"Верижна реакция" от Симон Елкелес - Ревю.

 Да, знам - поредното ревю. Но какво да се прави като само се чете тези дни. Обещавам, че скоро ще има по-разнообразни постове в блога. А днес на не толкова горещия стол сяда "Верижна реакция" от Симон Елкелес. Ако случайно името на автора ви е познато, то е защото писах ревюта и за другите две книги от поредицата "Перфектна Химия", които може да намерите малко по-долу. Гледах да се въздържам от спойлери затова не мисля, че ще намерите нещо разкриващо, така че това ревю е определено spoiler-free.

Ревю на "Перфектна Химия"

Ревю на "Правилата на Привличането"

Общите ми впечатление за книгата са добри. Според мен е изключително трудно да превърнеш един толкова добре познат сюжет във все пак интригуваща и запленяваща история. В тази трета книга проследяваме любовната история на най-малкия от добре познатите ни братя Фуентес - Луис и неговата съученичка Ники. Връзката им не се случва веднага, защото различни препятствия са поставени пред пътя и на двамата. След сурово минало с момчета, Ники Круз заявява, че никога повече няма да се довери на момче, докато не се появява загадъчният Луис, който променя принципите ѝ.

 Това, което първо трябва да изкажа и то спешно е, че историята в тази книга е почти идентична с тази от първите две части. Отново имаме гангстери, престъпници и забранена любов, което звучи крайно интересно, но когато вече си прочел две подобни книги като тази, е повече от ясно, че третия път няма да е толкова магически. Героите притежават твърде много общи черти на предишните персонажи и е възможно да се запиташ дали четеш една и съща книга три пъти. Ако разглеждаме книгата като самостоятелна и се абстрахираме от всички изминали части и истории, ще видим, че тя никак не е лоша. Затова реших и аз да я гледам по този начин, като просто един очарователен съвременен роман. 

 Време е да споделя някои лични мисли и очаквания. Естествено ще започна с героите. Луис Фуентес е всичко, което не очаквах. Знам, че е трудно да се изгради мнение на базата на "Перфектна химия" и "Правилата на привличането", но аз останах с впечатлението, че Луис е малко по-затворен в себе си и не толкова луд. Но изглежда тези мои впечатления са били просто илюзии, защото Луис е точно като братята си - дързък, смел и непредсказуем. За жалост имам лек проблем с това, че всичките братя са горе-долу еднакви. Е, освен Алекс, който е малко по-загрижен от останалите. Знам, че Луис, Карлос и Алекс са роднини, но очаквах малко по-големи различия в характерите им. На някои моменти имаш усещането, че са един и същи човек. 

 Ники Круз не беше най-голямата изненада от страна на характер и държание, но пък историята ѝ страшно ме заинтригува. Особено частта с "тъмното" ѝ минало и нейната голяма загуба. Отричането на произхода и представата за някои друг също бяха крайно интересни за изграждането на нейния образ. 

 Това, което най-много ме впечатли беше семейната любов и моралната подкрепа между тримата братя. Според мен рядко се случва в един съвременен романтичен роман да се обърне внимание на семейството и роднините. Обикновено те остават на заден план, изместени от главната любовна история, но тук е различно. Имаме отлично съчетание между двата кръга на любовта, което прави "Верижна реакция" една специална книга.

 Трябва да адресирам и слуховете за потенциалната четвърта книга, които са нашумели из интернет. Според goodreads Симон Елкелес планира издаването и на още една книга към поредицата, която най-вероятно ще разказва за децата на познатите ни герои. За жалост, аз не мисля да продължавам за в бъдеще с тази поредица и мисля, че три книги са предостатъчни за да се разкаже историята на семейство Фуентес. Но, ако вие имате желание и интерес към "Перфектна химия", то следете из късо издателските планове на авторката.

 За жалост, трябва да приключвам с това кратко ревю, защото не искам да ви разкривам нищо и ще ви оставя сами да усетите магията на този роман. "Верижна реакция" определено е достойния наследник на "Правилата на привличането".

