Кога ще мога да чета, пиша и чувствам отново?

 Здравейте, приятели и доверени читатели. На вярно сте забелязали колко неактивен съм напоследък в блога. Може би ще решите, че това е заради някакъв натоварен график или липса на идеи, но всъщност проблема е много по-голям и тъмен - отново съм в читателска депресия или така наречения reading slump. От около два месеца страдам от тази тежка "болест" и не мога да се оправя. Искам да прочета толкова много книги, но не го правя. Отивам в книжарницата - купувам нови и стари заглавия като невидял, прибирам се вкъщи - отварям книгата, прочитам точно една страница и желанието ми вече изчезва. А до края на главата, вече съм загубил целият смисъл на думите в литературния текст. 

 Депресията в четенето се отрази и на блога ми - няма я и тръпката от писане на ревюта и постове, дори таговете ми се виждат тежки. Като цяло е огромен хаос. С големи мъки завършвам, която и да е публикация, и с безинтерес почти всяка глава. Гледах много видео материали затова как да изляза от тази депресия - но нито един от съветите на други читатели с моя проблем - не помогна.

 Не знам кого или по-точно какво мога да обвиня. Все си мисля, че това са сериалите - в повече са ми, но не мога да ги изоставя, защото си имам график за гледане и ако не изгледам 27-те епизода, които са ми предвидени за рамките от една седмица - става лошо. Така естествено остава и по-малко време за книгите ми. А споменах ли, че дори изостанах с цели две книги от goodreads предизвикателството си . 

 Надявам се, че всичко ще се оправи - ако не се, трябва да открия някакво лечение, защото това не може да продължава толкова дълго. Благодаря ви, че ме изслушахте (донякъде), ще се видим съвсем скоро (дано). Ако случайно имате някакъв съвет, който ще ми помогне - ще се радвам да го чуя, защото в момента имам голяма нужда.

Burn, Rewrite or Reread Book Tag

 Дойде времето и за поредния вълнуващ таг. Много се извинявам, че се позабавих с него - беше планирано да го публикувам още в понеделник, но знаете как е - училище. Най-вероятно сте го видели и в други блогове, но все пак да обясня - ще разполагам с три произволни заглавия на книги, като от тях трябва да реша коя книга бих изгорил, коя пренаписал и коя ще препрочета. Избрах случайни заглавия (с помощта на генератор) и ето какво се падна...

Благодаря на Кая за тага.

Първи Рунд - 

"Първият гроб отдясно" - Д.Джоунс,  "Тъгата на сукубата" - Р.Мийд, "Цялата истина в мен"

 Добро начало. Бих казал, че ще препрочета "Цялата истина в мен", защото разбрах смисъла й чак след като прочетох книгата и ми се иска да усетя всички тези хубави емоции отново. Ще изгоря "Тъгата на сукубата", тъй като тя ми е най-малко любима от тези заглавия и ще пренапиша "Първият гроб отдясно" като може би бих ускорил процеса на действие.

Втори Рунд -

"Безкрайното море" - Р.Янси, "Ангелският експеримент" - Патерсън, "Изпепелени" - Дж.Багът

Казвам директно, че ще изгоря "Безкрайното море" - нищо лично, но просто харесвах толкова много поредицата, докато не се появи тази втора книга... Ще препрочета историята на Максимум Райд, защото книгата беше написана по много свеж и лек начин, въпреки сюжета и дори като говоря в момента за нея, искам този прочит да се случи още сега. И със сигурност ще пренапиша "Изпепелени" заради финала на трилогията.

Трети Рунд - 

"Чудовища" - Илса Бик, "Чисти", "Момиченцето с всички дарби"

 От тези три книги, най-много харесвам "Чисти" затова ще и дам препрочитане. "Момиченцето с всички дарби" беше добър роман, но не достатъчно добър - има какво да се редактира и пренаписва, затова знаете къде попада това. И "Чудовища" ще отиде в пещта и изобщо няма да съжалявам за това жестоко, но заслужено дело.

