Норвежкият феномен - SKAM

 В днешния пост ще говоря за сериала, който наскоро преобърна живота ми и ме вкара в депресия. Обикновено не правя ревюта на цели сериали, а само дискусии на определени епизоди от специални сезони. Все пак знаете, че сериалите заемат голяма част от ежедневието и хобито ми. Наясно сте с големия брой тв продукции, които следя. Този пост няма да бъде дискусия или "TV Favourites", а ще е малко по-различен, защото ще разгледам един по-необикновен сериал.

 "Skam" е нова мания, завладяла тинейджърите по цял свят, за която аз научих малко късно, но все пак на време. Моята мисия с тази публикация е да успея да разпространя идеите, които се съдържат в самия сериал и да привикам много повече почитатели към тази продукция.

 Едва ли ще ви е интересно, но все пак ще ви разкажа - как точно открих SKAM. Всичко започна в началото на месец декември - знаех, че моите американски сериали скоро ще излязат в коледна почивка и затова както всяка година започнах да търся следващата си мания, с която да се обсебя по коледните празници. Можех само да предполагам на какво ще се спра, тъй като съм изключително капризен в избора на нови сериали. Мой приятел ми изпрати линк към профила в IMDb на "Skam" и ми препоръча да го гледам. Не направих пълна проверка на продукцията и единственото, което разбрах е, че е норвежка и скептично си казах "От кога пък Норвегия разбира от сериали?". По-късно прегледах и трейлъра за първи сезон, но той изобщо не насочваше към сюжета затова бързо го отписах от списъка си и продължих да търся. Един слънчев ден, няколко седмици по-късно, започнах твърде често да се натъквам на снимки и клипове от Skam. Точно тогава разбрах и за популярността на сериала и за лоялните фенове, които го гледат. Реших да направя пълен анализ и проверка и напълно спонтанно реших да пусна първи епизод. Започнах да търся епизода навсякъде - в zamunda, arena, extratorrent и какви ли не още торент сайтове, но каквото и да правех не го намирах. Оказа се, че хората, които следят "Скам" трудно намират сериала с английски субтитри, а поради авторски права, не може да бъде качван в YouTube. Благодарение на дружелюбно настроените фенове в Twitter намерих линковете, които ми бяха необходими. И така започнах да гледам. Слушах на норвежки, четях на английски и си превеждах на български. Мислех си, че цялата тази система ще е по-голямо предизвикателство, но успях лесно да се справя с превода и езиковата бариера изобщо не ми пречеше. 

Първи епизод бе изключително странен, беше само петнадесет минути. Свикнал съм на американските пилотни епизоди, в които веднага ни запознават с всички герои и цялата история, но тук нещата бяха по-различни и объркващи за мен в началото. Странното не значи лошо затова продължих напред с още един епизод и после още един и още един и така докато не погледна към часовника и той не покаже един през нощта. След това лягам, защото на следващия ден съм на училище, на следващия ден съм там и единственото нещо, за което мога да мисля е как ще се прибера и как ще гледам "Скам". Повтаряме този мъчителен цикъл цяла седмица докато изведнъж стигам десети епизод на 3ти сезон и Скам свършва. Депресия - не знаеш какво да правиш с живота си. Единственото, което ти идва на ум е - 1.) да накараш всичките си приятели да гледат СКАМ, 2.) да гледаш фен клипове на сериала в YouTube и 3.) да напишеш ревю в блога си.

 Запознах ви със скучната, но дълга част затова как се запознах със сериала, а сега е време аз да ви запозная с него. "Скам" се фокусира върху ученици от гимназия в Осло - техният личен живот, проблеми и скандали. Представен е по-много интересен начин като голяма част играят социалните мрежи. Героите дори имат собствени профили във Facebook и Instagram и можете да ги добавете в приятели и последвате. Постовете им задължително са свързани с историята от сериала. Не предполагах, че "Skam" може да е чак толкова популярен. Това е един от най-гледаните сериали в Норвегия някога и е тотален хит в други европейски страни. Феновете умоляват телевизия NRK за английски субтитри за да може да разширят сериала още по-надалеч. Тази тийн продукция причинява истинска истерия сред тинейджърите. Някой фенове дори бягат от училище само за да чакат поредния епизод на Скам. Норвежката телевизия получава нон стоп писма от фенове затова как не могат да спят, защото постоянно висят в сайта на шоуто. Напълно ги разбирам, аз преди няколко дена се събудих в 3 през нощта и започнах да мисля за Скам. Лудост нали? Това, което прави Скам толкова оригинален са темите, които засяга. Тук става дума за пристрастеност, сексуалност, лични проблеми, социални проблеми и всичко, от което тинейджърите имат нужда да чуят и видят. Темите са напълно актуални и реални и могат да помогнат на човек в дадена подобна ситуация. 

Всеки сезон има различен главен герой - в първи сезон проследяваме живота на 16-годишната Ева и нейната несигурна връзка с гаджето и Джонас. Втори сезон е за Нора - безстрашна феминистка и една на пръв поглед невъзможна любов. А в трети сезон става дума за Исак, който изследва сексуалността си и по пътя открива себе си и момче на име Евън. Последния сезон получава най-голямо внимание заради темата с LGBT общността и показва, че е възможно основната връзка в един сериал да е между две момчета, а не стереотипа за любовта между красива жена и добър мъж. Други проблеми, които "Скам" засяга са ислямофобия, хомофобия, насилие, феминизъм, сексуален тормоз, анорексия и психични заболявания. Създателите на сериала са провели проучване в Норвегия сред тинейджърите от 14 до 19 за да могат успешно да представят живота и проблемите на днешното поколение.

 "Skam" чупи стереотипи и разбива клишета чрез жестока истинност и реалност. "Скам" не е историята за принца и принцесата. Той не е черен и бял, а съдържа в себе си нюансите на живота и трудните преживявания на младостта.

"Кралица на сенките" от Сара Дж.Маас - Ревю.

 Докато всички са луднали по най-дългоочакваната книга за годината - "Empire of Storms", аз ще ви върна година по-рано за да ви припомня издаването на "Кралица на сенките". Помня, че вълнението беше на същото ниво. Най-накрая успях да разбера за какво е целият този шум около поредицата. Днес ще ви представя ревюто си по "Кралица на сенките" от Сара Дж.Маас и ще дискутирам всички важни моменти и въпроси от книгата. Публикацията съдържа спойлери, затова внимавайте. Тук ще намерите и ревютата ми по останалите части от поредицата за "Стъкленият трон":

"Стъкленият трон" - Ревю.

"Огнената наследница" - Ревю.

 Когато всички прочетоха "Огнената наследница" не спираха да говорят как това е най-добрата книга и как не могат да живеят без нея. По-рано тази година имах щастието да я прочета и въпреки че и се насладих не можех да изпитам всички силни чувства, които изпитваха другите читатели. Е, "Кралица на сенките" промени играта. Нямаше почти нищо, което да не харесах. Имаше невероятно развитие на героите, епични екшън сцени и много болка. И като казвам болка имам в предвид болка от страна на читателя, защото тази книга ме подложи пред толкова много емоционални препятствия, че ако книга можеше да ми докара инфаркт, то нямаше да пиша това ревю в момента. Говоря за изпълнените с напрежение сцени като спасяването на Едион, смъртта на Аеробин, битката между Селена и Дориан и какво ли още не. Това бе едно запомнящо се изживяване.

