Reign TV Tag

 Докато съм в така наречения reading slump (книжна депресия), реших да се фокусирам върху сериалите си. Затова реших да измисля някаква идея за тях и случайно попаднах на този таг, вдъхновен от продукцията "Reign", която току-що се завърна с нови епизоди по The CW.

 1. Мери - Силна и решителна женска героиня  - Тук имам много опции, но ще се спра на Куки от "Empire" (Империя). Тя е безстрашна, опасна и много дива, а безкрайната любов, която изпитва към семейството си я прави перфектният женски персонаж, на който да се уповаваш. 

 2. Францис - Герой с тъмни тайни, но голямо сърце - Не исках отговора да бъде очевиден, но мисля, че Оливър от "Arrow" (Стрелата) отговаря на това описание. Всички знаем за тъмното му минало на острова и тайните, които крие, но зад всичката тази мистерия се крие едно добро сладко момче, което обича приятелите и семейството си.

 3. Катрин - Герой с проблемно минало, едновременно добър и лош - Трябва ни герои, който да мразя и обичам по едно и също време. Идват ми на ум Петра от "Jane the Virgin" (Непорочната Джейн), която забъркваше неприятности в първия сезон, но после ми стана толкова интересна и забавна за гледане. Както и Каи от "The Vampire Diaries" (Дневниците на вампира), който обожавах в ролята на злодей. 

 4. Баш - Герой, който не можеш да не боготвориш заради качествата му - Един от новите ми любими герои е Лив от "iZombie". Тя има пълният пакет качества за добър герой, макар че се държи различно във всеки епизод, ние знаем коя е истинската Оливия. 

 5. Хенри - Герой, чиято смърт те е съсипала - Да, сякаш е възможно това да е само един. ВНИМАНИЕ! Следните редове съдържат спойлери, тъй като говорим все пак за умрели персонажи. Никой не прави смъртта по-добре от "Game of Thrones" (Игра на Тронове) затова... Нед Старк, Джон Сноу, Кал Дрого и епичната "Кървава сватба", на която видяхме как 1/2 от Старките измира. Списъкът продължава и с...Лео от "Chasing Life" (Борба за живот), сем.Грейсън от "Revenge" (Отмъщението), Половината каст от "The Walking Dead" (Живите мъртви), Алисън от "Teen Wolf", Еди от "The Flash" (Светкавицата) и списъка продължава...

 6. Кена - Герой, чиято съдба мислехте, че ще е различна - Ами, не очаквах тази внезапна промяна на Белами от "The 100" и определено не ми харесва. Но много често се случва разминаването между идеите на зрителите и тези на сценариста. 

 7. Гриър - Герой, готов да се жертва за приятелите си - Какъв по-добър избор от Бари (The Flash). Той е любимият ми супергерой - скромен и леко странен, но същевременно сърдечен и решителен. Run, Barry, RUN!

 8. Лола - Герой, който ви е предал - Едно от най-големите предателства, който не съм очаквал никога, беше това на Уорд от "Agents of SHIELD" (Агентите на ЩИТ). Никога не съм си и помислял, че има предател в отбора, и то един от любимите ми герои. Did you have to do this? I was thinking that you could be trusted.

 9. Лейт - Лоялен герой, който се приели в сърцето си без проблем - Майкъл от "Jane the Virgin". В началото на сериала бях отбор Рафаел,  но по-късно разбрах, че съм на грешната страна. Майкъл е лоялен, сладък, безгрижен - иска ми се дори да го познавах и да сме приятели в реалния живот.

 10. Нострадамус - Герой, който създава неприятности  - Почти във всеки сериал има по няколко злодея, затова ще е грях, ако посоча само един. Ще пропусна този последен въпрос.

 Това беше всичко за сега. Надявам се този таг да ви е харесал, не знам колко от вас гледат сериали, затова не тагвам никого отново, но ако имате желание - направете го.

Кога ще мога да чета, пиша и чувствам отново?

 Здравейте, приятели и доверени читатели. На вярно сте забелязали колко неактивен съм напоследък в блога. Може би ще решите, че това е заради някакъв натоварен график или липса на идеи, но всъщност проблема е много по-голям и тъмен - отново съм в читателска депресия или така наречения reading slump. От около два месеца страдам от тази тежка "болест" и не мога да се оправя. Искам да прочета толкова много книги, но не го правя. Отивам в книжарницата - купувам нови и стари заглавия като невидял, прибирам се вкъщи - отварям книгата, прочитам точно една страница и желанието ми вече изчезва. А до края на главата, вече съм загубил целият смисъл на думите в литературния текст. 