"Уинтър" от Мариса Мейър - Ревю.

 Зимата дойде. Уинтър дойде. Да това определено няма много смисъл на български, но знаете за какво говоря. Най-накрая дойде време и за това толкова чакано (от мен) ревю на "Уинтър" - четвъртата и последна книга в Лунните хроники от Мариса Мейър . Тази без-спойлери секция ще е много кратка, защото искам да се впусна колкото се може по-бързо в горещата дискусия. Не мога да ви кажа за какво се разказва в книгата, защото все пак е част от поредица, но мога да ви споделя, че става дума за този киборг на име Синдер и главно нейните опасни премеждия по пътя за трона. Надявам се това да не е много разкриващо мини резюме. Ще започвам със спойлерите затова казвам довиждане на всички, които все още не са чели книгата и ги приканвам скоро да го направят, защото си заслужава.

ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ!

 Аз съм без думи. Каква книга, какъв финал. Изключително съм щастлив, че любимата ми поредица получи и един от най-добрите завършеци, които съм чел до момента. Много читатели бяха притеснени, че книгата няма да препокрие очакванията им, но се съмнявам това в действителност да се е случило. Най-хубавото в края на една серия е, че виждаш от къде започна преживяването ти с героите, какво се случи по пътя и къде се намираме сега. Правиш си сметка за всички сюжетни развития и прогреса на персонажите. След като аз преминах през тези етапи на мислене бях на ръба на разплакване. Този свят ще ми липсва. Привързах се към Синдер, Кай, Ико, Крес, Трън, Скарлет, Вълкът, Уинтър и Хиацинт. Това е един феноменален ансамбъл. Те не са просто герои в книга, тяхната връзка е толкова силна и лично за мен вдъхновяваща.

 Освен с неповторими персонажи, "Уинтър" впечатлява и с много екшън, напрежение и политика. Това е един необикновен Young-Adult роман. Вече се смея на факта, че не исках да започвам тази книга заради големия и размер от 800 страници, но точно толкова голям и грандиозен трябва да бъде един финал. Всичко или нищо. 

 Нещо, което също много харесах са любовните отношения между нашите половинки. Някои от тях имаха толкова силна химия като например Крес и Трън, че бих прочел и още три книги за тях и техните изживявания. Очарователни са. Все пак любимата ми двойка си остава Синдер и Кай - главният фокус на историята. След всичко, което преживяха не мога да не споделя, че техният край бе доста сърцераздирателен, но напълно очаквах нещо подобно да се случи заради позициите и на двамата като водачи на народите си. 

FanArt by The Silver Eye

 Кралицата е мъртва! Тиранията на Левана бе прекратена най-накрая. След като ни изнервяше и причиняваше неимоверно много болки, се сбогувахме и с нашия злодей. Чаках този момент от толкова дълго време и когато се случи бях повече от удовлетворен. Благодарим ти Левана, че беше с нас през това незабравимо книжно пътешествие, но ти беше b*tch и напълно си заслужи всичко. (извинявам се за грубия език :D)

 Радвам се, че в нито един момент не усетих забавяне на действието или пък прибързаност. Всички сцени бяха написани с точното количество думи и изразни средства и нямах никакъв проблем с развитието на историята, което при мен се случва рядко. Въпреки това трябва да споделя и удобството, с което си послужи Мариса Мейър - имаше обрати, до които достигнахме твърде бързо и това бе единственият миниатюрен проблем. Все пак книгата е обемна и напълно разбирам защо нямахме време да я проточваме с други препятствия. 

 И за финал на ревюто ми идва големия въпрос: Трябваше ли някои да умре? Не мога на сто процента да отговоря на този въпрос, защото той е изключително труден, но бих казал да. Може би трябваше да се сбогуваме с някои не толкова любим герой, но от една страна съм облекчен, че никои не намери своята гибел, защото съм сигурен, че пак щях да съм недоволен. Особено ако този някои бе Крес или Трън. Затова съм щастлив, че играхме на сигурно и не предприехме този риск, въпреки че може би щеше да се прибави един по-реален елемент към сюжета.