 Поглеждам назад към първата и втората част от поредицата и се питам "Това същата серия ли е?". Помните ли Селена преди - живееше в дворец, пробваше рокли и един от най-големите и проблеми бе дали да избере Каол или Дориан. А, вижте я сега - бореща се за правата си като кралица и тръгнала по опасния път на отмъщението. Определено тази книга е по-мащабна и много по-сериозна, от която и да било предходна част.

 Да преминем към деликатна за мен тема и това е - Каолена. Това ли е краят на шипа ми? Нима всичко между Селена и Каол приключи? Отказвам да го повярвам, въпреки че шансовете те да се съберат са нищожни. Не знам кого да "обвиня" за гибелта на шипа ми? Може би промяната в Каол или пък Роуан? Дали пък просто Сара Дж.Маас не е виновна? Чувствам се зле, когато три книги подкрепяш отбор Каол и внезапно всичко се променя. Все пак, Каол бе доста различен в тази част и чух много читатели да се оплакват от това, но трябва да възразя. Не смятам, че промяната в характера му се е случила само за забавление на автора. Трябва да осъзнаем в какъв свят живеят героите и че те не винаги могат да бъдат щастливи и наивни. Според мен Каол е такъв в момента заради всичко, което му се случи. Той изстрада много - гледа как домът му (неговият град) бива разрушен от чудовища и как трябваше да се бори за свободата на най-добрия си приятел. Промяната му се случи заради неговата болка и жестокия променящ се свят, в който живее.

 Продължавам да говоря за неща, които харесах в книгата, защото както споменах не мразя абсолютно нищо. Главите за Дориан бяха крайно интересни, макар и кратки. Имахме шанса да разберем колко трудно и болезнено е да бъдеш обладан от валгски принц. Герой или по-скоро сюжетна линия, която също ме изненада много е тази за Манон и вещиците. При условие, че никак не харесах историята им в "Огнената наследница", тук те бяха глътка свеж въздух. Все още не знам дали да възприемам Манон като герой или анти-герой. От една страна искам да я мразя, но от друга и се възхищавам за силата и решителността.

 Мога да говоря и говоря часове за тази книга, но просто вече се уморих да пиша и смятам да сложа край на това ревю. По традиция за финал ще споделя няколко добри обобщаващи думи. "Кралица на сенките" е поредната феноменална книга от младата авторка Сара Дж. Маас. Това е антиутопичен роман за света на любовта и войната, за щастието и болката и най-вече оцеляването.

"Бронзовият ключ" от Холи Блек и Касандра Клеър - Ревю.

 Предполага се, че учениците в Магистериума са в безопасност. Под зоркия поглед на маговете, те придобиват умения, които ще им помогнат да внесат ред в хаоса на света. Но хаосът се съпротивлява. Кал, Тамара и Аарън би трябвало да се тревожат за неща като тестове и изпити по магия. Вместо това обаче, след шокиращата смърт на техен съученик, се налага да се впуснат в издирване на зловещ убиец, рискувайки собствения си живот. Но магията е толкова добра, колкото магьосника, който я използва. В зли ръце тя има възможността да извърши непоправимо зло. Освен ако не бъде спряна навреме.

 Сред тежките и изморителни училищни дни има нещо, което те държи от това да не скочиш от скала, нещо, което ти напомня - животът може и да е по-добър. Това нещо са книгите, а "Бронзовият ключ" се оказа моето спасение от пореден reading slump. Светлината в тунела. Както знаете отдавна очаквам третата книга от поредицата "Магистериум" и няма как да не спомена, че тя заемаше едно от първите места в "най-дългоочакваните книги за 2016". Сега ще разберете защо тази книга е толкова популярна и защо трябва да я прочетете.

Ревю на "Железният изпит" (#1)

Ревю на "Медната ръкавица" (#2)

 "Бронзовият ключ" е фантастичното продължение на една история, която започна преди три години. История за момче и един магически свят, който прилича на Хари Потър (но не е Хари Потър, хора!). В тази част сме по следите на убиец и нашите приятели Кал, Аарън и Тамара трябва да намерят отговора на класическия въпрос - "кой е убиеца?"

 Тази книга ме остави без думи и напълно изпълни всички мои очаквания. Но какво е различното може би се питате. Е, ами много неща. Това бе най-мрачната книга от поредицата до този момент и не искам да знам какво замислят Клеър и Блек за продължението й. В "Бронзовият ключ" наблюдаваме развитие на връзките между любимите ни герои, но не обикновените детски моменти, за които сме свикнали да четем. Тук приятелството се поставя под съмнение - "Аарън мои истински приятел ли е?" "Кого предпочита Тамара повече?". Имаме ново разглеждане на тези отношения, но вече от различни гледни точки. Всички тези съмнения бяха породени заради злодея, който се опита да погуби главните герои на историята. Тази част ме накара и да вникна малко повече в света на магията. Преди я виждах като дарба, но сега това също бива поставено под съмнение.

"Магията може да те спаси.

Магията може да те убие."

Все още не мога да повярвам, че това е книга предназначена за аудитория между 8 и 12 годишни. Кара ме да се чувствам толкова стар отвън, но млад по душа. Ако все още не сте  я прочели ви препоръчвам да го направите преди да се натъкнете на неприятен спойлер. Точно за ваше удобство и удоволствие и аз се въздържах да не споделям никаква информация с вас този път, а само да изразя мнението си на кратко.

Поредното парче от пъзела на Касандра Клеър и Холи Блек бе поставено на мястото си. Това е едно епично продължение на поредицата "Магистериум", което отново ще ви хвърли в едно спиращо дъха приключение, което ще помните дълго.

"Верижна реакция" от Симон Елкелес - Ревю.

 Да, знам - поредното ревю. Но какво да се прави като само се чете тези дни. Обещавам, че скоро ще има по-разнообразни постове в блога. А днес на не толкова горещия стол сяда "Верижна реакция" от Симон Елкелес. Ако случайно името на автора ви е познато, то е защото писах ревюта и за другите две книги от поредицата "Перфектна Химия", които може да намерите малко по-долу. Гледах да се въздържам от спойлери затова не мисля, че ще намерите нещо разкриващо, така че това ревю е определено spoiler-free.

Ревю на "Перфектна Химия"

Ревю на "Правилата на Привличането"

Общите ми впечатление за книгата са добри. Според мен е изключително трудно да превърнеш един толкова добре познат сюжет във все пак интригуваща и запленяваща история. В тази трета книга проследяваме любовната история на най-малкия от добре познатите ни братя Фуентес - Луис и неговата съученичка Ники. Връзката им не се случва веднага, защото различни препятствия са поставени пред пътя и на двамата. След сурово минало с момчета, Ники Круз заявява, че никога повече няма да се довери на момче, докато не се появява загадъчният Луис, който променя принципите ѝ.

 Това, което първо трябва да изкажа и то спешно е, че историята в тази книга е почти идентична с тази от първите две части. Отново имаме гангстери, престъпници и забранена любов, което звучи крайно интересно, но когато вече си прочел две подобни книги като тази, е повече от ясно, че третия път няма да е толкова магически. Героите притежават твърде много общи черти на предишните персонажи и е възможно да се запиташ дали четеш една и съща книга три пъти. Ако разглеждаме книгата като самостоятелна и се абстрахираме от всички изминали части и истории, ще видим, че тя никак не е лоша. Затова реших и аз да я гледам по този начин, като просто един очарователен съвременен роман. 

