"Летни дни и летни нощи" - Ревю.

 Ако по някаква причина не знаете, че е лято, то казвам ви... лято е! Това е сезонът на вълненията, горещите емоции и незабравимите изживявания. Как да направя лятото си по-добро, коя е правилната книга за този сезон? Хей, знаете ли какво - ще ви препоръчам този напълно случаен и интригуващ сборник с разкази, които по някаква причина са любовни, и ти да видиш, та те са и летни. Но аз искам да чета нещо познато. Хм, случайно да разпознаваш някое от тези дванадесет утвърдени имена на Young-Adult автори? Това не е ли онази, която написа бестселъра "Дивергенти"? А, и онази с "Реликвите на смъртните"? Май, трябва да прочетеш тази книга, не мислиш ли?

 Представям ви ревюто си за книгата "Летни дни и летни нощи" - 12 любовни истории под редакцията на Стефъни Пъркинс. За да мога да оценя и коментирам този сборник както трябва ще го разделя на съставните му части, а именно ще разгледам всеки разказ самостоятелно. 

1. Глава, люспи, език, опашка от Лий Бардуго.

 Това е първият разказ, с който се срещате в това дълго лятно пътешествие. Не знам дали това е перфектното начало за антологията, но е стабилно. Историята има подходяща връзка и завръзка и дори неочакван обрат. Като цяло този разказ е приятен за четене и дори ме накара да искам да прочета още неща от Лий Бардуго. Оценявам го с 3/5 звезди.

2. Краят на любовта от Нина Лакор

 В момента дори не можах да си спомня коя е тази история и се наложи да направя малко проучване за да опресня паметта си. Тя не изпъкwа с много и нямам какво толкова да говоря за нея. Оцявам я с 2/5 звезди.

3. Последна съпротива в "Синегор" от Либа Брей

 Харесвам Либа Брей, въпреки че съм прочел само една нейна книга, озаглавена "Кралици на красотата" и имах големи очаквания тук, които не бяха изпълнени. Сюжета е твърде шантав за мен, което доведе само до още по-големи проблеми. Давам и слаба оценка от 1/5.

4. Нездрави удоволствия от Франческа Лия Блок

 Какво прави този разказ изобщо тук? Не искам да съм груб, но е изключително депресиращ и не мисля, че се връзва с темата на "любовни сладки истории". Има само един единствен елемент, които харесвам и това е, че главните персонажи нямат имена и автора използва само инициалите им. Но това е най-лошата част от книгата, дори не заслужава една звезда. Да кажем 0.7/5.

5. След деветдесет минути завийте на север от Стефани Пъркинс

 Това е една от любимите истории на повечето читатели, прочели книгата, но не и моята. Това, което мога да кажа е, че поне този път отговаря на темата за любовта. Напълно разбирам защо всички толкова я харесват, но аз просто не успях да се привържа толкова много към героите. Пиша в бележника на Пъркинс оценка от 2.10.

6. Сувенири от Тим Федерле

 И ето, че стигнахме до малко по-добрата част на романа. С гордост мога да заявя, че това е любимия ми разказ. Много ми допадна това, че всъщност основната идея не е събирането на две сродни души, а тяхната раздяла. Намерих историята за крайно емоционална и завладяваща. Бих се върнал да я препрочета още сега. Благодаря ти, Тим Федерле! Задължително 5/5.

7. Инерция от Вероника Рот

 Бях нервен за това какво ще напише Вероника Рот, но тя както винаги се представи блестящо с оригинален сюжет, които се градеше само и единствено на спомени. Насладих се да чета всичко написано, единствения недостатък е, че се развива в болница, което някои могат да намерят за крайно депресиращо. Но все пак давам 4.2/5.

8. Любовта е последното прибежище от Джон Сковрон

 Още една любима история. Това, което изпъква най-много според мен е комедията. Джон Сковрон има невероятно чувство за хумор и го прилага отлично. В началото се оплаквах от дългия списък с герои, но някак си успях да ги запомня и след това просто се оставих на разказа да ме погълне. Ще държа под око този автор и някои ден може би пак ще се срещнем с него. И тук няма спор, Джон си заслужи петте звезди.

