, но трябва да си призная, че може би тогава изпадам в най-голямата си книжна депресия. Дали ще успея за първи път да я преодолея? Ще бъде ли Септември по-успешен от Август? Отговорите на тези въпроси ще се решат само с времето, а сега да се върнем за малко в миналото и да видим какво прочетох през последния ми пълен ваканционен месец.
 Започнах Август с точното попадения за лятото познато като "Летни дни и летни нощи" - сборник с любовни разкази под редакцията на Стефъни Пъркинс. Това бе четиво, което просто трябваше да прочета на момента и нямах време да се бавя, нямаше за кога да я отлагам, защото лятото приключваше, а не ми се искаше да чакам до следващото за да прочета този интригуващ сборник. Книгата ми хареса като цяло, въпреки че имах проблеми с някои от разказите. Написах пълно ревю, така че ако имате желание можете да го прочетете тук.
 Този месец бях поставен пред огромна дилема - дали да чета повече на брой книги с по-малък обем или да тръгна срещу по-малък брой книги, но далеч по обемни. Взех решението, че сега е момента да разчистя едни от големите плячки. Затова започнах с "Уинтър" от Мариса Мейър, за която мисля, че говорех твърде много, но как няма. Все пак става дума за финала на Лунните хроники. Книга, която очаквах от толкова много време. Искрено съм щастлив, че тя вече е вън от списъка ми с непрочетени. Мога спокойно да си отдъхна, а и тя самата е конкурент за книга на месеца. Ревю за нея - тук.
 След големите 800стр. на "Уинтър" исках да позабавя малко темпото на четене и избрах "Верижна реакция" на Симон Елкелес. Така и така бях тръгнал да приключвам поредици и тази книга дойде в точното време. Бих казал, че съм доволен от книгата, въпреки някои повторения в сюжета и характерите на героите. Знам, че започва да става малко смешно, но и за нея имам ревю - тук. Напоследък пиша много ревюта, но това е защото не знам дали ще мога скоро отново да пиша, затова гледам да изказвам всяко едно мнение по всяка една книга, която имам. И представям ви сега следващия претендент за призива книга на месеца, а това е "Кралица на сенките" от Сара Дж.Маас - може би най-голямата изненада от всички до момента. Това е най-добрата книга в поредицата до момента (за мен) и ми хареса всяко едно късче от нея. Да - знам, че много неща се промениха, но промяната не винаги води към лошо. Впечатлен съм да видя от къде тръгна историята още в "Стъкленият трон" и къде се намираме в момента. Между нея и "Уинтър" наистина не мога да преценя коя бе по-добрата книга.
 Последния роман на Август, всъщност прочетох няколко часа след настъпването на 1 Септември, но все пак ще го впиша в предишния месец. Това е краткият разказ на Рейнбоу Роуъл, озаглавен "Kindred Spirits". Тази нищо и никаква история от 62стр. направо ме зашемети. Влюбих се в нея. Не мога да повярвам колко кратка е в действителност, но в същото време забавна и очарователна. Дори ми хареса повече от "Фенка", което си е цял роман. Върна ме в спомените ми за "Елинор и Парк" и ме накара да искам в най-скоро време да прочета нещо от Роуъл.
 Това бяха всички пет книги, които прочетох този месец, а сега дойде време да посрещнем новия. Време е и за малко откровения и прогнози. Наистина се страхувам дали ще мога да прочета нещо следващите няколко месеца до Ноември, защото всяка година точно по това време изпадам в задължителна книжна депресия. Това се случва вече поне две-три години и никога не мога да я предотвратя. Ще се постарая да направя всичко възможно да я спря и това да е първата година без нея, но ще ми трябва огромен късмет. А, сега и плануваните книги, които просто смятам да изброя.