 Време е да споделя някои лични мисли и очаквания. Естествено ще започна с героите. Луис Фуентес е всичко, което не очаквах. Знам, че е трудно да се изгради мнение на базата на "Перфектна химия" и "Правилата на привличането", но аз останах с впечатлението, че Луис е малко по-затворен в себе си и не толкова луд. Но изглежда тези мои впечатления са били просто илюзии, защото Луис е точно като братята си - дързък, смел и непредсказуем. За жалост имам лек проблем с това, че всичките братя са горе-долу еднакви. Е, освен Алекс, който е малко по-загрижен от останалите. Знам, че Луис, Карлос и Алекс са роднини, но очаквах малко по-големи различия в характерите им. На някои моменти имаш усещането, че са един и същи човек. 

 Ники Круз не беше най-голямата изненада от страна на характер и държание, но пък историята ѝ страшно ме заинтригува. Особено частта с "тъмното" ѝ минало и нейната голяма загуба. Отричането на произхода и представата за някои друг също бяха крайно интересни за изграждането на нейния образ. 

 Това, което най-много ме впечатли беше семейната любов и моралната подкрепа между тримата братя. Според мен рядко се случва в един съвременен романтичен роман да се обърне внимание на семейството и роднините. Обикновено те остават на заден план, изместени от главната любовна история, но тук е различно. Имаме отлично съчетание между двата кръга на любовта, което прави "Верижна реакция" една специална книга.

 Трябва да адресирам и слуховете за потенциалната четвърта книга, които са нашумели из интернет. Според goodreads Симон Елкелес планира издаването и на още една книга към поредицата, която най-вероятно ще разказва за децата на познатите ни герои. За жалост, аз не мисля да продължавам за в бъдеще с тази поредица и мисля, че три книги са предостатъчни за да се разкаже историята на семейство Фуентес. Но, ако вие имате желание и интерес към "Перфектна химия", то следете из късо издателските планове на авторката.

 За жалост, трябва да приключвам с това кратко ревю, защото не искам да ви разкривам нищо и ще ви оставя сами да усетите магията на този роман. "Верижна реакция" определено е достойния наследник на "Правилата на привличането".

"Уинтър" от Мариса Мейър - Ревю.

 Зимата дойде. Уинтър дойде. Да това определено няма много смисъл на български, но знаете за какво говоря. Най-накрая дойде време и за това толкова чакано (от мен) ревю на "Уинтър" - четвъртата и последна книга в Лунните хроники от Мариса Мейър . Тази без-спойлери секция ще е много кратка, защото искам да се впусна колкото се може по-бързо в горещата дискусия. Не мога да ви кажа за какво се разказва в книгата, защото все пак е част от поредица, но мога да ви споделя, че става дума за този киборг на име Синдер и главно нейните опасни премеждия по пътя за трона. Надявам се това да не е много разкриващо мини резюме. Ще започвам със спойлерите затова казвам довиждане на всички, които все още не са чели книгата и ги приканвам скоро да го направят, защото си заслужава.

ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ!

 Аз съм без думи. Каква книга, какъв финал. Изключително съм щастлив, че любимата ми поредица получи и един от най-добрите завършеци, които съм чел до момента. Много читатели бяха притеснени, че книгата няма да препокрие очакванията им, но се съмнявам това в действителност да се е случило. Най-хубавото в края на една серия е, че виждаш от къде започна преживяването ти с героите, какво се случи по пътя и къде се намираме сега. Правиш си сметка за всички сюжетни развития и прогреса на персонажите. След като аз преминах през тези етапи на мислене бях на ръба на разплакване. Този свят ще ми липсва. Привързах се към Синдер, Кай, Ико, Крес, Трън, Скарлет, Вълкът, Уинтър и Хиацинт. Това е един феноменален ансамбъл. Те не са просто герои в книга, тяхната връзка е толкова силна и лично за мен вдъхновяваща.

 Освен с неповторими персонажи, "Уинтър" впечатлява и с много екшън, напрежение и политика. Това е един необикновен Young-Adult роман. Вече се смея на факта, че не исках да започвам тази книга заради големия и размер от 800 страници, но точно толкова голям и грандиозен трябва да бъде един финал. Всичко или нищо. 

 Нещо, което също много харесах са любовните отношения между нашите половинки. Някои от тях имаха толкова силна химия като например Крес и Трън, че бих прочел и още три книги за тях и техните изживявания. Очарователни са. Все пак любимата ми двойка си остава Синдер и Кай - главният фокус на историята. След всичко, което преживяха не мога да не споделя, че техният край бе доста сърцераздирателен, но напълно очаквах нещо подобно да се случи заради позициите и на двамата като водачи на народите си. 

FanArt by The Silver Eye

 Кралицата е мъртва! Тиранията на Левана бе прекратена най-накрая. След като ни изнервяше и причиняваше неимоверно много болки, се сбогувахме и с нашия злодей. Чаках този момент от толкова дълго време и когато се случи бях повече от удовлетворен. Благодарим ти Левана, че беше с нас през това незабравимо книжно пътешествие, но ти беше b*tch и напълно си заслужи всичко. (извинявам се за грубия език :D)

 Радвам се, че в нито един момент не усетих забавяне на действието или пък прибързаност. Всички сцени бяха написани с точното количество думи и изразни средства и нямах никакъв проблем с развитието на историята, което при мен се случва рядко. Въпреки това трябва да споделя и удобството, с което си послужи Мариса Мейър - имаше обрати, до които достигнахме твърде бързо и това бе единственият миниатюрен проблем. Все пак книгата е обемна и напълно разбирам защо нямахме време да я проточваме с други препятствия. 

 И за финал на ревюто ми идва големия въпрос: Трябваше ли някои да умре? Не мога на сто процента да отговоря на този въпрос, защото той е изключително труден, но бих казал да. Може би трябваше да се сбогуваме с някои не толкова любим герой, но от една страна съм облекчен, че никои не намери своята гибел, защото съм сигурен, че пак щях да съм недоволен. Особено ако този някои бе Крес или Трън. Затова съм щастлив, че играхме на сигурно и не предприехме този риск, въпреки че може би щеше да се прибави един по-реален елемент към сюжета.

"Уинтър" е черешката на тортата в Лунните хроники. Романът ви дава за последно това, от което се нуждаете - епични битки, неразрешими спорове, политика, любов и страст. Това са много силни думи, но "Уинтър" е една много силна и завладяваща книга. Задължително и давам максимален брой звезди - 5/5.

"Летни дни и летни нощи" - Ревю.

 Ако по някаква причина не знаете, че е лято, то казвам ви... лято е! Това е сезонът на вълненията, горещите емоции и незабравимите изживявания. Как да направя лятото си по-добро, коя е правилната книга за този сезон? Хей, знаете ли какво - ще ви препоръчам този напълно случаен и интригуващ сборник с разкази, които по някаква причина са любовни, и ти да видиш, та те са и летни. Но аз искам да чета нещо познато. Хм, случайно да разпознаваш някое от тези дванадесет утвърдени имена на Young-Adult автори? Това не е ли онази, която написа бестселъра "Дивергенти"? А, и онази с "Реликвите на смъртните"? Май, трябва да прочетеш тази книга, не мислиш ли?

 Представям ви ревюто си за книгата "Летни дни и летни нощи" - 12 любовни истории под редакцията на Стефъни Пъркинс. За да мога да оценя и коментирам този сборник както трябва ще го разделя на съставните му части, а именно ще разгледам всеки разказ самостоятелно. 

1. Глава, люспи, език, опашка от Лий Бардуго.

 Това е първият разказ, с който се срещате в това дълго лятно пътешествие. Не знам дали това е перфектното начало за антологията, но е стабилно. Историята има подходяща връзка и завръзка и дори неочакван обрат. Като цяло този разказ е приятен за четене и дори ме накара да искам да прочета още неща от Лий Бардуго. Оценявам го с 3/5 звезди.

