събота, 9 април 2016 г.

"Стъкленият меч" от Виктория Айвярд - Ревю


 Днес сме тук за да обсъдим "Стъкленият меч" - книга втора от поредицата "Алена кралица" от Виктория Айвярд. Почти съм убеден, че сте чували за нея - дебютния роман на авторката и осигури място сред бестселърите на NYTimes, а обратите в него предизвикаха бурни реакции сред читателите.

 Благодаря много на издателство Сиела и The Crazy Admins за предоставената възможност!

 Кръвта на Мер Бароу е червена – червена като на простолюдието. Но уменията й да подчинява електричеството са я превърнали в смъртоносно оръжие, което сребърнокръвният елит иска да впрегне в своите цели. 
 Кралската фамилия я обявява за измамница, за лъжа. Отрича самата мисъл, че червената и сребърната кръв могат да бъдат равни. Но докато бяга от двореца, Мер открива разтърсваща истина – тя не е единствената от вида си. Мер започва да набира малка войска от други червенокръвни със специални способности, за да ги поведе срещу тираничните им господари.  Това се оказва трънлив път. Трудно й е да избегне опасността да се превърне в същото чудовище като тези, които се опитва да срази. С всеки следващ спасен от кръвожадния взор на новия крал властта на Мер се затвърждава – ала положението й става все по-нестабилно. Дали тежестта на животите, пожертвани в името на бунта, ще я смаже? Или коварството и предателствата са направили сърцето й неподвластно на разкаяние?

 "Стъкленият меч" започва точно от там, откъдето приключи първата част. Повече от доволен съм за това решение, защото виждам, че в повечето книги - авторите често избират времевото прескачане и да ни отведат няколко седмици или дори месеца по-късно. Тук това се е получило добре, защото краят преди година, ни остави в много опасна и вълнуваща сцена и ние успяхме да я продължим точно там, откъдето я оставихме.

 Към героите имам смесени чувства, защото нямам много в списъка с любими, но няма и такива, които да ненавиждам и презирам. Смятам, че главната ни героиня - Мер Бароу, има качества за водещо лице и лидер в антиутопичен роман, но в сравнение с други жени (в подобно на нейното положение) тя бледнее пред тези силни и решителни персонажи. Мер е още в развитие, а автора все още продължава експеримента си с нейния образ, който е направил стъпка напред от позицията си в "Алена кралица". Бароу е тръгнала по пътя на развитие и промяна. Тя е все още невинна, но се опитва да пречупи това си качество и да излезе от пашкула. Надявам, че докрая на тази серия - тя ще стане могъщия завоевател, който крие дълбоко в себе си.
 Кал е другият герой, който е във фаза на трансформация. Той е все още объркан и е поел по пътя да открие себе си като е поставен под ужасяваща дилема - да предаде своя народ и своята сребърна кръв и да се присъедини към бунтовниците или да се обърне срещу приятелите си и да помогне на поданиците си, който копнеят за неговата смърт (благодарение на брат му).
 Любовният триъгълник (или друга геометрична фигура) тук не заемаше особено важно място и дори беше без значение. За момент, успяхме да се отървем от всякакви романтични жестове, преструвки и игри. Тази кратка "почивка" от всички тези взаимоотношения подейства освежаващо. 
 Твърде малко видяхме и от главният злодей - Мейвън. Вярвам, че книгата се нуждаеше от него и неговите пъклени планове и жестоки решения. Радвам се, че все пак не беше напълно изключен и успяхме да видим тази дяволита и така опасна част от него и тук. А и в края на книгата, когато той получи това, което искаше - и победи Мер.
 Продължавам със започнатата преди малко критика. Определено мога да кажа, че романа притежаваше "синдрома на втората книга" (както аз обичам да го наричам). Нека да ви обясня малко повече за него. Много често срещам, първата част в поредица да е много добра и изчерпателна, но много пъти следващата не е толкова добра и оригинална, колкото предходната. Това е така, защото в първата присъстват толкова много елементи, който са ме изненадали и развълнували и просто понякога е трудно за авторите да представят абсолютно същото качество, защото нямат нужните средства за това. "Стъкленият меч" е добър пример. В "Алена кралица" имахме неочакван обрат, който накара всички да говорят. Докато тук липсваше според мен този елемент на неподозирана изненада. Не казвам, че нямаше обрати - напротив имаше, просто не бяха толкова вълнуващи.
 Друг минус, на който ще обърна внимание е представянето на новите герои. Мер събра своята група от "надарени" деца и възрастни, които да помогнат да спрат Мейвън и сложат начало на революцията. Проблемът ми е в самият начин на въвеждане на тези персонажи - смятам, че беше твърде прибързано. Не успях да усвоя и разбера образите на всички, обърках се в имената и способностите им. Наистина ми се иска, Айвярд да беше намерила друг начин да ни ги представи един по един.



 "Стъкленият меч" е малко разочароващо продължение. Все пак, феновете най-вероятно ще я харесат и ще намерят много сцени, който да запомнят. Обратите не спират, въпреки забавеното действие. Смъртта е готова да приеме всеки наш любим герой, а ние изглежда никога не сме готови за това.

3 коментара:

  1. Страшно ми хареса ревюто ти! И особено това за "синдрома на втората книга" - напълно съм съгласна, че книгата не бе достатъчно вълнуваща, а колкото до новите герои - и на мен ми се искаше да ги опозная повече, но да се надяваме, че ще имат по - голяма роля в следващата книга :)

    ОтговорИзтриване
  2. Много хубаво ревю! Мненията ни относно тази книга много се доближават. Определено "Стъкленият меч" е доста слабо продължение на така хубавата поредица. Колкото и да харесвах Мер в първата книга, в тази ми страшно антипатична и на моменти ми се искаше да я удуша с голи ръце. :Д:Д

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Точно така. Толкова много смесени чувства... =D

      Изтриване