September/Fall TBR List:
1. "Бронзовият ключ" от Холи Блек и Касандра Клеър
2. "Без Хоуп" от Колийн Хувър
3. "Сърца за разбиване" от Али Новак
4. "Отбор Загубеняци" от Кейти Бърчал
5. "Сирената" от Кийра Каас

 Знам, че няма да прочета всички тези книги този месец, особено със завръщането на училището и сериалите ми, но ще се опитам да направя всичко по силите си да прочета нещо. Има изключително интересни нови заглавия тази есен, за които много се вълнувам. За заключение ще кажа, че съм изпълнил плановете си за месец Август, от което съм изключително щастлив, а сега гледаме само към непознатото бъдеше.

сряда, 31 август 2016 г.

"Верижна реакция" от Симон Елкелес - Ревю.


 Да, знам - поредното ревю. Но какво да се прави като само се чете тези дни. Обещавам, че скоро ще има по-разнообразни постове в блога. А днес на не толкова горещия стол сяда "Верижна реакция" от Симон Елкелес. Ако случайно името на автора ви е познато, то е защото писах ревюта и за другите две книги от поредицата "Перфектна Химия", които може да намерите малко по-долу. Гледах да се въздържам от спойлери затова не мисля, че ще намерите нещо разкриващо, така че това ревю е определено spoiler-free.


Общите ми впечатление за книгата са добри. Според мен е изключително трудно да превърнеш един толкова добре познат сюжет във все пак интригуваща и запленяваща история. В тази трета книга проследяваме любовната история на най-малкия от добре познатите ни братя Фуентес - Луис и неговата съученичка Ники. Връзката им не се случва веднага, защото различни препятствия са поставени пред пътя и на двамата. След сурово минало с момчета, Ники Круз заявява, че никога повече няма да се довери на момче, докато не се появява загадъчният Луис, който променя принципите ѝ.
 Това, което първо трябва да изкажа и то спешно е, че историята в тази книга е почти идентична с тази от първите две части. Отново имаме гангстери, престъпници и забранена любов, което звучи крайно интересно, но когато вече си прочел две подобни книги като тази, е повече от ясно, че третия път няма да е толкова магически. Героите притежават твърде много общи черти на предишните персонажи и е възможно да се запиташ дали четеш една и съща книга три пъти. Ако разглеждаме книгата като самостоятелна и се абстрахираме от всички изминали части и истории, ще видим, че тя никак не е лоша. Затова реших и аз да я гледам по този начин, като просто един очарователен съвременен роман. 


 Време е да споделя някои лични мисли и очаквания. Естествено ще започна с героите. Луис Фуентес е всичко, което не очаквах. Знам, че е трудно да се изгради мнение на базата на "Перфектна химия" и "Правилата на привличането", но аз останах с впечатлението, че Луис е малко по-затворен в себе си и не толкова луд. Но изглежда тези мои впечатления са били просто илюзии, защото Луис е точно като братята си - дързък, смел и непредсказуем. За жалост имам лек проблем с това, че всичките братя са горе-долу еднакви. Е, освен Алекс, който е малко по-загрижен от останалите. Знам, че Луис, Карлос и Алекс са роднини, но очаквах малко по-големи различия в характерите им. На някои моменти имаш усещането, че са един и същи човек. 
 Ники Круз не беше най-голямата изненада от страна на характер и държание, но пък историята ѝ страшно ме заинтригува. Особено частта с "тъмното" ѝ минало и нейната голяма загуба. Отричането на произхода и представата за някои друг също бяха крайно интересни за изграждането на нейния образ. 


 Това, което най-много ме впечатли беше семейната любов и моралната подкрепа между тримата братя. Според мен рядко се случва в един съвременен романтичен роман да се обърне внимание на семейството и роднините. Обикновено те остават на заден план, изместени от главната любовна история, но тук е различно. Имаме отлично съчетание между двата кръга на любовта, което прави "Верижна реакция" една специална книга.
 Трябва да адресирам и слуховете за потенциалната четвърта книга, които са нашумели из интернет. Според goodreads Симон Елкелес планира издаването и на още една книга към поредицата, която най-вероятно ще разказва за децата на познатите ни герои. За жалост, аз не мисля да продължавам за в бъдеще с тази поредица и мисля, че три книги са предостатъчни за да се разкаже историята на семейство Фуентес. Но, ако вие имате желание и интерес към "Перфектна химия", то следете из късо издателските планове на авторката.


