сряда, 14 септември 2016 г.

Summer TV Favourites

 Отдавна не бях правил такъв пост. И като казвам отдавна - имам в предвид още от миналата година. След като направихме пълно обобщение на книжното ми лято, защо пък да не направя и такова за телевизионното ми. Напоследък мисля да попиша малко постове и за телевизия, защото отдавна не съм и определено ми липсва. Надявам се нямате нищо против. Въпреки че това бе един от най-слабите летни тв сезони до момента, все пак имаше сериали, които изпъкнаха. Днес, ще ви ги представя. Преди да започна ще отбележа, че това са предавания, които са излъчвани само през лятото от Юни до Септември тази година и за жалост шоутата, които binge-watch(нах) няма да се важат.

Stranger Things


 Започвам с хита на сезона, а именно мистериозната продукция на Netflix - "Странни неща". Трябва да съм честен с вас и да ви споделя, че още преди шоуто да започне гледах неговия трейлър и никога не бих и помислил, че ще се превърне в такава сензация. Дори не мислех да дам шанс на този сериал по ред необясними причини. Тук трябва да благодаря на половината свят и медиите, които гледаха, харесаха и популяризираха този проект. Заради тях сега с нетърпение очаквам и следващия втори сезон. Ако не сте гледали "Stranger Things" го направете, особено ако сте фенове на мистерията, ужасите и загадките. Доверете ми се - ще ви допадне. Не случайно е най-добрия сериал на лятото.

Devious Maids


 Това мнение ще е едновременно сладко и горчиво, защото дойде време да поговорим и за ситуацията с "Подли камериерки". Сериалът отново се доказа на зрителите с невероятно си чувство за хумор, поредното заплетено убийство и много тайни и лъжи. За жалост, това не беше достатъчно за американската телевизия Lifetime, които решиха преди няколко седмици, че камериерките няма да се завърнат за пети сезон. Това бяха едни от най-тежките тв новини, които трябваше да прочета след прекратяването на "Nashville". "Devious Maids" е мъртъв и няма никакъв шанс за неговото подновяване. Радвам се, че поне имах щастието тези четири години да се любувам на свежите и интересни премеждия на Марисол, Роузи, Кармен и Зойла. Благодаря ви. Този сериал никога не получи вниманието, което заслужаваше.

The Fosters


 "The Fosters" пък може би имаха най-добрия си сезон до този момент. Винаги съм имал огромно увлечение по този сериал и смятам, че тази година те надминаха очакванията ми. Отново развълнуваха зрителите с много семейни и социални проблеми - стрелбата в американските училища, употребяването на наркотични вещества и какви ли още не разкрития. Летният финал на сезона бе изумителен и не мога да дочакам до Януари (в най-добрия случай). Радвам се, че въпреки промените във Freeform - залязването на старите им продукции и неуспеха на новите, този сериал продължава да бъде себе си и да ме вълнува всяко лято.

Big Brother 18 (US)


 Да, знам. Никой не гледа американското издание на "Big Brother" и никой не иска да слуша за него, но не мога да го пренебрегна след като е една от любимите ми програми този сезон. Този сезон е по-слаб от предишния, но стратегията и социалната игра е много добра. Знам, че най-вероятно не разбирате защо толкова много харесвам това реалити предаване, но просто се възхищавам на състезателите, техния борбен дух и най-вече отличната стратегия за спечелването на половин милион долара. Скоро всичко ще приключи, а аз не съм готов да чакам още една година до следващото приключение.

Mr. Robot


 Дълго се чудих дали да включа и този сериал в любимите си, но стигнах до решението, че "Господин Робот" напълно заслужава да е тук. Може би втори сезон е малко по-слаб от първи, но обратите все още са там и аз все още не знам как да ги приемам леко. Да не изключваме и феноменалната игра на Рами Малек, която просто трябва да му спечели Еми. Събирам емоциите си много бързо, защото просто не знам какво ще ми донесе дву-часовия финал този Четвъртък.

петък, 9 септември 2016 г.

Книгите през Септември.

 Септември месец често се свързва с доста неприятни събития като краят на лятото и началото на поредната учебна година, но аз се опитвам да гледам на този месец по малко по-различен начин. Например това е месецът, в който започва новия тв сезон или това е месецът, в който дългоочакван от мен албум ще излезе на музикалния пазар. Е, тази година Септември ще бъде още по-добър, защото издателствата са ни приготвили куп нови книги, които да продължат да ни задоволяват. Днес ще ви представя всички книги, които са обявени до момента за издаване този месец, както и някои мой желания.