2. Краят на любовта от Нина Лакор

 В момента дори не можах да си спомня коя е тази история и се наложи да направя малко проучване за да опресня паметта си. Тя не изпъкwа с много и нямам какво толкова да говоря за нея. Оцявам я с 2/5 звезди.

3. Последна съпротива в "Синегор" от Либа Брей

 Харесвам Либа Брей, въпреки че съм прочел само една нейна книга, озаглавена "Кралици на красотата" и имах големи очаквания тук, които не бяха изпълнени. Сюжета е твърде шантав за мен, което доведе само до още по-големи проблеми. Давам и слаба оценка от 1/5.

4. Нездрави удоволствия от Франческа Лия Блок

 Какво прави този разказ изобщо тук? Не искам да съм груб, но е изключително депресиращ и не мисля, че се връзва с темата на "любовни сладки истории". Има само един единствен елемент, които харесвам и това е, че главните персонажи нямат имена и автора използва само инициалите им. Но това е най-лошата част от книгата, дори не заслужава една звезда. Да кажем 0.7/5.

5. След деветдесет минути завийте на север от Стефани Пъркинс

 Това е една от любимите истории на повечето читатели, прочели книгата, но не и моята. Това, което мога да кажа е, че поне този път отговаря на темата за любовта. Напълно разбирам защо всички толкова я харесват, но аз просто не успях да се привържа толкова много към героите. Пиша в бележника на Пъркинс оценка от 2.10.

6. Сувенири от Тим Федерле

 И ето, че стигнахме до малко по-добрата част на романа. С гордост мога да заявя, че това е любимия ми разказ. Много ми допадна това, че всъщност основната идея не е събирането на две сродни души, а тяхната раздяла. Намерих историята за крайно емоционална и завладяваща. Бих се върнал да я препрочета още сега. Благодаря ти, Тим Федерле! Задължително 5/5.

7. Инерция от Вероника Рот

 Бях нервен за това какво ще напише Вероника Рот, но тя както винаги се представи блестящо с оригинален сюжет, които се градеше само и единствено на спомени. Насладих се да чета всичко написано, единствения недостатък е, че се развива в болница, което някои могат да намерят за крайно депресиращо. Но все пак давам 4.2/5.

8. Любовта е последното прибежище от Джон Сковрон

 Още една любима история. Това, което изпъква най-много според мен е комедията. Джон Сковрон има невероятно чувство за хумор и го прилага отлично. В началото се оплаквах от дългия списък с герои, но някак си успях да ги запомня и след това просто се оставих на разказа да ме погълне. Ще държа под око този автор и някои ден може би пак ще се срещнем с него. И тук няма спор, Джон си заслужи петте звезди.

9. Късмет и довиждане от Бранди Колбърт

 Както се подразбира и от заглавието тук става въпрос за сбогувания и сълзи, и междувременно една романтична връзка. Не ми допада особено, макар че не е крайно зле. Просто очаквах любов и още любов, но не получих нужното количество. 2.1/5

10. Чисто нова атракция от Касандра Клеър

 Тази история ми харесва, защото е загадъчна и пълна с обрати (макар и повечето очаквани). Любовта не е на преден план, но пък самия сюжет ми е достатъчен за да и дам 4 звезди. 

11. Хиляда начина, по които всичко това може да се обърка от Дженифър Е. Смит

 Изключително приятна за четене. Засяга някои важни и деликатни теми, което я прави крайно трогателна, но е всичко което искаш да прочетеш в един летен разказ - любов, развлечения, срещи. Той получава златната среда от 3 звезди.

12. Картата на мъничките съвършени неща от Лев Гросман

 Дойде време и за последната история, която също се нарежда в топ класациите. Отново сюжетна идея, в която се влюбих. Винаги съм харесвал такъв тип случки - с повтарящ се ден. Дълго се колебаех дали да дам максимален брой звезди и тук, защото разказа си бе на място. Накрая се спирам на оценка 4.3/5.

 "Летни дни и летни нощи" не е точно книгата на лятото, но определено ще ви завладее с много от историите си. Романът ви дава шанс да прочетете нови творби от любимите си автори и едновременно с това да се запознаете с други. Дайте шанс на това лятно удоволствие докато още е време и лятото не е приключило.

"Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс - Ревю.

 Днес съм тук за да говорим за още една книга, която прочетох. Както разбрахте от заглавието това е "Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс. Ако не знаете за какво става дума в тази трилогия, ще ви информирам. Проследяваме историята на Джейкъб, който заминава на таен остров заедно с баща си за да открие повече от историята на неговия дядо. Джейкъб скоро научава, че островът е необикновен и зад всеки негов ъгъл се крие някоя загадка.

 Първите ми впечатления за историята са, че тя беше изключително оригинална. Определено бих я препоръчал на някои, които е изпаднал в книжна депресия. Точно заради интересният и увлекателен сюжет, книгата се чете много бързо и преди да си осъзнал вече си завладян от всички герои и приключения. Не за първи път чувам за Рансъм Ригс и в социалните мрежи има много дискусии и мнения по този роман. Искам да потвърдя, че всичкия този шум не е напразен. Книгата заслужава цялото внимание, което получава. Ако все още не сте прочели "мис Перигрин" (така реших да съкратя заглавието) или се колебаете дали трябва да и дадете шанс, ви съветвам да го направите. Няма да останете разочаровани.

ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ!

 Ако не сте чели книгата, то трябва да ви кажа, че за вас четенето на това ревю приключи. Ще се видим отново, когато изпълните вашата част с прочитането. А, за по-нетърпеливите, които вече са имали удоволствието от това "изживяване" е време да навлезем в подробности. 

 Рансъм Ригс много внимателно и прецизно е изградил всеки един своите герои. Най-вероятно има свой план, който е създал за развитието на поредицата, защото си личеше, че романа е много добре изпипан и усъвършенстван. Любимите ми герои в книгата са Милърд и неговата способност да бъде невидим, както и Бронуин и супер силата ѝ. Знам, че има още много деца с най-различни способности и се надявам нови герои да бъдат включени в предстоящите части.

Трябва да обърна внимание и на факта, че главният ни герои е момче. Изключително съм щастлив, защото както знаете това централен персонаж да е от мъжки пол е много рядко срещано в YA/тинейджърските книги. 

 Да обсъдим странната връзка между Джейкъб и Ема. Ема е имала много силна емоционална връзка с Ейб (дядото на Джейкъб) и сега изведнъж се влюбва във внука му? Всичко това е много особено. Аз лично мисля, че има нещо повече към цялото това тяхно привличане и е възможно Ема да крие още тайни за миналото на Ейб. Надявам се да се окажа прав, защото това би направило нещата още по-любопитни, а и съм убеден, че през тези три книги връзката между Джей&Ем ще стане по-силна и по-здрава. 

 Мис Перигрин е един от главните персонажи в книгата. Нейният образ е много аристократичен. Тя е представата за твърда, утвърдена и самостоятелна жена-лидер. Изключително съм привързан към този герои заради нейната отдаденост. Тя ще направи всичко възможно да защити чудатите деца, въпреки че тя не им е биологична майка и това не е нейно задължение. Но тя се е посветила на този свят и на работата си и това е вдъхновяващо.

 Не обичам книги без обрати, винаги искам да съм изненадан и дори поразен от сюжетни завръзки или развръзки. И точно изненадата с д-р Голдън ме спечели. Поздравления за това, г-н Ригс. О, и една бележка, която видях току-що от мен. Когато психиатъра каза, че е на летището да посрещне сестра си, знаех, че ще има нещо гнило в цялото това извинение. Затова когато обратът настъпи си казах "знаех си", но това изобщо не беше така. 

