Днес съм тук за да дискутирам "Перфектна Химия" от Симон Елкелес - една история, която ми въздейства и развълнува страшно много. Ревюто съдържа спойлери, затова препоръчвам първо да сте прочели книгата, но все пак решението си остава ваше. За емоциите си и самото ми преживяване, четейки ще разберете сега.
В гимназията Феърфийлд, в предградията на Чикаго, всички знаят, че общуването между съученици от южната и северната част на града може да бъде взривоопасно. Бритни Елис живее в северната. Тя е богата и красива, златното момиче на училището. С една дума - има перфектен живот. Или поне умело успява да накара всички около нея да вярват в това. Но зад безупречната репутация на Бритни се крият сложни семейни отношения... Алехандро Фуентес, живее в южната - бедняшката част на града. Той е корав и груб, известен сред съучениците си като лошото момче, член на опасната банда „Кървавите латиноси“, от която можеш да се откачиш единствено с цената на живота си. Затова никой не е наясно с най-голямата му тайна – желанието му да излезе от бандата и да постъпи в колеж. Когато през последната година от гимназията Бритни и Алекс са принудени да си партнират в часовете по химия, те изобщо не са очаровани. А арогантността на Алекс му изиграва лоша шега, когато се хваща на бас с един от приятелите си, че ще успее да свали Бритни. И когато между двамата започват да прескачат искри, никой не предполага, че това, което е започнало като невинна игра, съвсем скоро ще се превърне в сериозна опасност, когато бандата се почувства застрашена...
"If there's one thing I learned, it's that nobody is here forever. You have to live for the moment, each and every day . . . the here, the now."
Оказва се, че книгата е част от поредица, но следващите книги от нея не са свързани с главната история в тази книга. Останалите части разказват за други герои, просто в същият опасен и интригуващ свят. Затова, не се притеснявайте, това не е една от онези дълги романтични истории без край. Книгата си съществува напълно самостоятелно и си има страхотно начало и задоволяващ край.
Ще отделя време да оценя и корицата, защото наистина ми харесва - толкова е свежа и "крещи" любов още щом я видиш. Радвам се, че от Ибис са решили да променят оригиналната корица.
А сега, към същинската част. Знам, че всичко това ви звучи много клиширано - доброто момиче се влюбва в лошото момче, което толкова много мрази в началото? Искам да кажа.. хайде, де - това вече излезе от мода. Но "Перфектна химия" не е това, което си представяш. Тя е повече от любовна история - тя разкрива социални проблеми, разглежда трудни семейни взаимоотношения и засяга сериозни теми. От опасния живот на един тинейджър до това да прикриваш истинската си самоличност. В книгата се преплитат много идеи, които водят до размирици в чувствата на читателя.
“You are the one girl that made me risk eveything for a future worth having.”
Нищо нямаше да е така въздействащо, ако не бяха главните ни герои. Автора ни запознава първо с Бритни Елис. В началото на книгата, тя е описана като богатото момиче с перфектното тяло и идеално гадже, но не всичко е такова, каквото изглежда. Бритни е много далеч от идеала на перфектното момиче. Тя непрекъснато се тревожи за сестра си Шели, която е болна от ужасната церебрална парализа, и изглежда е единствената, която се интересува от нея. Караниците с майка й, и поста на капитан на мажоретките са още една част от напрегнатият и натоварен живот, който се променя след като тя е сложена да си партнира с опасния Алекс Фуентес в часовете по химия. Определено, Бритни е наистина състрадателна и грижовна. Връзката й със сестра и беше просто... красива и вдъхновяваща, а е наистина трудно да запазиш себе си, когато всички други очакват да си някой друг.
Алекс е син на вдовица, неговият баща е бил прострелян, когато той е бил едва на шест години по време на сделка с наркотици. След смъртта му, Алекс няма друг избор освен да се включи в жестоката група "Кървавите латиноси" за да защити семейството си и хората, който най-много обича. Той е много проблемен герой, но не по избор. Всъщност голямата му мечта е да следва в колеж, но заради положението, в което е попаднал това никога няма да се случи. Нямаше как да не изпитам съжаление към него, защото всичко, което той искаше е обикновен живот, далеч от побоищата и престрелките. Той също беше изградил силна връзка със семейството си и най-вече с приятеля си Пако, който допринасяше с хумор и свежест в живота на Алекс.
"I never stopped loving you. Even when I tried desperately to forget you, I couldn't."
История на Алекс и Бритни започва с един несериозен бас, който довежда до една голяма и чиста любов. Всичко беше описано толкова страстно и красиво, че беше почти невъзможно за мен да не се влюбя в тези герои и техните взаимоотношения. Най-много ми хареса това, че можахме да разгледаме и двете гледни точки на героите и разбрахме всъщност колко различни и колко перфектни са заедно. Двамата се допълваха толкова добре и съм супер щастлив от развитието им през цялата книга.
Определено трябва да има повече такива романи, който ще ти напомнят за първата любов, но и ще те държат в реалността като ти напомнят за несправедливостта на живота. "Перфектна Химия" ти дава възможност да преоткриеш стари емоции и отново да се влюбиш. (макар и в художествени герои)