 Започвам с може би най-очакваната книга за мен до този момент. Става въпрос за "Бронзовият ключ" от Холи Блек и Касандра Клеър - третата книга от поредицата "Магистериум". Любовта ми към тази серия започна миналата година. Просто обожавам този свят на магия и опасност. Ако все още не сте прочели дори първата книга от поредицата ви съветвам да го направите, въпреки че е предназначена за по-млада аудитория.
 "Бронзовият ключ" ще продължи приключението на Кал, Тамара и Аарън и доколкото разбирам в тази книга основната им задача ще бъде да намерят убиеца на техен съученик, което звучи повече от вълнуващо.
 Според издателство ЕГМОНТ тази книга трябва да е на пазара на 17 Септември. Надявам се да се сдобия с едни от първите бройки, но едно е сигурно - тази книга едва ли ще ме разочарова. 


 Следва една книга, с която може би сте запознати - "Всички, всичко" на Никола Юн. Това е съвременен романтичен роман, разказващ за момиче, което страда от имунодефицит. Болестта и я прави алергична към света и тя не е напускала дома си от седемнадесет години. Докато един ден не пристигат нови съседи в квартала. Новият ѝ съсед е Оли, а той може би ще се окажа единственото ѝ спасение.
 Усещам силни вибрации от "Вината в нашите звезди", която бе хит преди години. "Всичко, всичко" беше номиниран за Най-добър дебют на наградите на goodreads през 2015. Слушал съм единствено позитивни мнения около романа и очаквам да бъде леко и приятно четиво. 
 Не знам дали ще го прочета на момента, но е в плановете ми. Книгата трябва да излезе на 20 Септември.



 "Сирената" е следващият ми голям избор на месеца. Сигурен съм, че разпознавате Кийра Кас от другата и поредица, озаглавена "Изборът". За жалост тази поредица вече приключи и трябва да се фокусираме върху други неща. Какво по-добре от един самостоятелен роман за сирени.
 Тук проследяваме историята на Кален, която Океана спасява от удавяне и тя е обречена да му служи като се превърне в сирена. С омайващия си глас, тя трябва да примамва мореплаватели и странници към смъртта. Всичко се променя, когато тя среща красивият и грижовен Акинли, но влюбването в смъртен нарушава всички правила на Океана.
 Сюжетът ми звучи достатъчно интересен за да прочета тази книга и съм крайно развълнуван да науча повече за сирените и океана. Това, което харесвам в Кийра Кас е, че тя пише много леко и е лесно да проследиш мисълта ѝ. Надявам се да не изневери на стила си и да не разочарова страстните и читатели. Книгата е планирана да излезе на 10 Септември.


 Последната книга, която ще ви представя е "A Torch Against The Night" от Сабаа Тахир. Това е продължението на "Въглен в пепелта", която излезе миналата година. За жалост, няма никаква информация относно кога и дали тази книга ще бъде преведена и издадена в България. Единственото, което можем да направим е да чакаме новини от издателство Сиела.
 Крайно съм развълнуван за тази книга, защото "Въглен в пепелта" бе една от любимите ми книги през 2015. Също съм сантиментален към този роман, защото точно по него написах и първото си ревю тук в блога.
 Книгата вече излезе в САЩ преди една седмица и отново чета само позитивни коментари около нея, а аз просто вече не издържам и искам да я прочета, но както вече казах единственото, което ни остава е да чакаме. За жалост, животът не винаги е справедлив. 

понеделник, 5 септември 2016 г.

Ruler of Books Tag


 Измина предостатъчно време откакто не съм правил таг, затова ето ме тук днес. Благодаря много на Павлина, че ме тагна да направя този пост.

1. Коя книга бихте накарали всеки да прочете?
 Бих препоръчал нещо епично като "Огнената наследница" на Сара Дж.Маас или пък "Железният изпит" от Холи Блек и Касандра Клеър. Смятам, че няма човек, който да не обича малко приключение.

2. Какво бихте премахнали от оформлението на дадена книга?
 Нищо. Всяка книга сама по себе си е перфектна. Никога не съм срещал четиво, което е трябвало да бъде променено. Няма нищо, което да ме дразни в излъчването на едно книга.

