"Последната игра: Поканата" от Джеймс Фрей - Ревю.

 Наскоро прочетох "Последната игра: Поканата" от Джеймс Фрей и Нилс Джонсън-Шелтън и е време да изкажа мнението си по книгата. Това е първа книга в (надявам се) трилогия. Втората книга, която трябва да е озаглавена "Ключ Небе" ще бъде издадена тази есен.

 Така, първо ще започна с това, че много хора сравняват ПОСЛЕДНАТА ИГРА с "Игрите на глада". Не мога да отрека това, има няколко допирни точки между двете поредици, но Последната игра е много по-мистериозна и загадъчна, отколкото Игрите. По-скоро бих казал, че книгата е нещо като реалити предаването The Amazing Race, само че с научна-фантастика и повече приключение. 

 Действието в ПОСЛЕДНАТА ИГРА се развива в свят, в който съществуват 12 древни родословия. Всеки от тях излъчва по един Играч, който от най-ранна възраст е трениран да оцелее в апокалиптично събитие, което предстои да се случи. На 20-годишна възраст всеки от тях е свободен да продължи живота си нормално. Избран е нов Играч и колелото се завърта. До този момент на никого не се е налагало да играе – до Поканата. Сега 12 млади Играча ще се впуснат в търсене по целия свят на 3 древни Ключа. Само един ще успее. И ще спаси родословието си.

 Един от проблемите с книгата ми беше многото герои. Имаме 12 играча + още един допълнителен герой. Всички играчи са от различни страни и имат различни хобита и ми беше много трудно да запомня кой - кой е в първите 200 страници. За щастие си направих листче с героите и успях да не се объркам. Всеки от героите има различен характер, някои не искат да участват в играта - искат да бъдат при семейството си и с любимите хора, а други чакат Последната игра от деца и са готови да убият всекиго за да я спечелят. Но всички герой бяха неповторими и уникални за себе си и се различаваха по между си,

 Цялата книга е голяма загадка - има толкова много цифри, знаци, йероглифи, цитати и изображения, които уж трябва да са улики към решаването на загадката, но според мен за читателя това е почти невъзможно да я реши (каквато и да е тя). Лично на мен всички тези неща ми пречиха, нямах нужда от объркващи снимки и знаци на всяка глава. Но трябва да си призная, че бяха красиво направени. Ето ви снимка за пример:

 Въпреки това, авторите на книгата не се страхуваха да убиват, което пълнеше книгата с допълнително напрежение. Не знаеш какво ще се случи в даден момент, няма предвидими неща. Последната игра е доста добър роман за феновете на антиутопии и приключение.

 Въпреки проблемите си смятам да дам на Последната игра 3.5/5 звезди.