Четвърти Рунд - 

"Островът на изгубените", "Скай" и "Последната игра: Поканата"

 Тук бих или пренаписал всички или поне да изгоря няколко. Да кажем, че ще изгоря "Скай", защото тя ми е най-антипатична и клиширана. Ще пренапиша "Островът на изгубените" за да  не се наложи да я прочета. И ще дадем още едно око на "Последната игра: Поканата". Надявам се да не бях твърде суров в този финален рунд.

"Стъкленият меч" от Виктория Айвярд - Ревю

 Днес сме тук за да обсъдим "Стъкленият меч" - книга втора от поредицата "Алена кралица" от Виктория Айвярд. Почти съм убеден, че сте чували за нея - дебютния роман на авторката и осигури място сред бестселърите на NYTimes, а обратите в него предизвикаха бурни реакции сред читателите.

 Благодаря много на издателство Сиела и The Crazy Admins за предоставената възможност!

 Кръвта на Мер Бароу е червена – червена като на простолюдието. Но уменията й да подчинява електричеството са я превърнали в смъртоносно оръжие, което сребърнокръвният елит иска да впрегне в своите цели. 

 Кралската фамилия я обявява за измамница, за лъжа. Отрича самата мисъл, че червената и сребърната кръв могат да бъдат равни. Но докато бяга от двореца, Мер открива разтърсваща истина – тя не е единствената от вида си. Мер започва да набира малка войска от други червенокръвни със специални способности, за да ги поведе срещу тираничните им господари.  Това се оказва трънлив път. Трудно й е да избегне опасността да се превърне в същото чудовище като тези, които се опитва да срази. С всеки следващ спасен от кръвожадния взор на новия крал властта на Мер се затвърждава – ала положението й става все по-нестабилно. Дали тежестта на животите, пожертвани в името на бунта, ще я смаже? Или коварството и предателствата са направили сърцето й неподвластно на разкаяние?

 "Стъкленият меч" започва точно от там, откъдето приключи първата част. Повече от доволен съм за това решение, защото виждам, че в повечето книги - авторите често избират времевото прескачане и да ни отведат няколко седмици или дори месеца по-късно. Тук това се е получило добре, защото краят преди година, ни остави в много опасна и вълнуваща сцена и ние успяхме да я продължим точно там, откъдето я оставихме.

 Към героите имам смесени чувства, защото нямам много в списъка с любими, но няма и такива, които да ненавиждам и презирам. Смятам, че главната ни героиня - Мер Бароу, има качества за водещо лице и лидер в антиутопичен роман, но в сравнение с други жени (в подобно на нейното положение) тя бледнее пред тези силни и решителни персонажи. Мер е още в развитие, а автора все още продължава експеримента си с нейния образ, който е направил стъпка напред от позицията си в "Алена кралица". Бароу е тръгнала по пътя на развитие и промяна. Тя е все още невинна, но се опитва да пречупи това си качество и да излезе от пашкула. Надявам, че докрая на тази серия - тя ще стане могъщия завоевател, който крие дълбоко в себе си.

 Кал е другият герой, който е във фаза на трансформация. Той е все още объркан и е поел по пътя да открие себе си като е поставен под ужасяваща дилема - да предаде своя народ и своята сребърна кръв и да се присъедини към бунтовниците или да се обърне срещу приятелите си и да помогне на поданиците си, който копнеят за неговата смърт (благодарение на брат му).

 Любовният триъгълник (или друга геометрична фигура) тук не заемаше особено важно място и дори беше без значение. За момент, успяхме да се отървем от всякакви романтични жестове, преструвки и игри. Тази кратка "почивка" от всички тези взаимоотношения подейства освежаващо. 

 Твърде малко видяхме и от главният злодей - Мейвън. Вярвам, че книгата се нуждаеше от него и неговите пъклени планове и жестоки решения. Радвам се, че все пак не беше напълно изключен и успяхме да видим тази дяволита и така опасна част от него и тук. А и в края на книгата, когато той получи това, което искаше - и победи Мер.

