четвъртък, 27 октомври 2016 г.

"Кралица на сенките" от Сара Дж.Маас - Ревю.


 Докато всички са луднали по най-дългоочакваната книга за годината - "Empire of Storms", аз ще ви върна година по-рано за да ви припомня издаването на "Кралица на сенките". Помня, че вълнението беше на същото ниво. Най-накрая успях да разбера за какво е целият този шум около поредицата. Днес ще ви представя ревюто си по "Кралица на сенките" от Сара Дж.Маас и ще дискутирам всички важни моменти и въпроси от книгата. Публикацията съдържа спойлери, затова внимавайте. Тук ще намерите и ревютата ми по останалите части от поредицата за "Стъкленият трон":


 Когато всички прочетоха "Огнената наследница" не спираха да говорят как това е най-добрата книга и как не могат да живеят без нея. По-рано тази година имах щастието да я прочета и въпреки че и се насладих не можех да изпитам всички силни чувства, които изпитваха другите читатели. Е, "Кралица на сенките" промени играта. Нямаше почти нищо, което да не харесах. Имаше невероятно развитие на героите, епични екшън сцени и много болка. И като казвам болка имам в предвид болка от страна на читателя, защото тази книга ме подложи пред толкова много емоционални препятствия, че ако книга можеше да ми докара инфаркт, то нямаше да пиша това ревю в момента. Говоря за изпълнените с напрежение сцени като спасяването на Едион, смъртта на Аеробин, битката между Селена и Дориан и какво ли още не. Това бе едно запомнящо се изживяване.
 Поглеждам назад към първата и втората част от поредицата и се питам "Това същата серия ли е?". Помните ли Селена преди - живееше в дворец, пробваше рокли и един от най-големите и проблеми бе дали да избере Каол или Дориан. А, вижте я сега - бореща се за правата си като кралица и тръгнала по опасния път на отмъщението. Определено тази книга е по-мащабна и много по-сериозна, от която и да било предходна част.


 Да преминем към деликатна за мен тема и това е - Каолена. Това ли е краят на шипа ми? Нима всичко между Селена и Каол приключи? Отказвам да го повярвам, въпреки че шансовете те да се съберат са нищожни. Не знам кого да "обвиня" за гибелта на шипа ми? Може би промяната в Каол или пък Роуан? Дали пък просто Сара Дж.Маас не е виновна? Чувствам се зле, когато три книги подкрепяш отбор Каол и внезапно всичко се променя. Все пак, Каол бе доста различен в тази част и чух много читатели да се оплакват от това, но трябва да възразя. Не смятам, че промяната в характера му се е случила само за забавление на автора. Трябва да осъзнаем в какъв свят живеят героите и че те не винаги могат да бъдат щастливи и наивни. Според мен Каол е такъв в момента заради всичко, което му се случи. Той изстрада много - гледа как домът му (неговият град) бива разрушен от чудовища и как трябваше да се бори за свободата на най-добрия си приятел. Промяната му се случи заради неговата болка и жестокия променящ се свят, в който живее.
 Продължавам да говоря за неща, които харесах в книгата, защото както споменах не мразя абсолютно нищо. Главите за Дориан бяха крайно интересни, макар и кратки. Имахме шанса да разберем колко трудно и болезнено е да бъдеш обладан от валгски принц. Герой или по-скоро сюжетна линия, която също ме изненада много е тази за Манон и вещиците. При условие, че никак не харесах историята им в "Огнената наследница", тук те бяха глътка свеж въздух. Все още не знам дали да възприемам Манон като герой или анти-герой. От една страна искам да я мразя, но от друга и се възхищавам за силата и решителността.
 Мога да говоря и говоря часове за тази книга, но просто вече се уморих да пиша и смятам да сложа край на това ревю. По традиция за финал ще споделя няколко добри обобщаващи думи. "Кралица на сенките" е поредната феноменална книга от младата авторка Сара Дж. Маас. Това е антиутопичен роман за света на любовта и войната, за щастието и болката и най-вече оцеляването.

събота, 15 октомври 2016 г.

"Бронзовият ключ" от Холи Блек и Касандра Клеър - Ревю.