 За жалост, трябва да приключвам с това кратко ревю, защото не искам да ви разкривам нищо и ще ви оставя сами да усетите магията на този роман. "Верижна реакция" определено е достойния наследник на "Правилата на привличането".

понеделник, 22 август 2016 г.

"Уинтър" от Мариса Мейър - Ревю.


 Зимата дойде. Уинтър дойде. Да това определено няма много смисъл на български, но знаете за какво говоря. Най-накрая дойде време и за това толкова чакано (от мен) ревю на "Уинтър" - четвъртата и последна книга в Лунните хроники от Мариса Мейър . Тази без-спойлери секция ще е много кратка, защото искам да се впусна колкото се може по-бързо в горещата дискусия. Не мога да ви кажа за какво се разказва в книгата, защото все пак е част от поредица, но мога да ви споделя, че става дума за този киборг на име Синдер и главно нейните опасни премеждия по пътя за трона. Надявам се това да не е много разкриващо мини резюме. Ще започвам със спойлерите затова казвам довиждане на всички, които все още не са чели книгата и ги приканвам скоро да го направят, защото си заслужава.

ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ!

 Аз съм без думи. Каква книга, какъв финал. Изключително съм щастлив, че любимата ми поредица получи и един от най-добрите завършеци, които съм чел до момента. Много читатели бяха притеснени, че книгата няма да препокрие очакванията им, но се съмнявам това в действителност да се е случило. Най-хубавото в края на една серия е, че виждаш от къде започна преживяването ти с героите, какво се случи по пътя и къде се намираме сега. Правиш си сметка за всички сюжетни развития и прогреса на персонажите. След като аз преминах през тези етапи на мислене бях на ръба на разплакване. Този свят ще ми липсва. Привързах се към Синдер, Кай, Ико, Крес, Трън, Скарлет, Вълкът, Уинтър и Хиацинт. Това е един феноменален ансамбъл. Те не са просто герои в книга, тяхната връзка е толкова силна и лично за мен вдъхновяваща.
 Освен с неповторими персонажи, "Уинтър" впечатлява и с много екшън, напрежение и политика. Това е един необикновен Young-Adult роман. Вече се смея на факта, че не исках да започвам тази книга заради големия и размер от 800 страници, но точно толкова голям и грандиозен трябва да бъде един финал. Всичко или нищо. 
 Нещо, което също много харесах са любовните отношения между нашите половинки. Някои от тях имаха толкова силна химия като например Крес и Трън, че бих прочел и още три книги за тях и техните изживявания. Очарователни са. Все пак любимата ми двойка си остава Синдер и Кай - главният фокус на историята. След всичко, което преживяха не мога да не споделя, че техният край бе доста сърцераздирателен, но напълно очаквах нещо подобно да се случи заради позициите и на двамата като водачи на народите си. 

FanArt by The Silver Eye

 Кралицата е мъртва! Тиранията на Левана бе прекратена най-накрая. След като ни изнервяше и причиняваше неимоверно много болки, се сбогувахме и с нашия злодей. Чаках този момент от толкова дълго време и когато се случи бях повече от удовлетворен. Благодарим ти Левана, че беше с нас през това незабравимо книжно пътешествие, но ти беше b*tch и напълно си заслужи всичко. (извинявам се за грубия език :D)
 Радвам се, че в нито един момент не усетих забавяне на действието или пък прибързаност. Всички сцени бяха написани с точното количество думи и изразни средства и нямах никакъв проблем с развитието на историята, което при мен се случва рядко. Въпреки това трябва да споделя и удобството, с което си послужи Мариса Мейър - имаше обрати, до които достигнахме твърде бързо и това бе единственият миниатюрен проблем. Все пак книгата е обемна и напълно разбирам защо нямахме време да я проточваме с други препятствия. 
 И за финал на ревюто ми идва големия въпрос: Трябваше ли някои да умре? Не мога на сто процента да отговоря на този въпрос, защото той е изключително труден, но бих казал да. Може би трябваше да се сбогуваме с някои не толкова любим герой, но от една страна съм облекчен, че никои не намери своята гибел, защото съм сигурен, че пак щях да съм недоволен. Особено ако този някои бе Крес или Трън. Затова съм щастлив, че играхме на сигурно и не предприехме този риск, въпреки че може би щеше да се прибави един по-реален елемент към сюжета.