9. Късмет и довиждане от Бранди Колбърт

 Както се подразбира и от заглавието тук става въпрос за сбогувания и сълзи, и междувременно една романтична връзка. Не ми допада особено, макар че не е крайно зле. Просто очаквах любов и още любов, но не получих нужното количество. 2.1/5

10. Чисто нова атракция от Касандра Клеър

 Тази история ми харесва, защото е загадъчна и пълна с обрати (макар и повечето очаквани). Любовта не е на преден план, но пък самия сюжет ми е достатъчен за да и дам 4 звезди. 

11. Хиляда начина, по които всичко това може да се обърка от Дженифър Е. Смит

 Изключително приятна за четене. Засяга някои важни и деликатни теми, което я прави крайно трогателна, но е всичко което искаш да прочетеш в един летен разказ - любов, развлечения, срещи. Той получава златната среда от 3 звезди.

12. Картата на мъничките съвършени неща от Лев Гросман

 Дойде време и за последната история, която също се нарежда в топ класациите. Отново сюжетна идея, в която се влюбих. Винаги съм харесвал такъв тип случки - с повтарящ се ден. Дълго се колебаех дали да дам максимален брой звезди и тук, защото разказа си бе на място. Накрая се спирам на оценка 4.3/5.

 "Летни дни и летни нощи" не е точно книгата на лятото, но определено ще ви завладее с много от историите си. Романът ви дава шанс да прочетете нови творби от любимите си автори и едновременно с това да се запознаете с други. Дайте шанс на това лятно удоволствие докато още е време и лятото не е приключило.

My Fictional TV Squad

 Днес ще ви запозная с моя въображаем squad [приятелска група]. Реших да направя нещата по-интересни и да включа герои от тв сериали като ще включа както момчета, така и момичета, защото не бива да сме сексисти, нали така?

Бари Алън от "Светкавицата"

 Бари е един от любимите ми супер герои заради разбира се неговите качества. Той уважава и обича безкрайно своето семейство и приятели и е готов на всичко за тях. Едно от най-важните качества, които всеки приятел трябва да притежава е лоялност, а Бари стои плътно зад тази дума. Също така е голям nerd (усобняк) като мен и смятам, че ще си паснем.

Лив от "iZombie"

 Следва още един любим герои, този път от женски пол. Не знам колко хора са запознати с "iZombie" и Оливия Мор, но тя е един от най-готините и свестни измислени герои в момента на екран. Със способностите си на зомби, тя помага за разрешаването на куп убийства и престъпления. Бих я описал със следните думи - отдадена, великодушна и целеустремена. Мистериите и загадките я следват навсякъде, където отиде, а аз ги обожавам не по-малко от нея самата.

Стайлс от "Teen Wolf"

 Не мисля тук да говоря много, защото това е Стайлс. Имам в предвид THE Стайлс Стилински. Всеки иска да е приятел с него, включително и аз.

Лоръл от "How to get away with Murder"

 Въпреки, че понякога носи беди със себе си и създава спорове, Лоръл е умна и очарователна момиче  жена. Тя е отдадена на работата си, точно толкова колкото и на приятелите си. Тя дори ме вдъхновява понякога и бих желал дори да и подражавам.

Лео Фитз от "Marvel's Agents of S.H.I.E.L.D."

 Още един любим герои. Каква изненада - отново е учен и отново е усобняк. Това, което харесвам най-много във Фитз е, че спокойствието и позитивизма, които излъчва. Дори в най-стресовите ситуации той умее да се контролира. Скромността му е много сладка и като цяло е просто много симпатичен и лесен за харесване.

Ноа Фостър от "Scream"

 Ноа път би бил човек, с който ще споделям интереса си към сериали. Въпреки че той си пада само по ужаси и влага огромна страст в хобито си. Виждам ни на една пейка край парка потънали в дискусии за новия епизод на любими ни сериал. Просто той е много земен герой и мога да фантазирам най-нормалните и обикновени неща с него.