 Депресията в четенето се отрази и на блога ми - няма я и тръпката от писане на ревюта и постове, дори таговете ми се виждат тежки. Като цяло е огромен хаос. С големи мъки завършвам, която и да е публикация, и с безинтерес почти всяка глава. Гледах много видео материали затова как да изляза от тази депресия - но нито един от съветите на други читатели с моя проблем - не помогна.

 Не знам кого или по-точно какво мога да обвиня. Все си мисля, че това са сериалите - в повече са ми, но не мога да ги изоставя, защото си имам график за гледане и ако не изгледам 27-те епизода, които са ми предвидени за рамките от една седмица - става лошо. Така естествено остава и по-малко време за книгите ми. А споменах ли, че дори изостанах с цели две книги от goodreads предизвикателството си . 

 Надявам се, че всичко ще се оправи - ако не се, трябва да открия някакво лечение, защото това не може да продължава толкова дълго. Благодаря ви, че ме изслушахте (донякъде), ще се видим съвсем скоро (дано). Ако случайно имате някакъв съвет, който ще ми помогне - ще се радвам да го чуя, защото в момента имам голяма нужда.

Burn, Rewrite or Reread Book Tag

 Дойде времето и за поредния вълнуващ таг. Много се извинявам, че се позабавих с него - беше планирано да го публикувам още в понеделник, но знаете как е - училище. Най-вероятно сте го видели и в други блогове, но все пак да обясня - ще разполагам с три произволни заглавия на книги, като от тях трябва да реша коя книга бих изгорил, коя пренаписал и коя ще препрочета. Избрах случайни заглавия (с помощта на генератор) и ето какво се падна...

Благодаря на Кая за тага.

Първи Рунд - 

"Първият гроб отдясно" - Д.Джоунс,  "Тъгата на сукубата" - Р.Мийд, "Цялата истина в мен"

 Добро начало. Бих казал, че ще препрочета "Цялата истина в мен", защото разбрах смисъла й чак след като прочетох книгата и ми се иска да усетя всички тези хубави емоции отново. Ще изгоря "Тъгата на сукубата", тъй като тя ми е най-малко любима от тези заглавия и ще пренапиша "Първият гроб отдясно" като може би бих ускорил процеса на действие.

Втори Рунд -

"Безкрайното море" - Р.Янси, "Ангелският експеримент" - Патерсън, "Изпепелени" - Дж.Багът

Казвам директно, че ще изгоря "Безкрайното море" - нищо лично, но просто харесвах толкова много поредицата, докато не се появи тази втора книга... Ще препрочета историята на Максимум Райд, защото книгата беше написана по много свеж и лек начин, въпреки сюжета и дори като говоря в момента за нея, искам този прочит да се случи още сега. И със сигурност ще пренапиша "Изпепелени" заради финала на трилогията.

Трети Рунд - 

"Чудовища" - Илса Бик, "Чисти", "Момиченцето с всички дарби"

 От тези три книги, най-много харесвам "Чисти" затова ще и дам препрочитане. "Момиченцето с всички дарби" беше добър роман, но не достатъчно добър - има какво да се редактира и пренаписва, затова знаете къде попада това. И "Чудовища" ще отиде в пещта и изобщо няма да съжалявам за това жестоко, но заслужено дело.

Четвърти Рунд - 

"Островът на изгубените", "Скай" и "Последната игра: Поканата"

 Тук бих или пренаписал всички или поне да изгоря няколко. Да кажем, че ще изгоря "Скай", защото тя ми е най-антипатична и клиширана. Ще пренапиша "Островът на изгубените" за да  не се наложи да я прочета. И ще дадем още едно око на "Последната игра: Поканата". Надявам се да не бях твърде суров в този финален рунд.

"Стъкленият меч" от Виктория Айвярд - Ревю

 Днес сме тук за да обсъдим "Стъкленият меч" - книга втора от поредицата "Алена кралица" от Виктория Айвярд. Почти съм убеден, че сте чували за нея - дебютния роман на авторката и осигури място сред бестселърите на NYTimes, а обратите в него предизвикаха бурни реакции сред читателите.

 Благодаря много на издателство Сиела и The Crazy Admins за предоставената възможност!

 Кръвта на Мер Бароу е червена – червена като на простолюдието. Но уменията й да подчинява електричеството са я превърнали в смъртоносно оръжие, което сребърнокръвният елит иска да впрегне в своите цели. 