"Уинтър" е черешката на тортата в Лунните хроники. Романът ви дава за последно това, от което се нуждаете - епични битки, неразрешими спорове, политика, любов и страст. Това са много силни думи, но "Уинтър" е една много силна и завладяваща книга. Задължително и давам максимален брой звезди - 5/5.

петък, 12 август 2016 г.

"Летни дни и летни нощи" - Ревю.


 Ако по някаква причина не знаете, че е лято, то казвам ви... лято е! Това е сезонът на вълненията, горещите емоции и незабравимите изживявания. Как да направя лятото си по-добро, коя е правилната книга за този сезон? Хей, знаете ли какво - ще ви препоръчам този напълно случаен и интригуващ сборник с разкази, които по някаква причина са любовни, и ти да видиш, та те са и летни. Но аз искам да чета нещо познато. Хм, случайно да разпознаваш някое от тези дванадесет утвърдени имена на Young-Adult автори? Това не е ли онази, която написа бестселъра "Дивергенти"? А, и онази с "Реликвите на смъртните"? Май, трябва да прочетеш тази книга, не мислиш ли?
 Представям ви ревюто си за книгата "Летни дни и летни нощи" - 12 любовни истории под редакцията на Стефъни Пъркинс. За да мога да оценя и коментирам този сборник както трябва ще го разделя на съставните му части, а именно ще разгледам всеки разказ самостоятелно. 

1. Глава, люспи, език, опашка от Лий Бардуго.
 Това е първият разказ, с който се срещате в това дълго лятно пътешествие. Не знам дали това е перфектното начало за антологията, но е стабилно. Историята има подходяща връзка и завръзка и дори неочакван обрат. Като цяло този разказ е приятен за четене и дори ме накара да искам да прочета още неща от Лий Бардуго. Оценявам го с 3/5 звезди.

2. Краят на любовта от Нина Лакор
 В момента дори не можах да си спомня коя е тази история и се наложи да направя малко проучване за да опресня паметта си. Тя не изпъкwа с много и нямам какво толкова да говоря за нея. Оцявам я с 2/5 звезди.

3. Последна съпротива в "Синегор" от Либа Брей
 Харесвам Либа Брей, въпреки че съм прочел само една нейна книга, озаглавена "Кралици на красотата" и имах големи очаквания тук, които не бяха изпълнени. Сюжета е твърде шантав за мен, което доведе само до още по-големи проблеми. Давам и слаба оценка от 1/5.

4. Нездрави удоволствия от Франческа Лия Блок
 Какво прави този разказ изобщо тук? Не искам да съм груб, но е изключително депресиращ и не мисля, че се връзва с темата на "любовни сладки истории". Има само един единствен елемент, които харесвам и това е, че главните персонажи нямат имена и автора използва само инициалите им. Но това е най-лошата част от книгата, дори не заслужава една звезда. Да кажем 0.7/5.


5. След деветдесет минути завийте на север от Стефани Пъркинс
 Това е една от любимите истории на повечето читатели, прочели книгата, но не и моята. Това, което мога да кажа е, че поне този път отговаря на темата за любовта. Напълно разбирам защо всички толкова я харесват, но аз просто не успях да се привържа толкова много към героите. Пиша в бележника на Пъркинс оценка от 2.10.

6. Сувенири от Тим Федерле
 И ето, че стигнахме до малко по-добрата част на романа. С гордост мога да заявя, че това е любимия ми разказ. Много ми допадна това, че всъщност основната идея не е събирането на две сродни души, а тяхната раздяла. Намерих историята за крайно емоционална и завладяваща. Бих се върнал да я препрочета още сега. Благодаря ти, Тим Федерле! Задължително 5/5.