Пета от "Dark Matter"

 Мисля, че разбрахте типа герои, които бих взел за приятели - мили, невинни, сладки и очевидно умни. Пета не е изключение. Тя спада към списъка с най-чаровните, щедри и честни герои. Просто я обожавам.

 Така като гледам изглежда съм събрал само умници тук - специалисти по органична химия, медицина, право и какво ли още не. Докато пишех този пост се сетих за още толкова герои, които бих желал наистина да опозная, но реших да се придържам към първоначалния списък. Все пак ето някои почетни споменавания (honorable mentions)...

Джамал от "Empire"

Феликс от "Faking It"

Майкъл от "Jane the Virgin"

Бей от "Switched at Birth"

София от "Young & Hungry"

July Wrap Up & August TBR

 Не мога да повярвам. Аз пиша обзор на месеца. Това се случва за първи път от месец февруари насам. Толкова съм горд със себе си. Сега осъзнавам, че е Юли т.е. 07 месец. Вече не само преполовихме годината, а се движим с бясна скорост към нейния край. Само ако можех да забавя времето. Но стига с оплакванията, днес ще ви представя малкия сбор от книги, които прочетох този месец.

 Започнах месеца много обещаващо с "Кралици на красотата" от Либа Брей - една книга, която прочетох в най-подходящото време. Обожавам да чета леки и забавни романи, които крият в себе си и много обрати. И това беше точно такова четиво. Въпреки че ми отне само две години да премахна тази книга от списъка си с непрочетени, важното в момента е, че го направих.
 Месецът продължи с нещо не толкова приятно, познато за мен като "Самодива" от Краси Зуркова. Публикувах обширно и сурово мнение за романа в блога си затова няма да навлизам в подробности, а просто ще оставя ревюто тук. Единственото, което ще спомена е, че не обичам да се разочаровам от популярни книги, но не всеки път мога да предотвратя това чувство.
 И месеца за мен приключи рано, но с нещо зашеметяващо. "Домът на мис Перигрин за чудати деца" е моята книга на месеца. Четивото е увлекателно и завладяващо, просто ти носи радост да го четеш. Нямаше как да не напиша ревю, което може да видите тук.
 Имам обяснение защо прочетох едва три книги този месец, макар че не бях в депресия (какво постижение само). Имах възможността и времето да чета само през първата половина на Юли, за което бях изключително нещастен, защото точно започнах да набирам скорост в четенето и трябваше да го прекъсна. Понеже отсъствах не можах да се включа и в нито един от добре замислените маратони като Българският Книжен Маратон или BookTube-A-Thon.  Надявам се да успея да се реванширам на себе си и предизвикателството си в goodreads, с което изоставам. Имам много идеи за постове просто нямам времето да ги напиша, защото все ме няма. Тая голяма надежда за Август, това трябва да е месеца посветен изцяло на четенето, а ако нещо се обърка или провали има вероятност да изпадна в криза.
 Сега ви представям книгите, които искам да прочета следващият месец или поне на кои съм хвърлил око.

"Летни дни и летни нощи" от Стефъни Пъркинс и др. автори - Вече я започнах и не мисля, че ще имам проблем да я завърша в близките дни, докато съм на почивка.

"Уинтър" от Мариса Мейър - Време е! Твърде много се бавя с нея, а е 800 страници. Абсурдно би било да я започна през училищните месеци (които са натоварени и от 30+ сериала). Романът трябва да бъде прочетен веднага.

"Верижна реакция" от Симон Елкелес - Насладих се изключително много на първите две книги и съм готов за тази. Тя е кратка и лека, затова непременно я искам.

"Сърца за разбиване" от Али Новак - Не знам дали ще успея да прочета и "Верижна реакция" и тази, но с малко късмет ще успея да стигна поне до една от двете.

"Неизчезваща" от Александра Бракен или "Кралица на сенките" от Сара Дж.Маас - Не вярвам достатъчно в себе си и не мисля, че ще ги прочета, а толкова много искам. Ще се моля за чудо.

"Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс - Ревю.

 Днес съм тук за да говорим за още една книга, която прочетох. Както разбрахте от заглавието това е "Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс. Ако не знаете за какво става дума в тази трилогия, ще ви информирам. Проследяваме историята на Джейкъб, който заминава на таен остров заедно с баща си за да открие повече от историята на неговия дядо. Джейкъб скоро научава, че островът е необикновен и зад всеки негов ъгъл се крие някоя загадка.

 Първите ми впечатления за историята са, че тя беше изключително оригинална. Определено бих я препоръчал на някои, които е изпаднал в книжна депресия. Точно заради интересният и увлекателен сюжет, книгата се чете много бързо и преди да си осъзнал вече си завладян от всички герои и приключения. Не за първи път чувам за Рансъм Ригс и в социалните мрежи има много дискусии и мнения по този роман. Искам да потвърдя, че всичкия този шум не е напразен. Книгата заслужава цялото внимание, което получава. Ако все още не сте прочели "мис Перигрин" (така реших да съкратя заглавието) или се колебаете дали трябва да и дадете шанс, ви съветвам да го направите. Няма да останете разочаровани.

ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ!

 Ако не сте чели книгата, то трябва да ви кажа, че за вас четенето на това ревю приключи. Ще се видим отново, когато изпълните вашата част с прочитането. А, за по-нетърпеливите, които вече са имали удоволствието от това "изживяване" е време да навлезем в подробности. 

 Рансъм Ригс много внимателно и прецизно е изградил всеки един своите герои. Най-вероятно има свой план, който е създал за развитието на поредицата, защото си личеше, че романа е много добре изпипан и усъвършенстван. Любимите ми герои в книгата са Милърд и неговата способност да бъде невидим, както и Бронуин и супер силата ѝ. Знам, че има още много деца с най-различни способности и се надявам нови герои да бъдат включени в предстоящите части.

Трябва да обърна внимание и на факта, че главният ни герои е момче. Изключително съм щастлив, защото както знаете това централен персонаж да е от мъжки пол е много рядко срещано в YA/тинейджърските книги. 

 Да обсъдим странната връзка между Джейкъб и Ема. Ема е имала много силна емоционална връзка с Ейб (дядото на Джейкъб) и сега изведнъж се влюбва във внука му? Всичко това е много особено. Аз лично мисля, че има нещо повече към цялото това тяхно привличане и е възможно Ема да крие още тайни за миналото на Ейб. Надявам се да се окажа прав, защото това би направило нещата още по-любопитни, а и съм убеден, че през тези три книги връзката между Джей&Ем ще стане по-силна и по-здрава. 

 Мис Перигрин е един от главните персонажи в книгата. Нейният образ е много аристократичен. Тя е представата за твърда, утвърдена и самостоятелна жена-лидер. Изключително съм привързан към този герои заради нейната отдаденост. Тя ще направи всичко възможно да защити чудатите деца, въпреки че тя не им е биологична майка и това не е нейно задължение. Но тя се е посветила на този свят и на работата си и това е вдъхновяващо.

 Не обичам книги без обрати, винаги искам да съм изненадан и дори поразен от сюжетни завръзки или развръзки. И точно изненадата с д-р Голдън ме спечели. Поздравления за това, г-н Ригс. О, и една бележка, която видях току-що от мен. Когато психиатъра каза, че е на летището да посрещне сестра си, знаех, че ще има нещо гнило в цялото това извинение. Затова когато обратът настъпи си казах "знаех си", но това изобщо не беше така. 

 Нямам абсолютна никаква идея до къде ще стигне въображението на автора, което ме кара да се подготвя за още приключения. Има толкова неща, които нашите герои имат да изследват и научат за света, в който живеят. Вече разполагам със следващата част - "Градът на гладните" и само чакам удобен момент, в който да я започна, а силно се надявам и издателство БАРД скоро да преведе и издаде последната трета книга, озаглавена "Hollow City".

