неделя, 13 март 2016 г.

"Тъмна Дарба" от Александра Бракен


 Здравейте, отново съм тук за да представя още едно ревю на още една книга. Наскоро прочетох "Тъмна Дарба" от Александра Бракен и реших по обичай, да изкажа мнението си. В ревюто ще има спойлери затова ви съветвам първо да сте прочели книгата, преди да го прочетете, но ако все пак искате да разберете мислите ми относно книгата, просто внимавайте за спойлери.
 Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да подтикне родителите й да я заключат в гаража и да повикат полицията. Нещо, което я изпраща в Търмънд, брутален правителствен „рехабилитационен лагер“. В действителност Руби успява да преживее мистериозното заболяване, което погубва повечето деца в Америка. Но тя и останалите като нея оцеляват, като се сдобиват с нещо много плашещо – умения, които не могат да контролират. Вече на шестнайсет, Руби е една от опасните.

 Това е първа книга от една нова антиутопична YA трилогия. Бях я срещал преди из интернет пространството, но нямах представа за какво става на въпрос. Благодарение на издателство ЕГМОНТ, тази година ще имаме възможността да разберем. Няма как да не призная, че съм впечатлен от тази първа част. В началото започнах много несигурно към нея, действията ми бяха леко бавни и монотонни, определено се бях притеснил - дали книгата изобщо ще ми хареса. Бях подготвен за разочароващ провал, но постепенно с развитието на историята и на самите герои всичко си дойде на мястото и 100 страници по-късно не можех да оставя книгата, докато не я завърша. Тя наистина те завладява, но така става, когато нещо е много добро и интересно. Затова, ако имате проблем с проточващи се действия и възникне някакъв проблем докато я четете, не я оставяйте - преминете тази част смело и авторката ще си свърши работата. Обещавам.


 Време е да поговорим и за нашата главна героиня - Руби. Тя е един много сложен герой, както са и всички герои в този жанр. Не мисля, че в антиутопиите има лесни и обикновени персонажи, защото винаги те са преживели нещо много тежко в миналото си и най-често се борят здраво срещу злото, както прави и нашето момиче. Тя е била напълно нормално дете - ходила е на училище, завързвала е приятели, докато един ден промените в света най-накрая не я застигат.
 А какви са всъщност тези промени в света - главният проблем е болестта ОМИН, която се е превърнала в глобална пандемия. Буквално, този вирус убива деца на възраст от 10 до 16 години. Докато, оцелелите започват да придобиват странни способности и са наречени Пси-деца. Честно казано, не ми хареса начина, по който беше изграден света, и обвинявам дългите описания за забавеното действие в началото на романа. Така и не успях да придобия голяма представа за възможностите на Пси-децата. Разбрах, че са разделени по цвят, и бях доволен от количеството информация за способностите на оранжевите - но някак си не беше обърнато голямо внимание на другите дарби като червената, зелената и синята и не успях да се ориентирам.


 Нещо, за което исках също да поговоря са съпътниците на Руби и отбора, който се сформира от нея, Лиъм, Дунди и Зу. Обичам, когато зад главните герои стоят техните приятели, готови да помогнат с каквото и да е (като Лиъм) или да ни позабавляват и разсеят за малко (като Дунди). Определено те донесоха много към историята.
 Нямам как да не обърнем и внимание на големият лош злодей. Тук той първо ни беше представен като добра фигура, която може да спаси нашите герои и дори света. Кланси беше символа на надеждата, но всичко завърши с предателство, защото не всичко е такова каквото изглежда. Приятелят на Руби, човека, който уж я разбираше всъщност не беше решителния лидер, за който се представяше. Не харесвах Кланси, но все пак той не беше изграден за обич и смятам, че отново ще се срещнем с него.
 За мен много важно е как ще свърши една книга, от края и мога да направя извод за цялата история до момента и нека да ви кажа - финала на тази книга беше определено запомнящ се. Мисля, че чувствата, който се пробудиха в мен, скоро няма да утихнат. Не и докато не прочета втората част, озаглавена "Never Fade" - имам нужда от продължението и то сега. Настроен съм оптимистично за развитието на трилогията, вярвам, че ще видим още много, ще срещнем нови лица и ще усещаме два пъти по-силно.


 "Тъмна Дарба" е нов загадъчен роман, който ще провокира сетивата ви, ще ви накара да искате още и още, докато желанието ви не стихне, и докато сърцето ви не бъде разбито.


2 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Завърших книгата преди около час и почнах втората, но за сега не намирам Дунди, а той ми беше любимия.*прекарах около половин час в размисли дали ще оживее и емоционално подготвяне, ако не се случи*.
    И ако си прочел и втората, нещо повече за него пише ли?

    ОтговорИзтриване