вторник, 8 декември 2015 г.

"Алена кралица" - Виктория Айвярд (Ревю)


 Най-накрая и тази книга е отбелязана в списъка с прочетени за 2015. Днес ще ви говоря за "Алена кралица" на Виктория Айвярд, която прочетох много наскоро. Само ще споделя преди да съм започнал, че тази книга нанесе доста голям удар в емоциите ми, а това отдавна не се бе случвало. 
 Постарах се в ревюто да няма никакви спойлери, въпреки че толкова много исках да ги споделя, но не поех риска да издам нещо на някого, затова може да четете свободно.
 Отдавна следя отзивите и мненията за "Алена кралица", още когато тя излезе в САЩ през Януари се заинтересувах към тази нова YA история. Благодарение на някои буктюбъри разбрах, че тази книга ще ме изненада и ще се превърне в един от бестселърите за 2015. А, то така си и стана. За мое огромно щастие, издателство Сиела решиха да издадат книгата на български още през втората половина на тази година, за което им благодаря от все сърце.
 Сега е време да ви кажа и за какво се отнася тя. Става дума за светът на Мер Бароу, който е разделен според цвета на кръвта: червена или сребърна. Мер и семейството ѝ са Червени – те са от простолюдието, смирени, поробени, съществуват, за да служат на сребърнокръвния елит, чиито свръхестествени сили ги правят почти равни на боговете. Мер търси прехрана на улиците, краде каквото може, за да помогне на семейството си да оцелее, загубила е надежда за бягство от гетото, което е неин дом. Но когато по странен обрат на съдбата е наета като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо немислимо. Чудо. Катастрофа! Мер открива пред очите на благородниците и двамата принцове, че притежава тайнствена сила… Но как е възможно, когато кръвта ѝ не е сребърна?


 Ако не сте прочели още "Алена кралица" или четете за първи път анотацията, може би веднага открихте прилики с някои други поредици като "Изборът", "Разбий ме", а и други антиутопични книги, което леко ме дразнеше първите 200 страници, но втората половина от книгата я показва в тотално различна светлина и по-лесно се разбира самия сюжет и целта на авторката.
 Заради приликата между световете, дори главната героиня ми се видя леко позната. При нея имаме типичния модел на "бедно момиче става принцеса". Само, че Мер Бароу не се превръща в натруфена кралица (поне не отвътре). Докато е облечена със скъпи рокли и бижута, Мер не забравя коя е, не позволява да се изгуби в света на бляскавото и магичното. Тя пази всеки един спомен за семейството, приятелите и стария си живот. Въпреки че, е принудена да захвърли цялата си самоличност на червеното бедно момиче, тя помни корените си и не забравя братята и сестра си, родителите си, Килорн, и най-вече не забравя себе си.



 В историята участват и други герои, като заможните братя Кал и Мейвън, който са любовния интерес на Мер в книгата. Имаме Кал - тренираният войник и бъдещ крал, който сдържа емоциите си, но никога не успява да прикрие чувствата си при срещите си с Мер. И Мейвън - по-загадъчният брат, по-чувствителния и по-внимателния (поне според мен). А, да и Килорн - приятел от детсвото на Мер, за който тя е готова да направи всичко. От всичките тези силни мъжки персонажи, не мога да не споделя, че най ми симпатизираше Мейвън - заради начина, по който се държеше с останалите и най-вече с годеницата си.
 Сега да поговорим и за стила на писане. Като за дебютен роман, Виктория Айвярд се е справила много добре, не и поставям отлична оценка, но има уменията да я достигне. Света е изграден много внимателно и прецизно, самият свят ми се струва доста сложен и наистина се изисква голям талант за да постигнеш изграждането му без познатите скучни и еднолични епитети и сравнения. Единствените ми забележки са части от историята, които са леко клише и можеше да бъдат променени в нещо по-динамично. Радвам се, че във втората част на книгата нещата се позабъркаха и се случеха някои неочаквани моменти и обрати. А, аз винаги обичам добрия обрат.


  "Алена кралица" е едно завладяващо начало към един нов и великолепен свят. История за едно момиче, което търси своето място в обществото, намира го и започва да се бори за него. История за войната. История за несправедливостта, неправдата и алчността.



 Ето едно интересно видео за това как сами може да си направите и короната на "Алената кралица", стига да имате умения и да ви се занимава.

1 коментар:

  1. Напълно съгласна съм с теб ❤ книгата е великолепна и разбира се се превърна в една от любимите ми ❤ Сърцето ми се пръсна на МИЛИОН пърченца след обрата в последните 100 страници от книгата ... Виктория Айвярд успя да ме изкара извън кожата ми и да ме накара да не оставя тази книга докато не прочета и последната страница ❤ Страхотно ревю, БРАВО ❤

    ОтговорИзтриване