 Предполага се, че учениците в Магистериума са в безопасност. Под зоркия поглед на маговете, те придобиват умения, които ще им помогнат да внесат ред в хаоса на света. Но хаосът се съпротивлява. Кал, Тамара и Аарън би трябвало да се тревожат за неща като тестове и изпити по магия. Вместо това обаче, след шокиращата смърт на техен съученик, се налага да се впуснат в издирване на зловещ убиец, рискувайки собствения си живот. Но магията е толкова добра, колкото магьосника, който я използва. В зли ръце тя има възможността да извърши непоправимо зло. Освен ако не бъде спряна навреме.
 Сред тежките и изморителни училищни дни има нещо, което те държи от това да не скочиш от скала, нещо, което ти напомня - животът може и да е по-добър. Това нещо са книгите, а "Бронзовият ключ" се оказа моето спасение от пореден reading slump. Светлината в тунела. Както знаете отдавна очаквам третата книга от поредицата "Магистериум" и няма как да не спомена, че тя заемаше едно от първите места в "най-дългоочакваните книги за 2016". Сега ще разберете защо тази книга е толкова популярна и защо трябва да я прочетете.


 "Бронзовият ключ" е фантастичното продължение на една история, която започна преди три години. История за момче и един магически свят, който прилича на Хари Потър (но не е Хари Потър, хора!). В тази част сме по следите на убиец и нашите приятели Кал, Аарън и Тамара трябва да намерят отговора на класическия въпрос - "кой е убиеца?"
 Тази книга ме остави без думи и напълно изпълни всички мои очаквания. Но какво е различното може би се питате. Е, ами много неща. Това бе най-мрачната книга от поредицата до този момент и не искам да знам какво замислят Клеър и Блек за продължението й. В "Бронзовият ключ" наблюдаваме развитие на връзките между любимите ни герои, но не обикновените детски моменти, за които сме свикнали да четем. Тук приятелството се поставя под съмнение - "Аарън мои истински приятел ли е?" "Кого предпочита Тамара повече?". Имаме ново разглеждане на тези отношения, но вече от различни гледни точки. Всички тези съмнения бяха породени заради злодея, който се опита да погуби главните герои на историята. Тази част ме накара и да вникна малко повече в света на магията. Преди я виждах като дарба, но сега това също бива поставено под съмнение.

"Магията може да те спаси.
Магията може да те убие."

Все още не мога да повярвам, че това е книга предназначена за аудитория между 8 и 12 годишни. Кара ме да се чувствам толкова стар отвън, но млад по душа. Ако все още не сте  я прочели ви препоръчвам да го направите преди да се натъкнете на неприятен спойлер. Точно за ваше удобство и удоволствие и аз се въздържах да не споделям никаква информация с вас този път, а само да изразя мнението си на кратко.
Поредното парче от пъзела на Касандра Клеър и Холи Блек бе поставено на мястото си. Това е едно епично продължение на поредицата "Магистериум", което отново ще ви хвърли в едно спиращо дъха приключение, което ще помните дълго.

събота, 8 октомври 2016 г.

The Autumn Book Tag


"Loving him is like trying to change your mind once you're already flying through the free Fall/ Like the colors in Autumn, so bright just before they lose it all." - T.S., Red

 Май се сетих късно за този таг, но пък есента те първа започва и ще продължи през следващите няколко месеца, затова и днес ще ви изненадам с този сезонен пост. Благодаря на Павлина за тага.

1. Кое е любимото ти нещо относно есента?
 Мога да дам безброй много отговори на този въпрос - харесвам самия цвят на сезона, харесвам колко уютно ме кара да се чувствам. Вярно е, че не всеки ден е толкова красив колкото го искаме и, че понякога един обикновен есенен дъжд може да развали плановете ни, но това за нас книжните маниаци е особено удобно - да четем докато навън вали? 

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?
Това е "Железният изпит", защото във всяка книга от поредицата всичко опира до училищните трепети. 

3. Коя корица ти напомня за есента?

 

4. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?
 Не чета много много страшни книги, но бих посочил единствената книга, която съм чел досега на Стивън Кинг - "Бурята на века". Тя наистина бе доста зловеща.

5. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?
Понеже пък не гледам много филми, реших да посоча няколко сериала. Например "American Horror Story", "Salem" и "Witches of East End" са еднакво тайнствени, мрачни и ви подготвят за нужното Хелоуин настроение.


6. Кое излизане на книга през есента очакваш най-много?
 Не знам кои книги ще бъдат издавани на българския пазар тази есен, а и имам да наваксвам с книги от предходните месеци. Все пак отново ще спомена "A torch againts the night" от Сабаа Тахир и ще продължавам да се моля превода на книгата скоро да излезе от Сиела.