"Уинтър" е черешката на тортата в Лунните хроники. Романът ви дава за последно това, от което се нуждаете - епични битки, неразрешими спорове, политика, любов и страст. Това са много силни думи, но "Уинтър" е една много силна и завладяваща книга. Задължително и давам максимален брой звезди - 5/5.

August Book Haul

 Познайте какво. Купих си книги. Познайте какво отново. Смятам да ви ги покажа. Приветствам ви с усмивка и огромно желание да разкрия какво си купих този месец. Това е моят book haul. Въпреки че вече сте видели закупените книги от снимката, прикачена по-горе, аз все пак смятам да представя всяка една отделно. Както много от вас са запознати, през Август се проведе ежегодното събитие Алея на книгата в град Варна и тази година аз успях да се включа в него. Нека ви кажа нещо - беше пълен хаос... от намаления & книги, но някак си оцелях. 

 Първо успях да се сдобия с "Верижна реакция" от Симон Елкелес - книга, която стои от много кратко време в списъка ми с непрочетени, защото излезе едва преди няколко седмици. Обещах си да завърша тази трилогия, затова нямаше как да не я взема. В природата винаги трябва да има баланс и най-вероятно това важи и за литературата, затова след като заключих една тинейджърска поредица, изглежда трябваше да започна друга. Това е извинението ми за покупката на "Сърца за разбиване" от Али Новак. Тази книга ми е неутрална, защото не съм чел никакви ревюта или отзиви по нея, което е отлично. Така ще мога да се спусна на едно много лично и дълбоко пътешествие и сам да направя преценката си, която няма да бъде повлияна от нищо.

 Естествено трябваше да се сдобия и с някои роман, който изобщо не ми е нужен. Това този път са "Криминалните загадки" на Кен Уибър. Това не е точно роман, а по-скоро книга-игра, в която трябва да разследващ убийства и други криминални прояви и сам да намериш виновника. Не съм особено запален по кримита, но обичам такива сериали, затова и реших да поема риска и да закупя това различно четиво.

 Докато случайно си търсех следващият голям роман на английски език, който все още не е преведен у нас, се натъкнах на кратката сладка книжка на Рейнбоу Роуъл, озаглавена "Kindred Spirits", и просто знаех, че трябва да я имам. 

 Други книги, които купих извън алеята са тези, които улових от списанията на Егмонт с подарък роман. Така успях да получа "Мисията на последния пазител", за който не знам абсолютно нищо и за сега не е дори над радара ми. А другият е "Без Хоуп" от Колийн Хувър. Чувал съм много позитивни отзиви за тази книга и за самата авторка. Много отдавна преди две-три години тази книга бе поставена в списъка ми за четене, но с времето изглежда го е напуснала. Радвам се, че сега вече я притежавам окончателно, защото ще и дам шанс. 

 И за финал оставям да ви споделя "Уинтър" от Мариса Мейър. Успях! Направих го! Закупих я! Прочетох я! Повече за това в предстоящо пълно ревю.

 Това е всичко от мен за сега. До скоро.

"Летни дни и летни нощи" - Ревю.

 Ако по някаква причина не знаете, че е лято, то казвам ви... лято е! Това е сезонът на вълненията, горещите емоции и незабравимите изживявания. Как да направя лятото си по-добро, коя е правилната книга за този сезон? Хей, знаете ли какво - ще ви препоръчам този напълно случаен и интригуващ сборник с разкази, които по някаква причина са любовни, и ти да видиш, та те са и летни. Но аз искам да чета нещо познато. Хм, случайно да разпознаваш някое от тези дванадесет утвърдени имена на Young-Adult автори? Това не е ли онази, която написа бестселъра "Дивергенти"? А, и онази с "Реликвите на смъртните"? Май, трябва да прочетеш тази книга, не мислиш ли?