 Продължавам със започнатата преди малко критика. Определено мога да кажа, че романа притежаваше "синдрома на втората книга" (както аз обичам да го наричам). Нека да ви обясня малко повече за него. Много често срещам, първата част в поредица да е много добра и изчерпателна, но много пъти следващата не е толкова добра и оригинална, колкото предходната. Това е така, защото в първата присъстват толкова много елементи, който са ме изненадали и развълнували и просто понякога е трудно за авторите да представят абсолютно същото качество, защото нямат нужните средства за това. "Стъкленият меч" е добър пример. В "Алена кралица" имахме неочакван обрат, който накара всички да говорят. Докато тук липсваше според мен този елемент на неподозирана изненада. Не казвам, че нямаше обрати - напротив имаше, просто не бяха толкова вълнуващи.

 Друг минус, на който ще обърна внимание е представянето на новите герои. Мер събра своята група от "надарени" деца и възрастни, които да помогнат да спрат Мейвън и сложат начало на революцията. Проблемът ми е в самият начин на въвеждане на тези персонажи - смятам, че беше твърде прибързано. Не успях да усвоя и разбера образите на всички, обърках се в имената и способностите им. Наистина ми се иска, Айвярд да беше намерила друг начин да ни ги представи един по един.

 "Стъкленият меч" е малко разочароващо продължение. Все пак, феновете най-вероятно ще я харесат и ще намерят много сцени, който да запомнят. Обратите не спират, въпреки забавеното действие. Смъртта е готова да приеме всеки наш любим герой, а ние изглежда никога не сме готови за това.

Zayn - Mind of Mine (Ревю)

 Измина точно една година откакто Zayn "разби" интернет, а и сърцата на много фенове. Точно на 25 Март, звездата реши да напусне популярната момчешка група One Direction и "да заживее нормален живот на 22 годишен". Една година по-късно, живота му отново е всичко друго, но не и нормален след решението му няколко месеца по-късно да подпише договор с RCA и да даде старт на соловата си кариера. Вчера, първият му самостоятелен албум, озаглавен "Mind of Mine", официално излезе на пазара и във всички стрийминг платформи. Днес, ще направя кратко музикално ревю на неговият проект и като цяло ще изразя мнението си.

02. PILLOWTALK

 Това беше първият сингъл, който чухме от Zayn, след раздялата. Парчето заедно с клипа излезе още през месец януари. То няма да ви изненада с дълбоки изрази, а просто ще ви покаже новото звучене на изпълнителя - напълно различно от това на 1D. С него, той просто показва, че е пораснал младеж, който може да се изказва свободно - това го виждаме от всички "f-бомби", който присъстват в текста. Но "PILLOWTALK" е бърза и ритмична и беше правилният избор за първа песен.

04. BeFour

 "BeFour" е спокойна, но самоуверена песен. Нека се спрем на заглавието и текста, много интересна игра на думи е направил Zayn като думата "before" (преди) е представена като "БъдиЧетири" (или бъдете). Каква случайност, че One Direction е вече от четири члена, хм да наистина - каква случайност. Тук открих и още изрази, който може би се отнасят за взаимоотношенията му с групата като например:

"I can't turn my chords into your song" - Зейн сподели в много интервюта как всъщност не е харесвал стила на групата.

"I've done this before, not like this" - Определено е издавал албум преди, но не по този начин.

07. INTERMISSION: floWer

 Тази песен, първоначално ме шокира, но определено трябваше да присъства в аблума. Изпята е на урду - родният език на баща му. Въпреки, че е само минута и 44 секунди, тя показва, че Зейн е горд с произхода си и е готов да го докаже. Винаги съм се възхищавал на изпълнители, който правят това и не забравят откъде са тръгнали. А превода на хипнотизиращия текста е следният: 

"Докато цветето на тази любов не разцъфне,

това сърце няма да е в мир"

08. BoRdErSz

 Определено, това е една от любимите ми песни в албума - ритмична и готина. Шепотът заедно с вибрацията в нотите се е получил невероятно. Лесно може да ви влезе в главата и трудно да излезе оттам. Това ще е парчето, което най-много ще си припявам тези дни. 

