"Уинтър" от Мариса Мейър - Ревю.

 Зимата дойде. Уинтър дойде. Да това определено няма много смисъл на български, но знаете за какво говоря. Най-накрая дойде време и за това толкова чакано (от мен) ревю на "Уинтър" - четвъртата и последна книга в Лунните хроники от Мариса Мейър . Тази без-спойлери секция ще е много кратка, защото искам да се впусна колкото се може по-бързо в горещата дискусия. Не мога да ви кажа за какво се разказва в книгата, защото все пак е част от поредица, но мога да ви споделя, че става дума за този киборг на име Синдер и главно нейните опасни премеждия по пътя за трона. Надявам се това да не е много разкриващо мини резюме. Ще започвам със спойлерите затова казвам довиждане на всички, които все още не са чели книгата и ги приканвам скоро да го направят, защото си заслужава.

ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ!

 Аз съм без думи. Каква книга, какъв финал. Изключително съм щастлив, че любимата ми поредица получи и един от най-добрите завършеци, които съм чел до момента. Много читатели бяха притеснени, че книгата няма да препокрие очакванията им, но се съмнявам това в действителност да се е случило. Най-хубавото в края на една серия е, че виждаш от къде започна преживяването ти с героите, какво се случи по пътя и къде се намираме сега. Правиш си сметка за всички сюжетни развития и прогреса на персонажите. След като аз преминах през тези етапи на мислене бях на ръба на разплакване. Този свят ще ми липсва. Привързах се към Синдер, Кай, Ико, Крес, Трън, Скарлет, Вълкът, Уинтър и Хиацинт. Това е един феноменален ансамбъл. Те не са просто герои в книга, тяхната връзка е толкова силна и лично за мен вдъхновяваща.

 Освен с неповторими персонажи, "Уинтър" впечатлява и с много екшън, напрежение и политика. Това е един необикновен Young-Adult роман. Вече се смея на факта, че не исках да започвам тази книга заради големия и размер от 800 страници, но точно толкова голям и грандиозен трябва да бъде един финал. Всичко или нищо. 

 Нещо, което също много харесах са любовните отношения между нашите половинки. Някои от тях имаха толкова силна химия като например Крес и Трън, че бих прочел и още три книги за тях и техните изживявания. Очарователни са. Все пак любимата ми двойка си остава Синдер и Кай - главният фокус на историята. След всичко, което преживяха не мога да не споделя, че техният край бе доста сърцераздирателен, но напълно очаквах нещо подобно да се случи заради позициите и на двамата като водачи на народите си. 

FanArt by The Silver Eye

 Кралицата е мъртва! Тиранията на Левана бе прекратена най-накрая. След като ни изнервяше и причиняваше неимоверно много болки, се сбогувахме и с нашия злодей. Чаках този момент от толкова дълго време и когато се случи бях повече от удовлетворен. Благодарим ти Левана, че беше с нас през това незабравимо книжно пътешествие, но ти беше b*tch и напълно си заслужи всичко. (извинявам се за грубия език :D)

 Радвам се, че в нито един момент не усетих забавяне на действието или пък прибързаност. Всички сцени бяха написани с точното количество думи и изразни средства и нямах никакъв проблем с развитието на историята, което при мен се случва рядко. Въпреки това трябва да споделя и удобството, с което си послужи Мариса Мейър - имаше обрати, до които достигнахме твърде бързо и това бе единственият миниатюрен проблем. Все пак книгата е обемна и напълно разбирам защо нямахме време да я проточваме с други препятствия. 

 И за финал на ревюто ми идва големия въпрос: Трябваше ли някои да умре? Не мога на сто процента да отговоря на този въпрос, защото той е изключително труден, но бих казал да. Може би трябваше да се сбогуваме с някои не толкова любим герой, но от една страна съм облекчен, че никои не намери своята гибел, защото съм сигурен, че пак щях да съм недоволен. Особено ако този някои бе Крес или Трън. Затова съм щастлив, че играхме на сигурно и не предприехме този риск, въпреки че може би щеше да се прибави един по-реален елемент към сюжета.

"Уинтър" е черешката на тортата в Лунните хроники. Романът ви дава за последно това, от което се нуждаете - епични битки, неразрешими спорове, политика, любов и страст. Това са много силни думи, но "Уинтър" е една много силна и завладяваща книга. Задължително и давам максимален брой звезди - 5/5.