 Нямам абсолютна никаква идея до къде ще стигне въображението на автора, което ме кара да се подготвя за още приключения. Има толкова неща, които нашите герои имат да изследват и научат за света, в който живеят. Вече разполагам със следващата част - "Градът на гладните" и само чакам удобен момент, в който да я започна, а силно се надявам и издателство БАРД скоро да преведе и издаде последната трета книга, озаглавена "Hollow City".

 "Домът на мис Перигрин за чудати деца" е един нов, увлекателен и завладяващ роман, който без много усилия може да се превърне в една от любимите ви книги. Филмът по тази част излиза този Октомври, затова няма никакво време за чакане - вземете я сега и оставете историята да ви завладее.

"Самодива" от Краси Зуркова - Ревю.

ВНИМАНИЕ ПОСТА СЪДЪРЖА СУРОВА КРИТИКА!

 Днес ви представям ревюто си за "Самодива" от Краси Зуркова, която прочетох наскоро. Ако не сте чували за тази книга наистина ще се изненадам, защото тя се чакаше с нетърпение от много читатели и нашумя още веднага след като беше издадена. Редно е да спомена, че книгата влезе в много български класации за най-много продажби и се съмнявам да сте я пропуснали. Аз съм сигурно един от последните хора, които са прочели тази книга, защото повечето от вас я прочетоха веднага след излизането ѝ, но аз нямах времето и възможността да я прочета тогава. Затова се и забавих с ревюто.

 Трябва да ви предупредя, защото в следващите редове ще разкрия моето различно и непопулярно мнение. Дълго се колебаех дали изобщо да публикувам този пост, защото се страхувах, че ще си помислете, че съм някакъв хейтър, който не харесва нищо и търси само "лошото". Все пак, щом четете това, значи съм се решил все пак да изразя и моята страна. Смятам, че не трябва да пишем ревюта само за книги, които харесваме, а трябва свободно да изразяваме мнението си по всички въпроси и гледни точки. Дори и то да не е толкова позитивно и сладко, и да не се хареса на повечето хора. Все пак няма нищо лошо в това да си различен и да имаш индивидуално и независимо от другите мнение.

 Ако случайно не знаете за какво става въпрос в тази книга, набързо ще ви въведа в нея. В "Самодива" проследяваме историята на Теодора Славин, която заминава за Принстън да следва мечтите си. Там тя се запознава с нова култура и нови хора, сред които и загадъчния Рис и неговия брат Джейк, които преобръщат живота ѝ. Теа тръгва по следите на изгубената си сестра, за да открие нови мистериозни светове и да разбули дълбоко пазени тайни. 

 Първият ми проблем с книгата започва още от героите или по-скоро техните отношения. Имаме любовен триъгълник. Добре, нищо необичайно. В повечето книги това присъства. Между братя. О,не! Коя година сме? Защото очевидно аз не съм в 2016. Нямаме нужда от продължение нито на "Дневниците на вампира", нито на "Здрач". Определено не ми се чете повече за момиче и нейната дилема между неустоими роднини. Сигурен съм, че това излезе от мода още през 2011. Според мен, литературата трябва да "еволюира" с годините и с всяка изминала година очаквам нови оригинални идеи. Нямам нужда от еднообразни сюжетни линии.

 Някои хора ми казаха, че книгата била написана за "американската аудитория" затова някои определени сцени били абсурдни. Какво изобщо трябва да означава това? Че книгата е "олекотена" за да може американските читатели да я разберат? Не мисля, че те са толкова глупави, че да имат нужда от каквато и да е литературна помощ. Намирам това за крайно обидно и изобщо не е добро обяснение за някои от сцените. 

 Романтиката. Какво е една книга без малко любов? Очевидно би била по-добра. Изобщо не усетих никаква химия между нито един от героите. Всичко ми се стори толкова принудено и най-вече нелепо. За да се аргументирам ще изложа следните цитати и сцени от книгата като след прочитането им имах нужда от огромна почивка. (ВНИМАНИЕ! Предстои сарказъм)

 "Но все пак имаше и по-лоши неща от това да те „преследва“ или „притежава“ мъж като Рис. И каква беше тази американска мания относно преследването? В България нямахме дори точен превод на американския термин. Там хората изразяваха емоциите си по най-различни начини и това мъж да преследва жена си беше в реда на нещата, вместо да граничи с криминално престъпление."

 Всички обичаме да бъдем преследвани понякога. Няма нищо обезпокоително в случая. 

"– Защото… ти дори не ме познаваш. – Не ми трябва да те познавам. – Красивите му очи бяха безмилостни. – Трябва ми да те имам."

Няма проблем. Напълно позволено е да се отнасяш към жена като към с предмет. Все пак тя е просто едно притежание. Няма от какво да се боите, читатели. 

"– Няма никакво „ние“, Теа. Не възнамерявам да те деля с никого."

Да имаш личен живот? Сериозно ли, Теа? Естествено това изобщо не е абсурдно, много е романтично, нали? 

 Време да поговоря малко и за митологията в сюжета. Въпреки че не съм чел други такива книги, в които се преплита мит и реалност, нямах проблем със самите легенди тук, а по-скоро с количеството им. Бяха много описателни, тежки и определено не по вкуса ми. Все пак харесах идеята за самодивите. Те "събудиха" любопитството ми още в пролога, но включването на други свръхестествени създания по-скоро навреди на историята, отколкото помогна.

 Дадох 2/5 звезди на книгата, които тя получи заради неща, които не бяха свързани със сюжета - например невероятната корица, удобното издание и симпатията ми към Краси Зуркова. Затова тези две звезди са по скоро за издателство ЕГМОНТ.

 Финални думи:  Дайте шанс на "Самодива", ако си падате по българска и гръцка митология и нетрадиционни любовни връзки. Книгата не се откроява с много оригинални идеи или мотиви, но може да изненада приятно някои от вас, а други не.

"Правилата на привличането" от Симон Елкелес - Ревю.

Ревюто съдържа спойлери от първите две книги на поредицата.

 "Правилата на привличането" е втора книга от поредицата ПЕРФЕКТНА ХИМИЯ, написана от Симон Елкелес. Когато Карлос среща Киара, дъщерята на професора, която е целеустремено и добро момиче, той е шокиран от чувствата, които започва да изпитва към нея. Тя по нищо не прилича на момичетата, които обикновено го привличат, но двамата много скоро откриват, че в сърдечните дела правилата на прив­личането надделяват над социалните различия. За съжаление, любовта им е почти невъзможна, тъй като въпреки желанието на Карлос да бъде с Киара, той не може да се откопчи от желязната хватка на наркобарона. А дали Карлос ще е съгласен да зас­траши сигурността на Киара и семейс­т­­вото й заради шанса да живее живот, за какъвто дори не е мечтал?

 Останах приятно изненадан от тази втора част и мога да потвърдя, че тази книга е още по-добра от предишната (а ревю за нея тук). Влюбих се в характера на героите и усещах химията, която имаха по между си. Това беше една тинейджърска любовна история, която имаше елементи на клише и изтъркани моменти, но въпреки това книгата ги преодолява и успява да изпъкне по свой си начин. Смятам, че ако харесвате първата книга, то със сигурност и тази ще ви допадне, въпреки повтарящият се сюжет за невъзможната любов между лошото момче и доброто момиче.