7. Инерция от Вероника Рот
 Бях нервен за това какво ще напише Вероника Рот, но тя както винаги се представи блестящо с оригинален сюжет, които се градеше само и единствено на спомени. Насладих се да чета всичко написано, единствения недостатък е, че се развива в болница, което някои могат да намерят за крайно депресиращо. Но все пак давам 4.2/5.

8. Любовта е последното прибежище от Джон Сковрон
 Още една любима история. Това, което изпъква най-много според мен е комедията. Джон Сковрон има невероятно чувство за хумор и го прилага отлично. В началото се оплаквах от дългия списък с герои, но някак си успях да ги запомня и след това просто се оставих на разказа да ме погълне. Ще държа под око този автор и някои ден може би пак ще се срещнем с него. И тук няма спор, Джон си заслужи петте звезди.



9. Късмет и довиждане от Бранди Колбърт
 Както се подразбира и от заглавието тук става въпрос за сбогувания и сълзи, и междувременно една романтична връзка. Не ми допада особено, макар че не е крайно зле. Просто очаквах любов и още любов, но не получих нужното количество. 2.1/5

10. Чисто нова атракция от Касандра Клеър
 Тази история ми харесва, защото е загадъчна и пълна с обрати (макар и повечето очаквани). Любовта не е на преден план, но пък самия сюжет ми е достатъчен за да и дам 4 звезди. 

11. Хиляда начина, по които всичко това може да се обърка от Дженифър Е. Смит
 Изключително приятна за четене. Засяга някои важни и деликатни теми, което я прави крайно трогателна, но е всичко което искаш да прочетеш в един летен разказ - любов, развлечения, срещи. Той получава златната среда от 3 звезди.

12. Картата на мъничките съвършени неща от Лев Гросман
 Дойде време и за последната история, която също се нарежда в топ класациите. Отново сюжетна идея, в която се влюбих. Винаги съм харесвал такъв тип случки - с повтарящ се ден. Дълго се колебаех дали да дам максимален брой звезди и тук, защото разказа си бе на място. Накрая се спирам на оценка 4.3/5.



 "Летни дни и летни нощи" не е точно книгата на лятото, но определено ще ви завладее с много от историите си. Романът ви дава шанс да прочетете нови творби от любимите си автори и едновременно с това да се запознаете с други. Дайте шанс на това лятно удоволствие докато още е време и лятото не е приключило.

събота, 30 юли 2016 г.

July Wrap Up & August TBR


 Не мога да повярвам. Аз пиша обзор на месеца. Това се случва за първи път от месец февруари насам. Толкова съм горд със себе си. Сега осъзнавам, че е Юли т.е. 07 месец. Вече не само преполовихме годината, а се движим с бясна скорост към нейния край. Само ако можех да забавя времето. Но стига с оплакванията, днес ще ви представя малкия сбор от книги, които прочетох този месец.

 Започнах месеца много обещаващо с "Кралици на красотата" от Либа Брей - една книга, която прочетох в най-подходящото време. Обожавам да чета леки и забавни романи, които крият в себе си и много обрати. И това беше точно такова четиво. Въпреки че ми отне само две години да премахна тази книга от списъка си с непрочетени, важното в момента е, че го направих.
 Месецът продължи с нещо не толкова приятно, познато за мен като "Самодива" от Краси Зуркова. Публикувах обширно и сурово мнение за романа в блога си затова няма да навлизам в подробности, а просто ще оставя ревюто тук. Единственото, което ще спомена е, че не обичам да се разочаровам от популярни книги, но не всеки път мога да предотвратя това чувство.
 И месеца за мен приключи рано, но с нещо зашеметяващо. "Домът на мис Перигрин за чудати деца" е моята книга на месеца. Четивото е увлекателно и завладяващо, просто ти носи радост да го четеш. Нямаше как да не напиша ревю, което може да видите тук.
 Имам обяснение защо прочетох едва три книги този месец, макар че не бях в депресия (какво постижение само). Имах възможността и времето да чета само през първата половина на Юли, за което бях изключително нещастен, защото точно започнах да набирам скорост в четенето и трябваше да го прекъсна. Понеже отсъствах не можах да се включа и в нито един от добре замислените маратони като Българският Книжен Маратон или BookTube-A-Thon.  Надявам се да успея да се реванширам на себе си и предизвикателството си в goodreads, с което изоставам. Имам много идеи за постове просто нямам времето да ги напиша, защото все ме няма. Тая голяма надежда за Август, това трябва да е месеца посветен изцяло на четенето, а ако нещо се обърка или провали има вероятност да изпадна в криза.
 Сега ви представям книгите, които искам да прочета следващият месец или поне на кои съм хвърлил око.