3. На кой автор бихте възложили да ви напише каквато и да е книга?
 Ще дам малко непопулярен отговор и ще кажа Керстин Гир. Това е една от първите ми автори в света на книгите и за мен ще бъде чест да и възложа някаква работа. Обичам как тя комбинира мистерия с хумор, а точно това обичам аз.

4. Коя книга бихте изпратили в мазето на библиотеката?
 За жалост, когато книгите на рафта станат твърде много на брой, а ти трябва да добавиш следващата книга в поредица, идва момента в който трябва да преместиш някои от романите си на друго място. За мен това би било някое нелюбимо за мен произведение.

5. Кой дизайнер на корици/илюстратор бихте искали да ви направи стенопис?
 Първо не знам имена на дизайнери. Второ, падам си по-скоро по фотографията отколкото от картини и илюстрации.

6. Чие лице на герой бихте сложили върху монета?
 След като прочетох този въпрос ми идват идеи само за книги, свързани с монархии. Предложенията ми са за Елин/Селена от "Стъкленият трон" или Максън от "Изборът".

7. Коя книга би спечелила наградата „Владетел на Книгите 2016”?
 За мен това ще е или "Уинтър" или "Кралица на сенките". Това са единствените книги (заедно с "Правилата на привличането") от 2016, който съм оценил с максималните пет звезди. Надявам се за по-големи изненади през оставащото време от годината.


петък, 2 септември 2016 г.

August Wrap-Up & September TBR


 Август приключи. Сега ми трябва време да осъзная какво всъщност написах преди малко. Леле, това бе неочаквано. Лятото е почти към края си и идва есента, която изключително много харесвам като сезон, но трябва да си призная, че може би тогава изпадам в най-голямата си книжна депресия. Дали ще успея за първи път да я преодолея? Ще бъде ли Септември по-успешен от Август? Отговорите на тези въпроси ще се решат само с времето, а сега да се върнем за малко в миналото и да видим какво прочетох през последния ми пълен ваканционен месец.
 Започнах Август с точното попадения за лятото познато като "Летни дни и летни нощи" - сборник с любовни разкази под редакцията на Стефъни Пъркинс. Това бе четиво, което просто трябваше да прочета на момента и нямах време да се бавя, нямаше за кога да я отлагам, защото лятото приключваше, а не ми се искаше да чакам до следващото за да прочета този интригуващ сборник. Книгата ми хареса като цяло, въпреки че имах проблеми с някои от разказите. Написах пълно ревю, така че ако имате желание можете да го прочетете тук.
 Този месец бях поставен пред огромна дилема - дали да чета повече на брой книги с по-малък обем или да тръгна срещу по-малък брой книги, но далеч по обемни. Взех решението, че сега е момента да разчистя едни от големите плячки. Затова започнах с "Уинтър" от Мариса Мейър, за която мисля, че говорех твърде много, но как няма. Все пак става дума за финала на Лунните хроники. Книга, която очаквах от толкова много време. Искрено съм щастлив, че тя вече е вън от списъка ми с непрочетени. Мога спокойно да си отдъхна, а и тя самата е конкурент за книга на месеца. Ревю за нея - тук.
 След големите 800стр. на "Уинтър" исках да позабавя малко темпото на четене и избрах "Верижна реакция" на Симон Елкелес. Така и така бях тръгнал да приключвам поредици и тази книга дойде в точното време. Бих казал, че съм доволен от книгата, въпреки някои повторения в сюжета и характерите на героите. Знам, че започва да става малко смешно, но и за нея имам ревю - тук. Напоследък пиша много ревюта, но това е защото не знам дали ще мога скоро отново да пиша, затова гледам да изказвам всяко едно мнение по всяка една книга, която имам. И представям ви сега следващия претендент за призива книга на месеца, а това е "Кралица на сенките" от Сара Дж.Маас - може би най-голямата изненада от всички до момента. Това е най-добрата книга в поредицата до момента (за мен) и ми хареса всяко едно късче от нея. Да - знам, че много неща се промениха, но промяната не винаги води към лошо. Впечатлен съм да видя от къде тръгна историята още в "Стъкленият трон" и къде се намираме в момента. Между нея и "Уинтър" наистина не мога да преценя коя бе по-добрата книга.
 Последния роман на Август, всъщност прочетох няколко часа след настъпването на 1 Септември, но все пак ще го впиша в предишния месец. Това е краткият разказ на Рейнбоу Роуъл, озаглавен "Kindred Spirits". Тази нищо и никаква история от 62стр. направо ме зашемети. Влюбих се в нея. Не мога да повярвам колко кратка е в действителност, но в същото време забавна и очарователна. Дори ми хареса повече от "Фенка", което си е цял роман. Върна ме в спомените ми за "Елинор и Парк" и ме накара да искам в най-скоро време да прочета нещо от Роуъл.
 Това бяха всички пет книги, които прочетох този месец, а сега дойде време да посрещнем новия. Време е и за малко откровения и прогнози. Наистина се страхувам дали ще мога да прочета нещо следващите няколко месеца до Ноември, защото всяка година точно по това време изпадам в задължителна книжна депресия. Това се случва вече поне две-три години и никога не мога да я предотвратя. Ще се постарая да направя всичко възможно да я спря и това да е първата година без нея, но ще ми трябва огромен късмет. А, сега и плануваните книги, които просто смятам да изброя.