 Кралската фамилия я обявява за измамница, за лъжа. Отрича самата мисъл, че червената и сребърната кръв могат да бъдат равни. Но докато бяга от двореца, Мер открива разтърсваща истина – тя не е единствената от вида си. Мер започва да набира малка войска от други червенокръвни със специални способности, за да ги поведе срещу тираничните им господари.  Това се оказва трънлив път. Трудно й е да избегне опасността да се превърне в същото чудовище като тези, които се опитва да срази. С всеки следващ спасен от кръвожадния взор на новия крал властта на Мер се затвърждава – ала положението й става все по-нестабилно. Дали тежестта на животите, пожертвани в името на бунта, ще я смаже? Или коварството и предателствата са направили сърцето й неподвластно на разкаяние?

 "Стъкленият меч" започва точно от там, откъдето приключи първата част. Повече от доволен съм за това решение, защото виждам, че в повечето книги - авторите често избират времевото прескачане и да ни отведат няколко седмици или дори месеца по-късно. Тук това се е получило добре, защото краят преди година, ни остави в много опасна и вълнуваща сцена и ние успяхме да я продължим точно там, откъдето я оставихме.

 Към героите имам смесени чувства, защото нямам много в списъка с любими, но няма и такива, които да ненавиждам и презирам. Смятам, че главната ни героиня - Мер Бароу, има качества за водещо лице и лидер в антиутопичен роман, но в сравнение с други жени (в подобно на нейното положение) тя бледнее пред тези силни и решителни персонажи. Мер е още в развитие, а автора все още продължава експеримента си с нейния образ, който е направил стъпка напред от позицията си в "Алена кралица". Бароу е тръгнала по пътя на развитие и промяна. Тя е все още невинна, но се опитва да пречупи това си качество и да излезе от пашкула. Надявам, че докрая на тази серия - тя ще стане могъщия завоевател, който крие дълбоко в себе си.

 Кал е другият герой, който е във фаза на трансформация. Той е все още объркан и е поел по пътя да открие себе си като е поставен под ужасяваща дилема - да предаде своя народ и своята сребърна кръв и да се присъедини към бунтовниците или да се обърне срещу приятелите си и да помогне на поданиците си, който копнеят за неговата смърт (благодарение на брат му).

 Любовният триъгълник (или друга геометрична фигура) тук не заемаше особено важно място и дори беше без значение. За момент, успяхме да се отървем от всякакви романтични жестове, преструвки и игри. Тази кратка "почивка" от всички тези взаимоотношения подейства освежаващо. 

 Твърде малко видяхме и от главният злодей - Мейвън. Вярвам, че книгата се нуждаеше от него и неговите пъклени планове и жестоки решения. Радвам се, че все пак не беше напълно изключен и успяхме да видим тази дяволита и така опасна част от него и тук. А и в края на книгата, когато той получи това, което искаше - и победи Мер.

 Продължавам със започнатата преди малко критика. Определено мога да кажа, че романа притежаваше "синдрома на втората книга" (както аз обичам да го наричам). Нека да ви обясня малко повече за него. Много често срещам, първата част в поредица да е много добра и изчерпателна, но много пъти следващата не е толкова добра и оригинална, колкото предходната. Това е така, защото в първата присъстват толкова много елементи, който са ме изненадали и развълнували и просто понякога е трудно за авторите да представят абсолютно същото качество, защото нямат нужните средства за това. "Стъкленият меч" е добър пример. В "Алена кралица" имахме неочакван обрат, който накара всички да говорят. Докато тук липсваше според мен този елемент на неподозирана изненада. Не казвам, че нямаше обрати - напротив имаше, просто не бяха толкова вълнуващи.

 Друг минус, на който ще обърна внимание е представянето на новите герои. Мер събра своята група от "надарени" деца и възрастни, които да помогнат да спрат Мейвън и сложат начало на революцията. Проблемът ми е в самият начин на въвеждане на тези персонажи - смятам, че беше твърде прибързано. Не успях да усвоя и разбера образите на всички, обърках се в имената и способностите им. Наистина ми се иска, Айвярд да беше намерила друг начин да ни ги представи един по един.

 "Стъкленият меч" е малко разочароващо продължение. Все пак, феновете най-вероятно ще я харесат и ще намерят много сцени, който да запомнят. Обратите не спират, въпреки забавеното действие. Смъртта е готова да приеме всеки наш любим герой, а ние изглежда никога не сме готови за това.