12. Truth

 Бавна, спокойна, но тайно динамична, "Truth" е най-дълбоката му песен до този момент. Тя дава възможността на Зейн просто да изкаже това, което мисли по най-уникалния начин. Получила се е много добре. Имам чувството, че за най-хубавите тракове нямам какво толкова да кажа - защото те са просто толкова оригинални и красиви. Просто трябва да ги чуете за да усетите това, което и аз.

 "Mind of Mine" е проект, който крещи промяна и самостоятелност. С него Zayn ни показва кой е всъщност и какво харесва. Споделя колко удобно се чувства, че най-накрая може да бъде себе си. Албума ще ви изненада със свежи и автентични парчета. Задължително му дайте шанс.

Best February & March Tracks

 Отдавна ми се пишеше пост, свързан с музиката, затова реших да продължа със "серията" си - най-добрите песни за месеца. Този път обединих Февруари и Март по собствено желание. Надявам се предложенията да ви харесат, а още по-щастлив ще съм и ако вече ги знаете и ги слушате.

Ariana Grande - Dangerous Woman

 И вторият сингъл от новият албум на Ariana Grande, звучи така. В предишни интервюта, изпълнителката каза, че "това е най-добрият и проект правен някога". За момента, не мога да кажа дали това е така, но определено вече знам текста на песента, а излезе само преди седмица. 

Iggy Azalea - Team

 След ужасната година, която  имаше Iggy Azalea се завърна. Новото и парче много лесно може да се превърне в хит и се надявам това да се случи, защото Team е една от новите ми любими песни за месеца. Добре дошла отново, Iggy! А сега чакаме и албума, озаглавен "Digital Distortion".

Sia - Cheap Thrills

 Идеята на Sia за новият и албум (който излезе края на януари) е да събере всички песни, които е написала за други изпълнители и да ги издаде под собствено име. Такава песен е и Cheap Thrills, която всъщност е написана за Rihanna. Определено песента би и подхождала, но Sia и придава различно звучене, което ме кара да се зарадвам, че песента първоначално е била отказана.

Zayn - Like I Would

 Последното парче, което ще разгледам подробно е това на Zayn. Албума му Mind of Mine излиза този петък и аз съм повече от развълнуван, защото точно на тази съща дата (25 Март), той отбелязва една година, откакто напусна One Direction. Мина цяла една година. Колко много неща могат да се случат в кариерата ти само за една година.

Ето и останалите парчета за февруари и март...

Rihanna ft. Drake - Work

Little Mix ft. Jason Derulo - Secret Love Song

Fifth Harmony ft. Ty Dolla Sign - Work From Home

Книгите през Март.

 Средата на Март е, месеца си отива, времето лети твърде бързо, а книгите само стават все повече и повече. Този месец, съм ви приготвил три нови заглавия, който читателите най-много очакват. Нека да започваме...

 "Дете на пустинята" е първа книга от нова поредица и също така е дебютният роман на Олуин Хамилтън. Излиза на 19 Март. Романа е определен като фентъзи с елементи на фантастика, романтика и приключение. Лично аз все още не съм решил дали ще избера тази книга като следващото ми четиво, но резюмето звучи достатъчно интригуващо за да го направя.
 Съдбата на пустинята е в нейните ръце... Смъртни управляват пустинния народ на Мираджи, но из дивата, безплодна пустош все още скитат мистични зверове, а според мълвата някъде джинове продължават да практикуват магиите си... Във враждебния и суров град Дъстуок обаче няма нищо магическо. Това не е място за човек, ако е беден, сирак или ако е жена. Амани Ал’Хиза е всичките три. Тя е отличен стрелец, но умението й не може да й помогне да се измъкне от Дъстуок, където е обречена на уреден брак или смърт. А така отчаяно копнее да види света, за който е слушала единствено от историите край огъня. Когато изневиделица й се предоставя шансът да избяга с мистериозен и смайващо красив чужденец, Амани не се поколебава. И въпреки че от години мечтае да напусне родния си град, никога не си е представяла, че ще го направи, яздейки митичен кон, бягайки от смъртоносната армия на султана с човек, издирван за измяна. Не си е представяла и че ще се влюби в него… Или пък че той би могъл да й помогне да разкрие могъща тайна за това коя е всъщност.