"Летни дни и летни нощи" от Стефъни Пъркинс и др. автори - Вече я започнах и не мисля, че ще имам проблем да я завърша в близките дни, докато съм на почивка.

"Уинтър" от Мариса Мейър - Време е! Твърде много се бавя с нея, а е 800 страници. Абсурдно би било да я започна през училищните месеци (които са натоварени и от 30+ сериала). Романът трябва да бъде прочетен веднага.

"Верижна реакция" от Симон Елкелес - Насладих се изключително много на първите две книги и съм готов за тази. Тя е кратка и лека, затова непременно я искам.

"Сърца за разбиване" от Али Новак - Не знам дали ще успея да прочета и "Верижна реакция" и тази, но с малко късмет ще успея да стигна поне до една от двете.

"Неизчезваща" от Александра Бракен или "Кралица на сенките" от Сара Дж.Маас - Не вярвам достатъчно в себе си и не мисля, че ще ги прочета, а толкова много искам. Ще се моля за чудо.

вторник, 26 юли 2016 г.

"Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс - Ревю.


 Днес съм тук за да говорим за още една книга, която прочетох. Както разбрахте от заглавието това е "Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс. Ако не знаете за какво става дума в тази трилогия, ще ви информирам. Проследяваме историята на Джейкъб, който заминава на таен остров заедно с баща си за да открие повече от историята на неговия дядо. Джейкъб скоро научава, че островът е необикновен и зад всеки негов ъгъл се крие някоя загадка.
 Първите ми впечатления за историята са, че тя беше изключително оригинална. Определено бих я препоръчал на някои, които е изпаднал в книжна депресия. Точно заради интересният и увлекателен сюжет, книгата се чете много бързо и преди да си осъзнал вече си завладян от всички герои и приключения. Не за първи път чувам за Рансъм Ригс и в социалните мрежи има много дискусии и мнения по този роман. Искам да потвърдя, че всичкия този шум не е напразен. Книгата заслужава цялото внимание, което получава. Ако все още не сте прочели "мис Перигрин" (така реших да съкратя заглавието) или се колебаете дали трябва да и дадете шанс, ви съветвам да го направите. Няма да останете разочаровани.

ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ!

 Ако не сте чели книгата, то трябва да ви кажа, че за вас четенето на това ревю приключи. Ще се видим отново, когато изпълните вашата част с прочитането. А, за по-нетърпеливите, които вече са имали удоволствието от това "изживяване" е време да навлезем в подробности. 
 Рансъм Ригс много внимателно и прецизно е изградил всеки един своите герои. Най-вероятно има свой план, който е създал за развитието на поредицата, защото си личеше, че романа е много добре изпипан и усъвършенстван. Любимите ми герои в книгата са Милърд и неговата способност да бъде невидим, както и Бронуин и супер силата ѝ. Знам, че има още много деца с най-различни способности и се надявам нови герои да бъдат включени в предстоящите части.
Трябва да обърна внимание и на факта, че главният ни герои е момче. Изключително съм щастлив, защото както знаете това централен персонаж да е от мъжки пол е много рядко срещано в YA/тинейджърските книги. 