 Представям ви ревюто си за книгата "Летни дни и летни нощи" - 12 любовни истории под редакцията на Стефъни Пъркинс. За да мога да оценя и коментирам този сборник както трябва ще го разделя на съставните му части, а именно ще разгледам всеки разказ самостоятелно. 

1. Глава, люспи, език, опашка от Лий Бардуго.

 Това е първият разказ, с който се срещате в това дълго лятно пътешествие. Не знам дали това е перфектното начало за антологията, но е стабилно. Историята има подходяща връзка и завръзка и дори неочакван обрат. Като цяло този разказ е приятен за четене и дори ме накара да искам да прочета още неща от Лий Бардуго. Оценявам го с 3/5 звезди.

2. Краят на любовта от Нина Лакор

 В момента дори не можах да си спомня коя е тази история и се наложи да направя малко проучване за да опресня паметта си. Тя не изпъкwа с много и нямам какво толкова да говоря за нея. Оцявам я с 2/5 звезди.

3. Последна съпротива в "Синегор" от Либа Брей

 Харесвам Либа Брей, въпреки че съм прочел само една нейна книга, озаглавена "Кралици на красотата" и имах големи очаквания тук, които не бяха изпълнени. Сюжета е твърде шантав за мен, което доведе само до още по-големи проблеми. Давам и слаба оценка от 1/5.

4. Нездрави удоволствия от Франческа Лия Блок

 Какво прави този разказ изобщо тук? Не искам да съм груб, но е изключително депресиращ и не мисля, че се връзва с темата на "любовни сладки истории". Има само един единствен елемент, които харесвам и това е, че главните персонажи нямат имена и автора използва само инициалите им. Но това е най-лошата част от книгата, дори не заслужава една звезда. Да кажем 0.7/5.

5. След деветдесет минути завийте на север от Стефани Пъркинс

 Това е една от любимите истории на повечето читатели, прочели книгата, но не и моята. Това, което мога да кажа е, че поне този път отговаря на темата за любовта. Напълно разбирам защо всички толкова я харесват, но аз просто не успях да се привържа толкова много към героите. Пиша в бележника на Пъркинс оценка от 2.10.

6. Сувенири от Тим Федерле

 И ето, че стигнахме до малко по-добрата част на романа. С гордост мога да заявя, че това е любимия ми разказ. Много ми допадна това, че всъщност основната идея не е събирането на две сродни души, а тяхната раздяла. Намерих историята за крайно емоционална и завладяваща. Бих се върнал да я препрочета още сега. Благодаря ти, Тим Федерле! Задължително 5/5.

7. Инерция от Вероника Рот

 Бях нервен за това какво ще напише Вероника Рот, но тя както винаги се представи блестящо с оригинален сюжет, които се градеше само и единствено на спомени. Насладих се да чета всичко написано, единствения недостатък е, че се развива в болница, което някои могат да намерят за крайно депресиращо. Но все пак давам 4.2/5.

8. Любовта е последното прибежище от Джон Сковрон

 Още една любима история. Това, което изпъква най-много според мен е комедията. Джон Сковрон има невероятно чувство за хумор и го прилага отлично. В началото се оплаквах от дългия списък с герои, но някак си успях да ги запомня и след това просто се оставих на разказа да ме погълне. Ще държа под око този автор и някои ден може би пак ще се срещнем с него. И тук няма спор, Джон си заслужи петте звезди.

9. Късмет и довиждане от Бранди Колбърт

 Както се подразбира и от заглавието тук става въпрос за сбогувания и сълзи, и междувременно една романтична връзка. Не ми допада особено, макар че не е крайно зле. Просто очаквах любов и още любов, но не получих нужното количество. 2.1/5

10. Чисто нова атракция от Касандра Клеър

 Тази история ми харесва, защото е загадъчна и пълна с обрати (макар и повечето очаквани). Любовта не е на преден план, но пък самия сюжет ми е достатъчен за да и дам 4 звезди. 