 Най-вероятно вече сте разбрали за тази книга, тъй като всички говорят за нея. А повечето от вас, умират да я прочетат, защото "Лейди полунощ" е новата книга на Касандра Клеър, която отново ще разгледа света на ловците на сенки. Търсете я в книжарниците от 29 Март. От други блогъри и читатели разбрах, че този свят на ловци е наистина интригуващ, а аз още съм нямал възможността да навляза в него. Не съм започвал нито "Реликвите на смъртните", нито "Адски устройства", но силно се надявам това някой ден да се случи. А ще съм още по-щастлив, ако този ден е в близкото бъдеще.
 В един таен свят, където воини, в чиито вени тече ангелска кръв, са се заклели да пазят света от демони, „парабатай“ е свещена дума. Парабатаят е твой партньор в битка. Парабатаят е най-добрият ти приятел. Парабатаите са всичко един за друг… но никога, абсолютно никога не бива да се влюбват един в друг. Изминали са пет години от събитията в „Град на небесен огън“, довели ловците на сенки до ръба на унищожението. Ема Карстерс вече не е малко дете, а млада жена, твърдо решена да открие убиеца на родителите си и да отмъсти за смъртта им. Ема е ловец на сенки, една от поколенията нефилими, чийто дълг е да бранят света от демони. Заедно със своя парабатай Джулиън Блекторн тя патрулира из улиците на един таен Лос Анджелис. Когато започват да се появяват трупове на хора и долноземци, убити по същия начин, по който преди години загиват и нейните родители, вниманието на Ема е привлечено – това е нейният шанс да се впусне в разследване. Докато разкрива истината за настоящето, тя започва да научава и тайни от миналото: какво е крил Джулиън от нея през всички тези години, защо законът на ловците на сенки не разрешава на парабатаите да се влюбват един в друг... В същото време Ема е на път да се влюби в единствения човек на света, в когото е категорично забранено.

 Последната книга, която ще ви предложа днес е четвъртата част от поредицата за СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН на Сара. Дж.Маас. Тя е озаглавена "Кралица на сенките" и излиза на 26 Март. Чух много добри отзиви и по тази книга, но няма как да не обърна внимание на обема й - цели 712 страници, определено ще имаме с какво да се занимаваме. Не съм прочел още "Огнена наследница", защото тази книга беше планирана да излезе по-късно тази година у нас, но сега ще трябва да побързам и да я прочета - за да може да си наваксам с тази серия.
 Кралицата се завърна. Всички, които Селена Сардотиен обича, са й отнети. Но тя най-накрая се завръща в империята – за да получи своето отмъщение, за да спаси някога славното си кралство и за да се изправи лице в лице със сенките на миналото си… Тя е приела да бъде Елин Галантиус, кралица на Терасен. Но, за да си върне трона, трябва да се бори. За братовчед си – воин, готов да умре за нея. За приятеля си – млад мъж, заточен в чудовищен затвор. И за своя народ – поробен от жесток крал и въпреки това очакващ триумфалното завръщане на изгубената си кралица.