September/Fall TBR List:
1. "Бронзовият ключ" от Холи Блек и Касандра Клеър
2. "Без Хоуп" от Колийн Хувър
3. "Сърца за разбиване" от Али Новак
4. "Отбор Загубеняци" от Кейти Бърчал
5. "Сирената" от Кийра Каас

 Знам, че няма да прочета всички тези книги този месец, особено със завръщането на училището и сериалите ми, но ще се опитам да направя всичко по силите си да прочета нещо. Има изключително интересни нови заглавия тази есен, за които много се вълнувам. За заключение ще кажа, че съм изпълнил плановете си за месец Август, от което съм изключително щастлив, а сега гледаме само към непознатото бъдеше.

сряда, 31 август 2016 г.

"Верижна реакция" от Симон Елкелес - Ревю.


 Да, знам - поредното ревю. Но какво да се прави като само се чете тези дни. Обещавам, че скоро ще има по-разнообразни постове в блога. А днес на не толкова горещия стол сяда "Верижна реакция" от Симон Елкелес. Ако случайно името на автора ви е познато, то е защото писах ревюта и за другите две книги от поредицата "Перфектна Химия", които може да намерите малко по-долу. Гледах да се въздържам от спойлери затова не мисля, че ще намерите нещо разкриващо, така че това ревю е определено spoiler-free.


Общите ми впечатление за книгата са добри. Според мен е изключително трудно да превърнеш един толкова добре познат сюжет във все пак интригуваща и запленяваща история. В тази трета книга проследяваме любовната история на най-малкия от добре познатите ни братя Фуентес - Луис и неговата съученичка Ники. Връзката им не се случва веднага, защото различни препятствия са поставени пред пътя и на двамата. След сурово минало с момчета, Ники Круз заявява, че никога повече няма да се довери на момче, докато не се появява загадъчният Луис, който променя принципите ѝ.
 Това, което първо трябва да изкажа и то спешно е, че историята в тази книга е почти идентична с тази от първите две части. Отново имаме гангстери, престъпници и забранена любов, което звучи крайно интересно, но когато вече си прочел две подобни книги като тази, е повече от ясно, че третия път няма да е толкова магически. Героите притежават твърде много общи черти на предишните персонажи и е възможно да се запиташ дали четеш една и съща книга три пъти. Ако разглеждаме книгата като самостоятелна и се абстрахираме от всички изминали части и истории, ще видим, че тя никак не е лоша. Затова реших и аз да я гледам по този начин, като просто един очарователен съвременен роман. 


 Време е да споделя някои лични мисли и очаквания. Естествено ще започна с героите. Луис Фуентес е всичко, което не очаквах. Знам, че е трудно да се изгради мнение на базата на "Перфектна химия" и "Правилата на привличането", но аз останах с впечатлението, че Луис е малко по-затворен в себе си и не толкова луд. Но изглежда тези мои впечатления са били просто илюзии, защото Луис е точно като братята си - дързък, смел и непредсказуем. За жалост имам лек проблем с това, че всичките братя са горе-долу еднакви. Е, освен Алекс, който е малко по-загрижен от останалите. Знам, че Луис, Карлос и Алекс са роднини, но очаквах малко по-големи различия в характерите им. На някои моменти имаш усещането, че са един и същи човек. 
 Ники Круз не беше най-голямата изненада от страна на характер и държание, но пък историята ѝ страшно ме заинтригува. Особено частта с "тъмното" ѝ минало и нейната голяма загуба. Отричането на произхода и представата за някои друг също бяха крайно интересни за изграждането на нейния образ. 