 "Домът на мис Перигрин за чудати деца" е един нов, увлекателен и завладяващ роман, който без много усилия може да се превърне в една от любимите ви книги. Филмът по тази част излиза този Октомври, затова няма никакво време за чакане - вземете я сега и оставете историята да ви завладее.

"Самодива" от Краси Зуркова - Ревю.

ВНИМАНИЕ ПОСТА СЪДЪРЖА СУРОВА КРИТИКА!

 Днес ви представям ревюто си за "Самодива" от Краси Зуркова, която прочетох наскоро. Ако не сте чували за тази книга наистина ще се изненадам, защото тя се чакаше с нетърпение от много читатели и нашумя още веднага след като беше издадена. Редно е да спомена, че книгата влезе в много български класации за най-много продажби и се съмнявам да сте я пропуснали. Аз съм сигурно един от последните хора, които са прочели тази книга, защото повечето от вас я прочетоха веднага след излизането ѝ, но аз нямах времето и възможността да я прочета тогава. Затова се и забавих с ревюто.

 Трябва да ви предупредя, защото в следващите редове ще разкрия моето различно и непопулярно мнение. Дълго се колебаех дали изобщо да публикувам този пост, защото се страхувах, че ще си помислете, че съм някакъв хейтър, който не харесва нищо и търси само "лошото". Все пак, щом четете това, значи съм се решил все пак да изразя и моята страна. Смятам, че не трябва да пишем ревюта само за книги, които харесваме, а трябва свободно да изразяваме мнението си по всички въпроси и гледни точки. Дори и то да не е толкова позитивно и сладко, и да не се хареса на повечето хора. Все пак няма нищо лошо в това да си различен и да имаш индивидуално и независимо от другите мнение.

 Ако случайно не знаете за какво става въпрос в тази книга, набързо ще ви въведа в нея. В "Самодива" проследяваме историята на Теодора Славин, която заминава за Принстън да следва мечтите си. Там тя се запознава с нова култура и нови хора, сред които и загадъчния Рис и неговия брат Джейк, които преобръщат живота ѝ. Теа тръгва по следите на изгубената си сестра, за да открие нови мистериозни светове и да разбули дълбоко пазени тайни. 

 Първият ми проблем с книгата започва още от героите или по-скоро техните отношения. Имаме любовен триъгълник. Добре, нищо необичайно. В повечето книги това присъства. Между братя. О,не! Коя година сме? Защото очевидно аз не съм в 2016. Нямаме нужда от продължение нито на "Дневниците на вампира", нито на "Здрач". Определено не ми се чете повече за момиче и нейната дилема между неустоими роднини. Сигурен съм, че това излезе от мода още през 2011. Според мен, литературата трябва да "еволюира" с годините и с всяка изминала година очаквам нови оригинални идеи. Нямам нужда от еднообразни сюжетни линии.

 Някои хора ми казаха, че книгата била написана за "американската аудитория" затова някои определени сцени били абсурдни. Какво изобщо трябва да означава това? Че книгата е "олекотена" за да може американските читатели да я разберат? Не мисля, че те са толкова глупави, че да имат нужда от каквато и да е литературна помощ. Намирам това за крайно обидно и изобщо не е добро обяснение за някои от сцените. 

 Романтиката. Какво е една книга без малко любов? Очевидно би била по-добра. Изобщо не усетих никаква химия между нито един от героите. Всичко ми се стори толкова принудено и най-вече нелепо. За да се аргументирам ще изложа следните цитати и сцени от книгата като след прочитането им имах нужда от огромна почивка. (ВНИМАНИЕ! Предстои сарказъм)

 "Но все пак имаше и по-лоши неща от това да те „преследва“ или „притежава“ мъж като Рис. И каква беше тази американска мания относно преследването? В България нямахме дори точен превод на американския термин. Там хората изразяваха емоциите си по най-различни начини и това мъж да преследва жена си беше в реда на нещата, вместо да граничи с криминално престъпление."

 Всички обичаме да бъдем преследвани понякога. Няма нищо обезпокоително в случая. 