 Следвайки примера на брат си, Карлос се забърква в опасния свят на насилието, дрогата и престъплението. Той няма проблем с начина, по който живее - осигурява храна на семейството си и довършва делото на баща си и брат си. Както казах този свят е рискован и пълен с опасности, но Карлос никога не забравя чувството си за хумор и точно заради това качество ми стана любимият герой тук. За мен беше удоволствие да наблюдавам неговото развитие от мрачен и вулгарен играч до загрижено и внимателно гадже.

 Киара също ме изненада. Тя не е обикновеното суетно момиче - пада си по големите блузи, туристически обувки и момчешките коли. Фактът, че тя дори няма един чифт обувки в гардероба си, показва от какво всъщност се интересува тя. Предпочитам Киара пред Бритни заради нейната невинна и естествена личност и голямо сърце.

 В тази книга, слава богу никой не загина както в "Перфектна химия". Тази втора част беше много по-леко и забавно четиво, въпреки цялата история с мафията и ФБР. Един минус, който бих сложих тук е, че книгата приключи твърде бързо. Не бях готов за развръзката, а изглежда и Елкелес не е била, защото ми се стори твърде нелепа и объркана. (давам пример: как изведнъж г-н Уестфорд разполагаше с толкова пари, които просто така реши да даде на мафията и то за хора, които не познава толкова добре). 

 Това, което ме накара да дам максимален брой звезди беше химията между Карлос и Киара. Още от самото им запознанство знаех, че ще се влюбя в техните взаимоотношения. Така и стана. Отново въпреки социалните различия и като цяло идеали и виждания, Симон Елкелес е успяла да създаде перфектната двойка за един съвременен роман, едновременно сладка, но секси.

 "Правилата на привличането" е едно възбуждащо интереса четиво, което ще ви развълнува и ще ви накара да искате да преоткриете любовта. Ако сте почитатели на увлекателната и романтична литература, то ви препоръчвам незабавно да прочетете тази книга.

"Короната" от Кийра Кас - Ревю.

 Дойде време да сложим край и на още една поредица. Миналата седмица на пазара излезе петата и последна книга от поредицата ИЗБОРЪТ на Кийра Кас, която беше озаглавена "Короната". Това е продължението на "Наследницата", която развълнува читателите точно преди година. Действията се развиват години след Изборът на принц Максън. Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори. Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама. Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите й преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади... Принцесата скоро ще трябва да направи по-труден и по-важен избор, отколкото някога си е представяла.

ВНИМАНИЕ! Ревюто съдържа спойлери.

 Не знам вие как се чувствате когато завършите цяла поредица, но за мен това чувство е едновременно горчиво и сладко. От една страна си щастлив, че си прочел всички тези книги и си горд от това постижение, но от друга просто си се превързал твърде много към самата история, че ти е трудно да се разделиш с нея. Затова тези финални части наистина изкарват всички емоции на радост и тъга.
 "Короната" беше една от най-дългоочакваните книги за годината. Следя серията още преди издаването и в България и мога да твърдя, че извървя дълъг път. Въпреки че не съм голям фен на поредицата, тя ще ми липсва много. А също така искам за последен път да обърнем внимание на уникалната корица, създадена от американското издателство HarperTeen. Благодаря ви, че години наред създавахте корици, който бяха просто наслада за очите.

 Време е да започнем и със съществената част. Тази книга не е сложна или тежка, напротив много е проста. И да - това е хубаво нещо, нека обясня. Тя се чете толкова бързо и изобщо не се усеща кога я започваш и завършваш. Нека ви напомня, че книгата е антиутопия. Не знам за вас, но щом чуя тази дума аз първо си представям мрачни и лишени от радост светове, а тази история е всичко противоположно на това. Мога да кажа, че е един голям пробив в този жанр.

 Няма как да не разгледаме и развитието на главната героиня Идлин, която е един много особен персонаж. Помня, след издаването на "Наследницата", как всички бяха изненадани от нея, защото тя не беше най-приятният образ в книгата. Напротив, тя беше ужасна - импулсивна, разглезена и определено не знаеше какво иска. Имах чувството тогава, че е изградена като анти-герой. Признавам си, в тази книга Кийра Кас ни изненада. Показа ни промяната й от несигурно и наивно момиче до отговорна кралица. Тази промяна беше повлияна от събитията, които разтърсиха света и - инфаркта на майка й, предателството на Мерид и бягството на брат й. Реалността достигна до нея и тя порасна.
 Обрати и тайнствени разкрития не липсваха и тук. Един от любимите ми неочаквани моменти, беше разкритието за лелята на Идлин. Всичко дойде изведнъж и аз не го очаквах. Друг обрат, който остана в съзнанието ми беше и истината за Хейл и Иън и тяхната връзка. Кийра Кас засяга темата за хомофобията като въвежда герои от LGBT общността. С тях, тя всъщност отразява и дискриминацията на реалният свят. Забелязвам, че тези теми се засягат все по-често  и в нови YA книги.
 Дойде време и за малко критика, защото все пак това съм аз, а никой не е перфектен. Както вече споделих в goodreads, последните глави ми се видяха прибързани. Имах усещането, че авторката е бързала да предаде книгата си на издателството и не е успяла да разгърне последните сцени от "Короната" до пълният им потенциал. Ако беше разгледала последните моменти по-обстойно, може би щеше да получи и максималният брой от пет звезди, но както казах никой не е идеален.
 Най-деликатната тема за мен е самият избор на Идлин. Аз бях отбор Кайл и загубих. Този път бях много внимателен коя страна ще заема и смятах, че съм на правилната. Не мислих, че отношенията между Идлин и Ерик ще имат чак такъв успех. Виждам, че има и други подразнени от този факт, което ме кара да не се чувствам сам. Няма какво да направя, освен да преглътна загубата и да уважа решението на Кас.

 За финал, искам да си кажа сбогом с тази уникална поредица. Въпреки че предизвика много смесени мнения, тя успя да завладее нашата YA общност още с първата си част. Историята ни запозна с най-различни герой и ни разказа не една любовна история с щастлив край - накара ни да вярваме, че всички могат да заживеят щастливо.

"Огнената наследница" от Сара Дж. Маас - Ревю.

 Тя бе наследницата на огъня и пепелта и нямаше да преклони глава пред никого. Селена Сардотиен оцеля след смъртоносна надпревара и унищожителнa любов - но на нечувана цена. Сега трябва да достигне до нова земя и да се изправи пред най-тъмната си истина… истина за потеклото си. А това ще промени живота и бъдещето й завинаги. В същото време жестоки, чудовищни войски събират сили, за да поробят земите й. За да ги победи, Селена трябва да открие сили да се пребори не само с вътрешните си демони, но и да надвие злото, което заплашва да бъде отприщено. Кралският асасин поема по пътя на великата си съдба в третата част на великолепната поредица СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН.

 Чаках може би прекалено дълго да започна тази книга, все я отлагах както често се случва с много други неща в живота ми. С издаването на "Кралицата на сенките" в България - реших, че е време да наваксам с изгубеното време и да започна "Огнената наследница", като силно се надявах това да е книгата, която ще ме избави от книжната ми депресия, в която бях попаднал.

 Малко ми беше трудно отново да се адаптирам към тежкия свят на Маас, защото бях позабравил последните две части. Това се оказа малък проблем за мен в началото, тъй като бях неориентиран какво се случи последно - но това бързо се изясни. Книгата започва по-бавно и първите 100 страници не са нищо особено, но в процеса на четене набира все повече и повече скорост и изведнъж избухва. Нека ви кажа - фантастичните елементи тук са много по-тежки, имаме всякакви митични същества, предмети и вселени, което може да ви завърти главата и обърка. Така стана и при мен. Искаше ми се авторката да беше отделила още малко време за да ме предразположи в света си.

