четвъртък, 21 юли 2016 г.

"Самодива" от Краси Зуркова - Ревю.


ВНИМАНИЕ ПОСТА СЪДЪРЖА СУРОВА КРИТИКА!

 Днес ви представям ревюто си за "Самодива" от Краси Зуркова, която прочетох наскоро. Ако не сте чували за тази книга наистина ще се изненадам, защото тя се чакаше с нетърпение от много читатели и нашумя още веднага след като беше издадена. Редно е да спомена, че книгата влезе в много български класации за най-много продажби и се съмнявам да сте я пропуснали. Аз съм сигурно един от последните хора, които са прочели тази книга, защото повечето от вас я прочетоха веднага след излизането ѝ, но аз нямах времето и възможността да я прочета тогава. Затова се и забавих с ревюто.
 Трябва да ви предупредя, защото в следващите редове ще разкрия моето различно и непопулярно мнение. Дълго се колебаех дали изобщо да публикувам този пост, защото се страхувах, че ще си помислете, че съм някакъв хейтър, който не харесва нищо и търси само "лошото". Все пак, щом четете това, значи съм се решил все пак да изразя и моята страна. Смятам, че не трябва да пишем ревюта само за книги, които харесваме, а трябва свободно да изразяваме мнението си по всички въпроси и гледни точки. Дори и то да не е толкова позитивно и сладко, и да не се хареса на повечето хора. Все пак няма нищо лошо в това да си различен и да имаш индивидуално и независимо от другите мнение.
 Ако случайно не знаете за какво става въпрос в тази книга, набързо ще ви въведа в нея. В "Самодива" проследяваме историята на Теодора Славин, която заминава за Принстън да следва мечтите си. Там тя се запознава с нова култура и нови хора, сред които и загадъчния Рис и неговия брат Джейк, които преобръщат живота ѝ. Теа тръгва по следите на изгубената си сестра, за да открие нови мистериозни светове и да разбули дълбоко пазени тайни. 
 Първият ми проблем с книгата започва още от героите или по-скоро техните отношения. Имаме любовен триъгълник. Добре, нищо необичайно. В повечето книги това присъства. Между братя. О,не! Коя година сме? Защото очевидно аз не съм в 2016. Нямаме нужда от продължение нито на "Дневниците на вампира", нито на "Здрач". Определено не ми се чете повече за момиче и нейната дилема между неустоими роднини. Сигурен съм, че това излезе от мода още през 2011. Според мен, литературата трябва да "еволюира" с годините и с всяка изминала година очаквам нови оригинални идеи. Нямам нужда от еднообразни сюжетни линии.
 Някои хора ми казаха, че книгата била написана за "американската аудитория" затова някои определени сцени били абсурдни. Какво изобщо трябва да означава това? Че книгата е "олекотена" за да може американските читатели да я разберат? Не мисля, че те са толкова глупави, че да имат нужда от каквато и да е литературна помощ. Намирам това за крайно обидно и изобщо не е добро обяснение за някои от сцените. 
 Романтиката. Какво е една книга без малко любов? Очевидно би била по-добра. Изобщо не усетих никаква химия между нито един от героите. Всичко ми се стори толкова принудено и най-вече нелепо. За да се аргументирам ще изложа следните цитати и сцени от книгата като след прочитането им имах нужда от огромна почивка. (ВНИМАНИЕ! Предстои сарказъм)
 "Но все пак имаше и по-лоши неща от това да те „преследва“ или „притежава“ мъж като Рис. И каква беше тази американска мания относно преследването? В България нямахме дори точен превод на американския термин. Там хората изразяваха емоциите си по най-различни начини и това мъж да преследва жена си беше в реда на нещата, вместо да граничи с криминално престъпление."
 Всички обичаме да бъдем преследвани понякога. Няма нищо обезпокоително в случая. 



"– Защото… ти дори не ме познаваш. – Не ми трябва да те познавам. – Красивите му очи бяха безмилостни. – Трябва ми да те имам."
Няма проблем. Напълно позволено е да се отнасяш към жена като към с предмет. Все пак тя е просто едно притежание. Няма от какво да се боите, читатели. 

"– Няма никакво „ние“, Теа. Не възнамерявам да те деля с никого."
Да имаш личен живот? Сериозно ли, Теа? Естествено това изобщо не е абсурдно, много е романтично, нали? 

 Време да поговоря малко и за митологията в сюжета. Въпреки че не съм чел други такива книги, в които се преплита мит и реалност, нямах проблем със самите легенди тук, а по-скоро с количеството им. Бяха много описателни, тежки и определено не по вкуса ми. Все пак харесах идеята за самодивите. Те "събудиха" любопитството ми още в пролога, но включването на други свръхестествени създания по-скоро навреди на историята, отколкото помогна.
 Дадох 2/5 звезди на книгата, които тя получи заради неща, които не бяха свързани със сюжета - например невероятната корица, удобното издание и симпатията ми към Краси Зуркова. Затова тези две звезди са по скоро за издателство ЕГМОНТ.

 Финални думи:  Дайте шанс на "Самодива", ако си падате по българска и гръцка митология и нетрадиционни любовни връзки. Книгата не се откроява с много оригинални идеи или мотиви, но може да изненада приятно някои от вас, а други не.


3 коментара:

  1. Най-сетне някой на моето мнение! Страхотно ревю! Злорадствам, защото най-сетне някой видя книгата за това, което е- липса на фентъзи и предимно любовна история, изтъркана и леко гнусна с цялата разлика в годините на героите.
    Аз лично очаквах фентъзи, малко изкълчени митове за самодивите, а то се оказа, че е любовен триъгълник и о, момент, как й предложи Рис да се съберат?
    *къхъм- преобразяване в мъжки, секси и мистериозен глас*- Теа, искаш ли да бъдеш моето момиче?
    Подобни въпроси четях през 2011 във фенфикове с 1D- харесвам групата, но не и тези въпроси.
    Наистина си се изказал много добре! ^^

    ОтговорИзтриване
  2. Не съм чела книгата, не и цялата, но я имам. Адски се дразня, че дадох пари за нея. Като можех да си купя по-хубаво четиво. Четох само първите страници и мога да кажа, че е абсолютно глупава. Това е една от книгите с малко действия и много ненужни описания. „Химията“ между героите ми се стори адски пресилена, просто физическото привличане. Клише. Сякаш те просто имат нужда от секс. Извинявам се за израза, уви е точно така. Не усетих емоционалната връзка. А също мразя ужасно много любовните триъгълници. Не искам да звучи като хейт, но май е точно това. Всички са заслепени от „любовта“ им. Радвам се да видя едно истинско, осъзнато мнение(ревю) за книгата. Честно казано е написана доста повърхностно. Не усетих никакви симпатии към персонажите. Знам, че мнението ми е прекалено за около 70 и кусур страници. Ала просто не успях да се насиля а я дочета. Давам 1 звезда и то на издателството, за труда, който е хвърлило.
    Харесвам ревюто, радвам се за честността. Редно е да изказваме мнението си по дадена книга, дори да е негативно. Особено одобрявам мнението на Юли, по-горе.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, че изказа честното си мнение, Анастасия! Съжалявам, че книгата не ти е харесала.

      Изтриване