7. Кое излизане на филм през есента очакваш?
 Вече гледах "Домът на мис Перигрин за чудати деца" за това го отмятам. От скоро съм заинтересован и от "Момичето от влака", а много искам да видя и "The Birth of a Nation", за който вече текат слухове за Оскар, но за жалост изглежда, че премиерата му в България може да бъде отложена чак за догодина, въпреки че излиза този Октомври в САЩ.

8. Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?
 Нямам големи планове, ще стрелям на посоки - "Бронзовият ключ", "Отбор загубеняци", "За да си спомня".


събота, 1 октомври 2016 г.

September Wrap-Up & October TBR


 Когато усетиш отново стреса, напрежението и умората, то знаеш, че е месец Септември. Винаги съм имал смесени чувства към първия месец от есента. Тази година се опитах да бъда колкото се може по-позитивен в личния си живот и по-активен в читателския. Бих казал, че се справих добре този месец - прочетох четири пълни книги, а като знам, че не съм от най-бързо четящите хора, това ми носи радост.
 Началото на месеца поставих с "Без Хоуп" от Колийн Хувър. Трябва да призная, че не съм планирал прочитането на тази книга, но както и в живота - понякога нещата просто се случват случайно. Първата част ми бе крайно безинтересна и бързо изгубих "надежда" за книгата. Но последните сто страници определено промениха нещата. Неочакваният обрат и напрегнатите последни сцени ме накараха да дам три и половина звезди. Ако ви се чете нещо случайно и различно, то знаете, че "Без Хоуп" е моята препоръка. 
 След това прочетох и първия си комикс от Marvel на български език, озаглавен "International Iron Man". От дълго време чакам някое издателство да се реши да издаде комиксите на Marvel и DC, затова когато разбрах новината от Artline Studios знаех, че трябва да имам този първи брой. За жалост, тази първа част не бе кой знае какво и останах леко разочарован, но имам чувството, че следващите броеве ще са по-вълнуващи. 
 Книгата на месеца за Септември е "Градът на гладните" от Рансъм Ригс. Прочетох "Домът на мис Перигрин за чудати деца" през Юли и историята ми допадна много, но не очаквах продължението да е още по-силно и интригуващо. Колебаех се малко в оценката си, но дадох 4.5/5 звезди, защото книгата просто го заслужава. Едно от задълженията ми сега е да чакам издаването на третата книга от Бард, а през това време може да хвърля и едно око на филма, който излезе този петък. 
 След като малко се бях отклонил от TBR списъка ми за месеца, реших да избера някой кратък роман от там и затова следващата книга, за която сега ще говоря се оказа "Сърца за разбиване" от Али Новак. Както знаете планирам прочитането ѝ още от Август и реших, че няма време да се бавя, защото идва зима и не мисля, че ще съм в особено настроение са такъв вид любовна история. Романът не беше нещо специално, но е много лек и лесно се чете. Бих казал дори, че е нереалистичен, но не по онзи досаден натрапчив начин. Дадох 4/5 звезди за Али Новак и сега ще си дам малко почивка от тинейджърските издания на издателство Ибис.
 Завърших Септември със "Сирената" от Кийра Кас. Нямах големи надежди за тази книга, но очаквах да ми хареса малко повече. Не бих казал, че е разочарование - просто имах нуждата да е по-интересна. За жалост тя не изпълни това мое желание и получи суровата оценка от две звезди. 

 И тук месец септември приключва. Опитах се да завърша и "Връзка" от Рейнбоу Роуъл, но тази книгата щеше да ме вкара в книжна депресия, затова я спрях на време, защото не мога да си позволя това точно сега. Понеже съм на училище всеки ден и не ми остава много време за четене, не мога да си направя точен план за това колко и какво да чета през Октомври. Единствената книга, която знам, че ще прочета следващия месец е "Бронзовият ключ" от Холи Блек и Касандра Клеър - една от най-очакваните книги за мен тази година. Ще добавя и "За да си спомня" на Лара Ейвъри, защото я наблюдавам от известно време. Това беше от мен. Пожелавам на всички успешен и силен месец. Надявам се харесвате есента толкова, колкото и аз, защото тя вече настъпи и е готова да ни изненада.