 Това, което най-много ме впечатли беше семейната любов и моралната подкрепа между тримата братя. Според мен рядко се случва в един съвременен романтичен роман да се обърне внимание на семейството и роднините. Обикновено те остават на заден план, изместени от главната любовна история, но тук е различно. Имаме отлично съчетание между двата кръга на любовта, което прави "Верижна реакция" една специална книга.
 Трябва да адресирам и слуховете за потенциалната четвърта книга, които са нашумели из интернет. Според goodreads Симон Елкелес планира издаването и на още една книга към поредицата, която най-вероятно ще разказва за децата на познатите ни герои. За жалост, аз не мисля да продължавам за в бъдеще с тази поредица и мисля, че три книги са предостатъчни за да се разкаже историята на семейство Фуентес. Но, ако вие имате желание и интерес към "Перфектна химия", то следете из късо издателските планове на авторката.


 За жалост, трябва да приключвам с това кратко ревю, защото не искам да ви разкривам нищо и ще ви оставя сами да усетите магията на този роман. "Верижна реакция" определено е достойния наследник на "Правилата на привличането".

понеделник, 22 август 2016 г.

"Уинтър" от Мариса Мейър - Ревю.


 Зимата дойде. Уинтър дойде. Да това определено няма много смисъл на български, но знаете за какво говоря. Най-накрая дойде време и за това толкова чакано (от мен) ревю на "Уинтър" - четвъртата и последна книга в Лунните хроники от Мариса Мейър . Тази без-спойлери секция ще е много кратка, защото искам да се впусна колкото се може по-бързо в горещата дискусия. Не мога да ви кажа за какво се разказва в книгата, защото все пак е част от поредица, но мога да ви споделя, че става дума за този киборг на име Синдер и главно нейните опасни премеждия по пътя за трона. Надявам се това да не е много разкриващо мини резюме. Ще започвам със спойлерите затова казвам довиждане на всички, които все още не са чели книгата и ги приканвам скоро да го направят, защото си заслужава.

ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ!

 Аз съм без думи. Каква книга, какъв финал. Изключително съм щастлив, че любимата ми поредица получи и един от най-добрите завършеци, които съм чел до момента. Много читатели бяха притеснени, че книгата няма да препокрие очакванията им, но се съмнявам това в действителност да се е случило. Най-хубавото в края на една серия е, че виждаш от къде започна преживяването ти с героите, какво се случи по пътя и къде се намираме сега. Правиш си сметка за всички сюжетни развития и прогреса на персонажите. След като аз преминах през тези етапи на мислене бях на ръба на разплакване. Този свят ще ми липсва. Привързах се към Синдер, Кай, Ико, Крес, Трън, Скарлет, Вълкът, Уинтър и Хиацинт. Това е един феноменален ансамбъл. Те не са просто герои в книга, тяхната връзка е толкова силна и лично за мен вдъхновяваща.
 Освен с неповторими персонажи, "Уинтър" впечатлява и с много екшън, напрежение и политика. Това е един необикновен Young-Adult роман. Вече се смея на факта, че не исках да започвам тази книга заради големия и размер от 800 страници, но точно толкова голям и грандиозен трябва да бъде един финал. Всичко или нищо. 
 Нещо, което също много харесах са любовните отношения между нашите половинки. Някои от тях имаха толкова силна химия като например Крес и Трън, че бих прочел и още три книги за тях и техните изживявания. Очарователни са. Все пак любимата ми двойка си остава Синдер и Кай - главният фокус на историята. След всичко, което преживяха не мога да не споделя, че техният край бе доста сърцераздирателен, но напълно очаквах нещо подобно да се случи заради позициите и на двамата като водачи на народите си. 