"Тъмна Дарба" от Александра Бракен

 Здравейте, отново съм тук за да представя още едно ревю на още една книга. Наскоро прочетох "Тъмна Дарба" от Александра Бракен и реших по обичай, да изкажа мнението си. В ревюто ще има спойлери затова ви съветвам първо да сте прочели книгата, преди да го прочетете, но ако все пак искате да разберете мислите ми относно книгата, просто внимавайте за спойлери.
 Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да подтикне родителите й да я заключат в гаража и да повикат полицията. Нещо, което я изпраща в Търмънд, брутален правителствен „рехабилитационен лагер“. В действителност Руби успява да преживее мистериозното заболяване, което погубва повечето деца в Америка. Но тя и останалите като нея оцеляват, като се сдобиват с нещо много плашещо – умения, които не могат да контролират. Вече на шестнайсет, Руби е една от опасните.

 Това е първа книга от една нова антиутопична YA трилогия. Бях я срещал преди из интернет пространството, но нямах представа за какво става на въпрос. Благодарение на издателство ЕГМОНТ, тази година ще имаме възможността да разберем. Няма как да не призная, че съм впечатлен от тази първа част. В началото започнах много несигурно към нея, действията ми бяха леко бавни и монотонни, определено се бях притеснил - дали книгата изобщо ще ми хареса. Бях подготвен за разочароващ провал, но постепенно с развитието на историята и на самите герои всичко си дойде на мястото и 100 страници по-късно не можех да оставя книгата, докато не я завърша. Тя наистина те завладява, но така става, когато нещо е много добро и интересно. Затова, ако имате проблем с проточващи се действия и възникне някакъв проблем докато я четете, не я оставяйте - преминете тази част смело и авторката ще си свърши работата. Обещавам.

 Време е да поговорим и за нашата главна героиня - Руби. Тя е един много сложен герой, както са и всички герои в този жанр. Не мисля, че в антиутопиите има лесни и обикновени персонажи, защото винаги те са преживели нещо много тежко в миналото си и най-често се борят здраво срещу злото, както прави и нашето момиче. Тя е била напълно нормално дете - ходила е на училище, завързвала е приятели, докато един ден промените в света най-накрая не я застигат.
 А какви са всъщност тези промени в света - главният проблем е болестта ОМИН, която се е превърнала в глобална пандемия. Буквално, този вирус убива деца на възраст от 10 до 16 години. Докато, оцелелите започват да придобиват странни способности и са наречени Пси-деца. Честно казано, не ми хареса начина, по който беше изграден света, и обвинявам дългите описания за забавеното действие в началото на романа. Така и не успях да придобия голяма представа за възможностите на Пси-децата. Разбрах, че са разделени по цвят, и бях доволен от количеството информация за способностите на оранжевите - но някак си не беше обърнато голямо внимание на другите дарби като червената, зелената и синята и не успях да се ориентирам.

 Нещо, за което исках също да поговоря са съпътниците на Руби и отбора, който се сформира от нея, Лиъм, Дунди и Зу. Обичам, когато зад главните герои стоят техните приятели, готови да помогнат с каквото и да е (като Лиъм) или да ни позабавляват и разсеят за малко (като Дунди). Определено те донесоха много към историята.
 Нямам как да не обърнем и внимание на големият лош злодей. Тук той първо ни беше представен като добра фигура, която може да спаси нашите герои и дори света. Кланси беше символа на надеждата, но всичко завърши с предателство, защото не всичко е такова каквото изглежда. Приятелят на Руби, човека, който уж я разбираше всъщност не беше решителния лидер, за който се представяше. Не харесвах Кланси, но все пак той не беше изграден за обич и смятам, че отново ще се срещнем с него.
 За мен много важно е как ще свърши една книга, от края и мога да направя извод за цялата история до момента и нека да ви кажа - финала на тази книга беше определено запомнящ се. Мисля, че чувствата, който се пробудиха в мен, скоро няма да утихнат. Не и докато не прочета втората част, озаглавена "Never Fade" - имам нужда от продължението и то сега. Настроен съм оптимистично за развитието на трилогията, вярвам, че ще видим още много, ще срещнем нови лица и ще усещаме два пъти по-силно.

 "Тъмна Дарба" е нов загадъчен роман, който ще провокира сетивата ви, ще ви накара да искате още и още, докато желанието ви не стихне, и докато сърцето ви не бъде разбито.