 Да обсъдим странната връзка между Джейкъб и Ема. Ема е имала много силна емоционална връзка с Ейб (дядото на Джейкъб) и сега изведнъж се влюбва във внука му? Всичко това е много особено. Аз лично мисля, че има нещо повече към цялото това тяхно привличане и е възможно Ема да крие още тайни за миналото на Ейб. Надявам се да се окажа прав, защото това би направило нещата още по-любопитни, а и съм убеден, че през тези три книги връзката между Джей&Ем ще стане по-силна и по-здрава. 
 Мис Перигрин е един от главните персонажи в книгата. Нейният образ е много аристократичен. Тя е представата за твърда, утвърдена и самостоятелна жена-лидер. Изключително съм привързан към този герои заради нейната отдаденост. Тя ще направи всичко възможно да защити чудатите деца, въпреки че тя не им е биологична майка и това не е нейно задължение. Но тя се е посветила на този свят и на работата си и това е вдъхновяващо.
 Не обичам книги без обрати, винаги искам да съм изненадан и дори поразен от сюжетни завръзки или развръзки. И точно изненадата с д-р Голдън ме спечели. Поздравления за това, г-н Ригс. О, и една бележка, която видях току-що от мен. Когато психиатъра каза, че е на летището да посрещне сестра си, знаех, че ще има нещо гнило в цялото това извинение. Затова когато обратът настъпи си казах "знаех си", но това изобщо не беше така. 
 Нямам абсолютна никаква идея до къде ще стигне въображението на автора, което ме кара да се подготвя за още приключения. Има толкова неща, които нашите герои имат да изследват и научат за света, в който живеят. Вече разполагам със следващата част - "Градът на гладните" и само чакам удобен момент, в който да я започна, а силно се надявам и издателство БАРД скоро да преведе и издаде последната трета книга, озаглавена "Hollow City".


 "Домът на мис Перигрин за чудати деца" е един нов, увлекателен и завладяващ роман, който без много усилия може да се превърне в една от любимите ви книги. Филмът по тази част излиза този Октомври, затова няма никакво време за чакане - вземете я сега и оставете историята да ви завладее.

събота, 16 юли 2016 г.

Книги, които буквално са известни песни.

 Здравейте, докато в момента ме няма и не мога да се включа в нито един от предстоящите маратони (Българският книжен маратон или BookTube-A-Thon), измислих този пост, който дори не знам как да обясня. Днес ще ви представя песни, който направо са написани за любимите ни книги, въпреки голямата независимост между литературата и музиката. Две произведения на изкуството, които се допълват. Съмнявам се, че разбрахте нещо, но изобщо не ме бива в обясненията затова да превключим към същинската част.


 Започваме с така съчетаемите "Кралици на красотата" от Либа Брей и "Pretty Hurts" на Beyonce. Тук много силно се вижда допирната точка на двете произведения - красотата и всички онези абсурдни състезания за нея. Поуката, която можем да изведем е, че перфектността е болест на нацията и душата е тази, която има нужда от хирургия (а не тялото).
 Кралици на красотата ---> тук
 Pretty Hurts ---> тук



 Следващият сблъсък е между "Правилата на привличането" на Симон Елкелес и "I Knew You Were Trouble" от Taylor Swift. Тук мотивът е влюбването в лошото момче и обърканото момиче, което му се доверява. Набляга се на всички лудории и приключения, които можеш да изпиташ с любимата/любимия си. За щастие книгата на Елкелес е малко по-позитивна и завършва с щастлив край, за разлика от връзката на Swift. (opps)
Правилата на приличането ---> тук
I Knew You Were Trouble ---> тук



 А сега правим една голяма стъпка към паранормалното. "Петата вълна" от Рик Янси и "E.T." на Katy Perry. Някога били ли сте влюбени в извънземно? Ами, аз не, но "Петата вълна" ще ви покаже какво всъщност е усещането. А ако след прочитането ѝ си пуснете "E.T." може би и ще започнете да търсите перфектното извънземно гадже. 
 Петата вълна ---> тук
E.T. ---> тук