FanArt by The Silver Eye

 Кралицата е мъртва! Тиранията на Левана бе прекратена най-накрая. След като ни изнервяше и причиняваше неимоверно много болки, се сбогувахме и с нашия злодей. Чаках този момент от толкова дълго време и когато се случи бях повече от удовлетворен. Благодарим ти Левана, че беше с нас през това незабравимо книжно пътешествие, но ти беше b*tch и напълно си заслужи всичко. (извинявам се за грубия език :D)
 Радвам се, че в нито един момент не усетих забавяне на действието или пък прибързаност. Всички сцени бяха написани с точното количество думи и изразни средства и нямах никакъв проблем с развитието на историята, което при мен се случва рядко. Въпреки това трябва да споделя и удобството, с което си послужи Мариса Мейър - имаше обрати, до които достигнахме твърде бързо и това бе единственият миниатюрен проблем. Все пак книгата е обемна и напълно разбирам защо нямахме време да я проточваме с други препятствия. 
 И за финал на ревюто ми идва големия въпрос: Трябваше ли някои да умре? Не мога на сто процента да отговоря на този въпрос, защото той е изключително труден, но бих казал да. Може би трябваше да се сбогуваме с някои не толкова любим герой, но от една страна съм облекчен, че никои не намери своята гибел, защото съм сигурен, че пак щях да съм недоволен. Особено ако този някои бе Крес или Трън. Затова съм щастлив, че играхме на сигурно и не предприехме този риск, въпреки че може би щеше да се прибави един по-реален елемент към сюжета.


"Уинтър" е черешката на тортата в Лунните хроники. Романът ви дава за последно това, от което се нуждаете - епични битки, неразрешими спорове, политика, любов и страст. Това са много силни думи, но "Уинтър" е една много силна и завладяваща книга. Задължително и давам максимален брой звезди - 5/5.

сряда, 17 август 2016 г.

August Book Haul


 Познайте какво. Купих си книги. Познайте какво отново. Смятам да ви ги покажа. Приветствам ви с усмивка и огромно желание да разкрия какво си купих този месец. Това е моят book haul. Въпреки че вече сте видели закупените книги от снимката, прикачена по-горе, аз все пак смятам да представя всяка една отделно. Както много от вас са запознати, през Август се проведе ежегодното събитие Алея на книгата в град Варна и тази година аз успях да се включа в него. Нека ви кажа нещо - беше пълен хаос... от намаления & книги, но някак си оцелях. 
 Първо успях да се сдобия с "Верижна реакция" от Симон Елкелес - книга, която стои от много кратко време в списъка ми с непрочетени, защото излезе едва преди няколко седмици. Обещах си да завърша тази трилогия, затова нямаше как да не я взема. В природата винаги трябва да има баланс и най-вероятно това важи и за литературата, затова след като заключих една тинейджърска поредица, изглежда трябваше да започна друга. Това е извинението ми за покупката на "Сърца за разбиване" от Али Новак. Тази книга ми е неутрална, защото не съм чел никакви ревюта или отзиви по нея, което е отлично. Така ще мога да се спусна на едно много лично и дълбоко пътешествие и сам да направя преценката си, която няма да бъде повлияна от нищо.
 Естествено трябваше да се сдобия и с някои роман, който изобщо не ми е нужен. Това този път са "Криминалните загадки" на Кен Уибър. Това не е точно роман, а по-скоро книга-игра, в която трябва да разследващ убийства и други криминални прояви и сам да намериш виновника. Не съм особено запален по кримита, но обичам такива сериали, затова и реших да поема риска и да закупя това различно четиво.
 Докато случайно си търсех следващият голям роман на английски език, който все още не е преведен у нас, се натъкнах на кратката сладка книжка на Рейнбоу Роуъл, озаглавена "Kindred Spirits", и просто знаех, че трябва да я имам. 
 Други книги, които купих извън алеята са тези, които улових от списанията на Егмонт с подарък роман. Така успях да получа "Мисията на последния пазител", за който не знам абсолютно нищо и за сега не е дори над радара ми. А другият е "Без Хоуп" от Колийн Хувър. Чувал съм много позитивни отзиви за тази книга и за самата авторка. Много отдавна преди две-три години тази книга бе поставена в списъка ми за четене, но с времето изглежда го е напуснала. Радвам се, че сега вече я притежавам окончателно, защото ще и дам шанс. 
 И за финал оставям да ви споделя "Уинтър" от Мариса Мейър. Успях! Направих го! Закупих я! Прочетох я! Повече за това в предстоящо пълно ревю.

 Това е всичко от мен за сега. До скоро.