 Но както вече споменах, книгата е като едно увеселително влакче, което просто има нужда от леко побутване, а след него идва "убийствената" част. След като преминах през тази трудна за мен първа част, като че ли всичко се промени. Започнах да виждам по-ясно сюжета и идеята на автора. Появиха се много обрати, които не само помогнаха на историята, а направо я преобразиха.

 Не може да не обърна внимание и на новите попълнения в състава. Роуан е принца, който Селена чакаше... само се шегувам, та тя не се нуждае от принц, който да я спасява. Така е, Роуан може да се окаже още един любовен интерес за главната ни героиня. Той е умен, силен и най-вече усложнен герой, който също споделя объркано тъмно минало. С появата си в тази книга, той бързо почна да печели читатели, който вече шипват него и Елин, но аз все още си оставам отбор Каол.

 Сорша е друг персонаж, който успяхме да разгледаме в тази част. Честно казано, имах усещането, че тя е герой, прибавен в последния момент. Не знам дали авторката е планирала този образ, но на мен не ми остави такова впечатление. Да, бях щастлив да видя Дориан не толкова нещастен и влюбен, а това направи развръзката още по-жестока. Разкритието на Сорша, нейните дела и съдбата бяха част от добрите обрати, за които споменах по-горе.  Манон е героят - представител на злото. Тя е опасна вещица, която няма да се спре пред нищо за да получи това, което иска. Нейната история беше напълно неочаквана за мен, в началото не ми допадна особено, но с всяка следваща глава нещата си идваха на мястото. Имам голямо желание да видя до къде ще достигне този образ и би било страхотно, ако Манон и Селена се срещнат в следващата книга. Но доколкото чувам, вече има такива слухове. 

 Ето, че дойде момента да обсъдя и кулминацията в книгата. Може да се спори много кой всъщност беше върховият момент в сюжетната линия, но за мен определено беше битката, в която Селена разкри на света, че тя е изгубената принцеса на Терасен - Елин Ашривер Галантиус. Героинята е насъбрала много тъга и мъка и е готова да си отмъсти за смъртта на родителите си, Нехемия и е целеустремена да възвърне кралството си и да освободи магията на континента.

 Като едно голямо обобщение ще кажа, че "Огнената наследница" е книгата, която променя изцяло тази поредица. Сара Дж. Маас не се страхува да разкрие жестокостта и подлостта в един безскрупулен магичен свят, където от падението и разрухата се ражда войн, кралица, суверен на горди хора и могъщо кралство, наследница от пепел и огън, която не се кланя на никого.

"Стъкленият меч" от Виктория Айвярд - Ревю

 Днес сме тук за да обсъдим "Стъкленият меч" - книга втора от поредицата "Алена кралица" от Виктория Айвярд. Почти съм убеден, че сте чували за нея - дебютния роман на авторката и осигури място сред бестселърите на NYTimes, а обратите в него предизвикаха бурни реакции сред читателите.

 Благодаря много на издателство Сиела и The Crazy Admins за предоставената възможност!

 Кръвта на Мер Бароу е червена – червена като на простолюдието. Но уменията й да подчинява електричеството са я превърнали в смъртоносно оръжие, което сребърнокръвният елит иска да впрегне в своите цели. 

 Кралската фамилия я обявява за измамница, за лъжа. Отрича самата мисъл, че червената и сребърната кръв могат да бъдат равни. Но докато бяга от двореца, Мер открива разтърсваща истина – тя не е единствената от вида си. Мер започва да набира малка войска от други червенокръвни със специални способности, за да ги поведе срещу тираничните им господари.  Това се оказва трънлив път. Трудно й е да избегне опасността да се превърне в същото чудовище като тези, които се опитва да срази. С всеки следващ спасен от кръвожадния взор на новия крал властта на Мер се затвърждава – ала положението й става все по-нестабилно. Дали тежестта на животите, пожертвани в името на бунта, ще я смаже? Или коварството и предателствата са направили сърцето й неподвластно на разкаяние?

 "Стъкленият меч" започва точно от там, откъдето приключи първата част. Повече от доволен съм за това решение, защото виждам, че в повечето книги - авторите често избират времевото прескачане и да ни отведат няколко седмици или дори месеца по-късно. Тук това се е получило добре, защото краят преди година, ни остави в много опасна и вълнуваща сцена и ние успяхме да я продължим точно там, откъдето я оставихме.

 Към героите имам смесени чувства, защото нямам много в списъка с любими, но няма и такива, които да ненавиждам и презирам. Смятам, че главната ни героиня - Мер Бароу, има качества за водещо лице и лидер в антиутопичен роман, но в сравнение с други жени (в подобно на нейното положение) тя бледнее пред тези силни и решителни персонажи. Мер е още в развитие, а автора все още продължава експеримента си с нейния образ, който е направил стъпка напред от позицията си в "Алена кралица". Бароу е тръгнала по пътя на развитие и промяна. Тя е все още невинна, но се опитва да пречупи това си качество и да излезе от пашкула. Надявам, че докрая на тази серия - тя ще стане могъщия завоевател, който крие дълбоко в себе си.

 Кал е другият герой, който е във фаза на трансформация. Той е все още объркан и е поел по пътя да открие себе си като е поставен под ужасяваща дилема - да предаде своя народ и своята сребърна кръв и да се присъедини към бунтовниците или да се обърне срещу приятелите си и да помогне на поданиците си, който копнеят за неговата смърт (благодарение на брат му).

 Любовният триъгълник (или друга геометрична фигура) тук не заемаше особено важно място и дори беше без значение. За момент, успяхме да се отървем от всякакви романтични жестове, преструвки и игри. Тази кратка "почивка" от всички тези взаимоотношения подейства освежаващо. 

 Твърде малко видяхме и от главният злодей - Мейвън. Вярвам, че книгата се нуждаеше от него и неговите пъклени планове и жестоки решения. Радвам се, че все пак не беше напълно изключен и успяхме да видим тази дяволита и така опасна част от него и тук. А и в края на книгата, когато той получи това, което искаше - и победи Мер.

 Продължавам със започнатата преди малко критика. Определено мога да кажа, че романа притежаваше "синдрома на втората книга" (както аз обичам да го наричам). Нека да ви обясня малко повече за него. Много често срещам, първата част в поредица да е много добра и изчерпателна, но много пъти следващата не е толкова добра и оригинална, колкото предходната. Това е така, защото в първата присъстват толкова много елементи, който са ме изненадали и развълнували и просто понякога е трудно за авторите да представят абсолютно същото качество, защото нямат нужните средства за това. "Стъкленият меч" е добър пример. В "Алена кралица" имахме неочакван обрат, който накара всички да говорят. Докато тук липсваше според мен този елемент на неподозирана изненада. Не казвам, че нямаше обрати - напротив имаше, просто не бяха толкова вълнуващи.

 Друг минус, на който ще обърна внимание е представянето на новите герои. Мер събра своята група от "надарени" деца и възрастни, които да помогнат да спрат Мейвън и сложат начало на революцията. Проблемът ми е в самият начин на въвеждане на тези персонажи - смятам, че беше твърде прибързано. Не успях да усвоя и разбера образите на всички, обърках се в имената и способностите им. Наистина ми се иска, Айвярд да беше намерила друг начин да ни ги представи един по един.

 "Стъкленият меч" е малко разочароващо продължение. Все пак, феновете най-вероятно ще я харесат и ще намерят много сцени, който да запомнят. Обратите не спират, въпреки забавеното действие. Смъртта е готова да приеме всеки наш любим герой, а ние изглежда никога не сме готови за това.