"– Защото… ти дори не ме познаваш. – Не ми трябва да те познавам. – Красивите му очи бяха безмилостни. – Трябва ми да те имам."

Няма проблем. Напълно позволено е да се отнасяш към жена като към с предмет. Все пак тя е просто едно притежание. Няма от какво да се боите, читатели. 

"– Няма никакво „ние“, Теа. Не възнамерявам да те деля с никого."

Да имаш личен живот? Сериозно ли, Теа? Естествено това изобщо не е абсурдно, много е романтично, нали? 

 Време да поговоря малко и за митологията в сюжета. Въпреки че не съм чел други такива книги, в които се преплита мит и реалност, нямах проблем със самите легенди тук, а по-скоро с количеството им. Бяха много описателни, тежки и определено не по вкуса ми. Все пак харесах идеята за самодивите. Те "събудиха" любопитството ми още в пролога, но включването на други свръхестествени създания по-скоро навреди на историята, отколкото помогна.

 Дадох 2/5 звезди на книгата, които тя получи заради неща, които не бяха свързани със сюжета - например невероятната корица, удобното издание и симпатията ми към Краси Зуркова. Затова тези две звезди са по скоро за издателство ЕГМОНТ.

 Финални думи:  Дайте шанс на "Самодива", ако си падате по българска и гръцка митология и нетрадиционни любовни връзки. Книгата не се откроява с много оригинални идеи или мотиви, но може да изненада приятно някои от вас, а други не.

Книги, които буквално са известни песни.

 Здравейте, докато в момента ме няма и не мога да се включа в нито един от предстоящите маратони (Българският книжен маратон или BookTube-A-Thon), измислих този пост, който дори не знам как да обясня. Днес ще ви представя песни, който направо са написани за любимите ни книги, въпреки голямата независимост между литературата и музиката. Две произведения на изкуството, които се допълват. Съмнявам се, че разбрахте нещо, но изобщо не ме бива в обясненията затова да превключим към същинската част.

 Започваме с така съчетаемите "Кралици на красотата" от Либа Брей и "Pretty Hurts" на Beyonce. Тук много силно се вижда допирната точка на двете произведения - красотата и всички онези абсурдни състезания за нея. Поуката, която можем да изведем е, че перфектността е болест на нацията и душата е тази, която има нужда от хирургия (а не тялото).

 Кралици на красотата ---> тук

 Pretty Hurts ---> тук

 Следващият сблъсък е между "Правилата на привличането" на Симон Елкелес и "I Knew You Were Trouble" от Taylor Swift. Тук мотивът е влюбването в лошото момче и обърканото момиче, което му се доверява. Набляга се на всички лудории и приключения, които можеш да изпиташ с любимата/любимия си. За щастие книгата на Елкелес е малко по-позитивна и завършва с щастлив край, за разлика от връзката на Swift. (opps)

Правилата на приличането ---> тук

I Knew You Were Trouble ---> тук

 А сега правим една голяма стъпка към паранормалното. "Петата вълна" от Рик Янси и "E.T." на Katy Perry. Някога били ли сте влюбени в извънземно? Ами, аз не, но "Петата вълна" ще ви покаже какво всъщност е усещането. А ако след прочитането ѝ си пуснете "E.T." може би и ще започнете да търсите перфектното извънземно гадже. 

 Петата вълна ---> тук

E.T. ---> тук

The Elementals Book Covers Tag

 Време е за ТАГ! Благодаря много на Paris Love, че ме тагна. В днешния пост ще направя The Elementals Book Covers Tag, който както виждате от заглавието му е свързан с четирите стихии на природата и корици на книги. А какво обичам аз най-много? Да гледам красиви красиви корици. Какво ме дразни най-много? Грозни корици. Но, хей - не съди книгата по корицата.

1. Намери книга с вода на корицата и книга със синьо.

2. Намери книга с огън на корицата и книга с червено.

3. Намери книга с нещо свързано със земята на корицата и книга със зелено.

4. Намери книга с въздух на корицата и книга с бяло/сиво.

5. Намери книга със синьо, червено, зелено и бяло на корицата.