четвъртък, 27 октомври 2016 г.

"Кралица на сенките" от Сара Дж.Маас - Ревю.


 Докато всички са луднали по най-дългоочакваната книга за годината - "Empire of Storms", аз ще ви върна година по-рано за да ви припомня издаването на "Кралица на сенките". Помня, че вълнението беше на същото ниво. Най-накрая успях да разбера за какво е целият този шум около поредицата. Днес ще ви представя ревюто си по "Кралица на сенките" от Сара Дж.Маас и ще дискутирам всички важни моменти и въпроси от книгата. Публикацията съдържа спойлери, затова внимавайте. Тук ще намерите и ревютата ми по останалите части от поредицата за "Стъкленият трон":


 Когато всички прочетоха "Огнената наследница" не спираха да говорят как това е най-добрата книга и как не могат да живеят без нея. По-рано тази година имах щастието да я прочета и въпреки че и се насладих не можех да изпитам всички силни чувства, които изпитваха другите читатели. Е, "Кралица на сенките" промени играта. Нямаше почти нищо, което да не харесах. Имаше невероятно развитие на героите, епични екшън сцени и много болка. И като казвам болка имам в предвид болка от страна на читателя, защото тази книга ме подложи пред толкова много емоционални препятствия, че ако книга можеше да ми докара инфаркт, то нямаше да пиша това ревю в момента. Говоря за изпълнените с напрежение сцени като спасяването на Едион, смъртта на Аеробин, битката между Селена и Дориан и какво ли още не. Това бе едно запомнящо се изживяване.
 Поглеждам назад към първата и втората част от поредицата и се питам "Това същата серия ли е?". Помните ли Селена преди - живееше в дворец, пробваше рокли и един от най-големите и проблеми бе дали да избере Каол или Дориан. А, вижте я сега - бореща се за правата си като кралица и тръгнала по опасния път на отмъщението. Определено тази книга е по-мащабна и много по-сериозна, от която и да било предходна част.


 Да преминем към деликатна за мен тема и това е - Каолена. Това ли е краят на шипа ми? Нима всичко между Селена и Каол приключи? Отказвам да го повярвам, въпреки че шансовете те да се съберат са нищожни. Не знам кого да "обвиня" за гибелта на шипа ми? Може би промяната в Каол или пък Роуан? Дали пък просто Сара Дж.Маас не е виновна? Чувствам се зле, когато три книги подкрепяш отбор Каол и внезапно всичко се променя. Все пак, Каол бе доста различен в тази част и чух много читатели да се оплакват от това, но трябва да възразя. Не смятам, че промяната в характера му се е случила само за забавление на автора. Трябва да осъзнаем в какъв свят живеят героите и че те не винаги могат да бъдат щастливи и наивни. Според мен Каол е такъв в момента заради всичко, което му се случи. Той изстрада много - гледа как домът му (неговият град) бива разрушен от чудовища и как трябваше да се бори за свободата на най-добрия си приятел. Промяната му се случи заради неговата болка и жестокия променящ се свят, в който живее.
 Продължавам да говоря за неща, които харесах в книгата, защото както споменах не мразя абсолютно нищо. Главите за Дориан бяха крайно интересни, макар и кратки. Имахме шанса да разберем колко трудно и болезнено е да бъдеш обладан от валгски принц. Герой или по-скоро сюжетна линия, която също ме изненада много е тази за Манон и вещиците. При условие, че никак не харесах историята им в "Огнената наследница", тук те бяха глътка свеж въздух. Все още не знам дали да възприемам Манон като герой или анти-герой. От една страна искам да я мразя, но от друга и се възхищавам за силата и решителността.
 Мога да говоря и говоря часове за тази книга, но просто вече се уморих да пиша и смятам да сложа край на това ревю. По традиция за финал ще споделя няколко добри обобщаващи думи. "Кралица на сенките" е поредната феноменална книга от младата авторка Сара Дж. Маас. Това е антиутопичен роман за света на любовта и войната, за щастието и болката и най-вече оцеляването.

Няма коментари:

Публикуване на коментар