Zayn - Mind of Mine (Ревю)

 Измина точно една година откакто Zayn "разби" интернет, а и сърцата на много фенове. Точно на 25 Март, звездата реши да напусне популярната момчешка група One Direction и "да заживее нормален живот на 22 годишен". Една година по-късно, живота му отново е всичко друго, но не и нормален след решението му няколко месеца по-късно да подпише договор с RCA и да даде старт на соловата си кариера. Вчера, първият му самостоятелен албум, озаглавен "Mind of Mine", официално излезе на пазара и във всички стрийминг платформи. Днес, ще направя кратко музикално ревю на неговият проект и като цяло ще изразя мнението си.

02. PILLOWTALK

 Това беше първият сингъл, който чухме от Zayn, след раздялата. Парчето заедно с клипа излезе още през месец януари. То няма да ви изненада с дълбоки изрази, а просто ще ви покаже новото звучене на изпълнителя - напълно различно от това на 1D. С него, той просто показва, че е пораснал младеж, който може да се изказва свободно - това го виждаме от всички "f-бомби", който присъстват в текста. Но "PILLOWTALK" е бърза и ритмична и беше правилният избор за първа песен.

04. BeFour

 "BeFour" е спокойна, но самоуверена песен. Нека се спрем на заглавието и текста, много интересна игра на думи е направил Zayn като думата "before" (преди) е представена като "БъдиЧетири" (или бъдете). Каква случайност, че One Direction е вече от четири члена, хм да наистина - каква случайност. Тук открих и още изрази, който може би се отнасят за взаимоотношенията му с групата като например:

"I can't turn my chords into your song" - Зейн сподели в много интервюта как всъщност не е харесвал стила на групата.

"I've done this before, not like this" - Определено е издавал албум преди, но не по този начин.

07. INTERMISSION: floWer

 Тази песен, първоначално ме шокира, но определено трябваше да присъства в аблума. Изпята е на урду - родният език на баща му. Въпреки, че е само минута и 44 секунди, тя показва, че Зейн е горд с произхода си и е готов да го докаже. Винаги съм се възхищавал на изпълнители, който правят това и не забравят откъде са тръгнали. А превода на хипнотизиращия текста е следният: 

"Докато цветето на тази любов не разцъфне,

това сърце няма да е в мир"

08. BoRdErSz

 Определено, това е една от любимите ми песни в албума - ритмична и готина. Шепотът заедно с вибрацията в нотите се е получил невероятно. Лесно може да ви влезе в главата и трудно да излезе оттам. Това ще е парчето, което най-много ще си припявам тези дни. 

12. Truth

 Бавна, спокойна, но тайно динамична, "Truth" е най-дълбоката му песен до този момент. Тя дава възможността на Зейн просто да изкаже това, което мисли по най-уникалния начин. Получила се е много добре. Имам чувството, че за най-хубавите тракове нямам какво толкова да кажа - защото те са просто толкова оригинални и красиви. Просто трябва да ги чуете за да усетите това, което и аз.

 "Mind of Mine" е проект, който крещи промяна и самостоятелност. С него Zayn ни показва кой е всъщност и какво харесва. Споделя колко удобно се чувства, че най-накрая може да бъде себе си. Албума ще ви изненада със свежи и автентични парчета. Задължително му дайте шанс.

"Тъмна Дарба" от Александра Бракен

 Здравейте, отново съм тук за да представя още едно ревю на още една книга. Наскоро прочетох "Тъмна Дарба" от Александра Бракен и реших по обичай, да изкажа мнението си. В ревюто ще има спойлери затова ви съветвам първо да сте прочели книгата, преди да го прочетете, но ако все пак искате да разберете мислите ми относно книгата, просто внимавайте за спойлери.
 Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да подтикне родителите й да я заключат в гаража и да повикат полицията. Нещо, което я изпраща в Търмънд, брутален правителствен „рехабилитационен лагер“. В действителност Руби успява да преживее мистериозното заболяване, което погубва повечето деца в Америка. Но тя и останалите като нея оцеляват, като се сдобиват с нещо много плашещо – умения, които не могат да контролират. Вече на шестнайсет, Руби е една от опасните.

 Това е първа книга от една нова антиутопична YA трилогия. Бях я срещал преди из интернет пространството, но нямах представа за какво става на въпрос. Благодарение на издателство ЕГМОНТ, тази година ще имаме възможността да разберем. Няма как да не призная, че съм впечатлен от тази първа част. В началото започнах много несигурно към нея, действията ми бяха леко бавни и монотонни, определено се бях притеснил - дали книгата изобщо ще ми хареса. Бях подготвен за разочароващ провал, но постепенно с развитието на историята и на самите герои всичко си дойде на мястото и 100 страници по-късно не можех да оставя книгата, докато не я завърша. Тя наистина те завладява, но така става, когато нещо е много добро и интересно. Затова, ако имате проблем с проточващи се действия и възникне някакъв проблем докато я четете, не я оставяйте - преминете тази част смело и авторката ще си свърши работата. Обещавам.

 Време е да поговорим и за нашата главна героиня - Руби. Тя е един много сложен герой, както са и всички герои в този жанр. Не мисля, че в антиутопиите има лесни и обикновени персонажи, защото винаги те са преживели нещо много тежко в миналото си и най-често се борят здраво срещу злото, както прави и нашето момиче. Тя е била напълно нормално дете - ходила е на училище, завързвала е приятели, докато един ден промените в света най-накрая не я застигат.
 А какви са всъщност тези промени в света - главният проблем е болестта ОМИН, която се е превърнала в глобална пандемия. Буквално, този вирус убива деца на възраст от 10 до 16 години. Докато, оцелелите започват да придобиват странни способности и са наречени Пси-деца. Честно казано, не ми хареса начина, по който беше изграден света, и обвинявам дългите описания за забавеното действие в началото на романа. Така и не успях да придобия голяма представа за възможностите на Пси-децата. Разбрах, че са разделени по цвят, и бях доволен от количеството информация за способностите на оранжевите - но някак си не беше обърнато голямо внимание на другите дарби като червената, зелената и синята и не успях да се ориентирам.

 Нещо, за което исках също да поговоря са съпътниците на Руби и отбора, който се сформира от нея, Лиъм, Дунди и Зу. Обичам, когато зад главните герои стоят техните приятели, готови да помогнат с каквото и да е (като Лиъм) или да ни позабавляват и разсеят за малко (като Дунди). Определено те донесоха много към историята.
 Нямам как да не обърнем и внимание на големият лош злодей. Тук той първо ни беше представен като добра фигура, която може да спаси нашите герои и дори света. Кланси беше символа на надеждата, но всичко завърши с предателство, защото не всичко е такова каквото изглежда. Приятелят на Руби, човека, който уж я разбираше всъщност не беше решителния лидер, за който се представяше. Не харесвах Кланси, но все пак той не беше изграден за обич и смятам, че отново ще се срещнем с него.
 За мен много важно е как ще свърши една книга, от края и мога да направя извод за цялата история до момента и нека да ви кажа - финала на тази книга беше определено запомнящ се. Мисля, че чувствата, който се пробудиха в мен, скоро няма да утихнат. Не и докато не прочета втората част, озаглавена "Never Fade" - имам нужда от продължението и то сега. Настроен съм оптимистично за развитието на трилогията, вярвам, че ще видим още много, ще срещнем нови лица и ще усещаме два пъти по-силно.

 "Тъмна Дарба" е нов загадъчен роман, който ще провокира сетивата ви, ще ви накара да искате още и още, докато желанието ви не стихне, и докато сърцето ви не бъде разбито.