Ето, че се случи нещо неочаквано... прочетох още една книга. Това беше "Фенка" от Рейнбоу Роуъл и съм тук за да споделя мнението си по книгата. Поста съдържа спойлери, затова четете с предупреждение (или въобще не четете).
Кат е фенка на Саймън Сноу. Е, всички го харесват, но за Кат да е фен е нещото, в което е наистина добра. Заедно с близначката й Рен са вманиачени по книгите за Саймън още от деца. Всъщност именно това им увлечение им помага да приемат по-леко факта, че майка им ги напуска. Четат, препрочитат, посещават форуми, пишат фенска литература за Саймън, обличат се като героите и чакат с нетърпение последната книга. Сестрата на Кат е надраснала детското си увлечение, но Кат не може. Не иска. Сега двете са на път да заминат за колежа, но Рен е заявила твърдо на Кат, че не иска да бъдат съквартирантки. Кат трябва да се справя сама. И така, новата й съквартирантка се оказва груба, професорът й по творческо писане смята, че фенската литература е краят на цивилизования свят, а красивото момче от курса иска само да си говорят за думи... На всичкото отгоре Кат не може да спре да се тревожи за баща си, който е крехък и обичлив човек и не е бил сам никога досега. За нея въпросът е дали ще се справи? Може ли да преживее университетския живот без Рен да е наоколо? Готова ли е да започне да живее живота си? Да напише собствената си история? И дали иска да го направи, ако това означава да остави Саймън Сноу в миналото си?
"Не се доверявам на никого. На абсолютно никого. И колкото повече ме е грижа за някого, толкова по-убедена съм, че един ден ще му писне от мен и ще ме изостави."
Започвам с нещо позитивно, а именно стила на писане на авторката. Харесва ми по какъв начин, Р.Роуъл разказва историите си и особено факта, че езика й е достъпен за всички читатели и най-вече колко завладяващ е всъщност. Книгата изобщо не беше натоварваща, а напротив много е лека и докато я четях, се чувствах много по-спокоен и смирен.
Искам да обърна внимание на героите. Имаше доста интересни персонажи в тази книга и всичките бяха уникални по свой си собствен начин и заемаха различни позиции в обществото. Добро решение да можем да прочетем книгата от различни гледни точки.
Кат не е най-любимият ми герой, който бих избрал, дори ми беше малко досадна. Допадна ми това, че е аутсайдер и е много по-различна от всички останали около нея. Има страхотни качества - като това, че е много скромна и добра, но на моменти може да бъде и досадна (поне за мен). Често хленчеше, често плачеше и много често не я разбирах. Не успях да изградя толкова силна връзка с нея, на каквато се надявах в началото на романа.
Рийган беше най-приятният за мен персонаж. Първо, когато се запознахме с нея, помислих, че тя ще е поредното клише на ужасната съквартирантка, която мрази света, но ето че нещата се промениха и тя подаде ръка на Кат и всичко се подреди. Въпреки нейното отношение към повечето хора, тя успя да създаде едно невероятно приятелство с нашата главна героиня.
Освен Рийган, друг герой, който харесах беше Левай - половинката на Кат. Първоначално си помислих, че отново ще имаме любовен триъгълник между Левай, Кат и Ник, но за щастие това не се случи. Левай не е лошият и наперен мъжкар. Той е просто едно обикновено момче, което учи и работи и като цяло води един спокоен живот.
И преди да започна с критиката, искам да спомена, че историята, която беше разказана - за семейството и за двете сестри наистина беше силна. Хареса ми това как двете сестри накрая отново се събраха заедно, въпреки всички препятствия, през които бяха минали.
Един от проблемите с книгата ми е незавършената история с майката на Кат. Наистина се надявах на много повече от тази история, но всъщност тя просто приключи и не беше спомената в края, което за мен беше странно. Очаквах по-интересен и по-грандиозен финал, търсех УАУ фактора, който ще преобърне историята, но това не се случи. Разбирам, че това не е от този вид истории.
Имах толкова много очаквания от тази книга, но за жалост те не се опровергаха. Исках тази книга да е страхотна, исках да ми стане любима, но ето че от цялото това насилване накрая нищо не се получи и в крайна сметка резултата е отрицателен.
"Голям съм идиот - каза. Кат се строполи на пода между коленете му и го прегърна. - Не мога да повярвам, че го казах. Та аз и девет часа не мога да изкарам, без да те видя."
И последният проблем, който ще ви споделя е за личното творчество на Кат. Фенфикшъна, който тя пише наподобяваше поредицата за Хари Потър, но нейните разкази изобщо не ме интересуваха, което си е за притеснение. Дори нямах желание понякога да ги чета след края на главите и ми бяха напълно безразлични, особено главите, в който Кат четеше на Левай. Нищо лично, просто всичките тези разкази за Саймън Сноу ме караха да очаквам нещо динамично, а те просто приключваха. Мисля, че мястото им не е от значение в романа.
Давам 3/5 звезди на книгата, защото не я мразя, но не я и обичам. Затова, тя е точно по средата. "Фенка" е добра история, която може да завладее сърцето ви, но може и да не го направи. Една история за аутсайдер, за това как да се впишеш в ново училище или колеж и просто една история за и от феновете.