11. Хиляда начина, по които всичко това може да се обърка от Дженифър Е. Смит

 Изключително приятна за четене. Засяга някои важни и деликатни теми, което я прави крайно трогателна, но е всичко което искаш да прочетеш в един летен разказ - любов, развлечения, срещи. Той получава златната среда от 3 звезди.

12. Картата на мъничките съвършени неща от Лев Гросман

 Дойде време и за последната история, която също се нарежда в топ класациите. Отново сюжетна идея, в която се влюбих. Винаги съм харесвал такъв тип случки - с повтарящ се ден. Дълго се колебаех дали да дам максимален брой звезди и тук, защото разказа си бе на място. Накрая се спирам на оценка 4.3/5.

 "Летни дни и летни нощи" не е точно книгата на лятото, но определено ще ви завладее с много от историите си. Романът ви дава шанс да прочетете нови творби от любимите си автори и едновременно с това да се запознаете с други. Дайте шанс на това лятно удоволствие докато още е време и лятото не е приключило.

My Fictional TV Squad

 Днес ще ви запозная с моя въображаем squad [приятелска група]. Реших да направя нещата по-интересни и да включа герои от тв сериали като ще включа както момчета, така и момичета, защото не бива да сме сексисти, нали така?

Бари Алън от "Светкавицата"

 Бари е един от любимите ми супер герои заради разбира се неговите качества. Той уважава и обича безкрайно своето семейство и приятели и е готов на всичко за тях. Едно от най-важните качества, които всеки приятел трябва да притежава е лоялност, а Бари стои плътно зад тази дума. Също така е голям nerd (усобняк) като мен и смятам, че ще си паснем.

Лив от "iZombie"

 Следва още един любим герои, този път от женски пол. Не знам колко хора са запознати с "iZombie" и Оливия Мор, но тя е един от най-готините и свестни измислени герои в момента на екран. Със способностите си на зомби, тя помага за разрешаването на куп убийства и престъпления. Бих я описал със следните думи - отдадена, великодушна и целеустремена. Мистериите и загадките я следват навсякъде, където отиде, а аз ги обожавам не по-малко от нея самата.

Стайлс от "Teen Wolf"

 Не мисля тук да говоря много, защото това е Стайлс. Имам в предвид THE Стайлс Стилински. Всеки иска да е приятел с него, включително и аз.

Лоръл от "How to get away with Murder"

 Въпреки, че понякога носи беди със себе си и създава спорове, Лоръл е умна и очарователна момиче  жена. Тя е отдадена на работата си, точно толкова колкото и на приятелите си. Тя дори ме вдъхновява понякога и бих желал дори да и подражавам.

Лео Фитз от "Marvel's Agents of S.H.I.E.L.D."

 Още един любим герои. Каква изненада - отново е учен и отново е усобняк. Това, което харесвам най-много във Фитз е, че спокойствието и позитивизма, които излъчва. Дори в най-стресовите ситуации той умее да се контролира. Скромността му е много сладка и като цяло е просто много симпатичен и лесен за харесване.

Ноа Фостър от "Scream"

 Ноа път би бил човек, с който ще споделям интереса си към сериали. Въпреки че той си пада само по ужаси и влага огромна страст в хобито си. Виждам ни на една пейка край парка потънали в дискусии за новия епизод на любими ни сериал. Просто той е много земен герой и мога да фантазирам най-нормалните и обикновени неща с него.

Пета от "Dark Matter"

 Мисля, че разбрахте типа герои, които бих взел за приятели - мили, невинни, сладки и очевидно умни. Пета не е изключение. Тя спада към списъка с най-чаровните, щедри и честни герои. Просто я обожавам.

 Така като гледам изглежда съм събрал само умници тук - специалисти по органична химия, медицина, право и какво ли още не. Докато пишех този пост се сетих за още толкова герои, които бих желал наистина да опозная, но реших да се придържам към първоначалния списък. Все пак ето някои почетни споменавания (honorable mentions)...

Джамал от "Empire"

Феликс от "Faking It"

Майкъл от "Jane the Virgin"

Бей от "Switched at Birth"

София от "Young & Hungry"